С ред значимите проблеми в областта на правата на човека в България са достоверни съобщения за произволни или незаконни убийства, както и за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, пише в доклада за положението с правата на човека през 2024 г., публикуван от Държавния департамент на САЩ.
Българското правителство е предприело мерки за разкриване и наказване на длъжностни лица, които са извършили нарушения на правата на човека, но тези действия често са били недостатъчни, а безнаказаността продължава да е проблем, отчита Държавният департамент на САЩ.
Има няколко случая, при които служители на правителството са извършили неправомерни или произволни убийства, отбелязва се в доклада, като се споменава случая на мъж от Стара Загора, заплашил дете с нож и починал след полицейско преследване с коли и опит за ареста му. Според доклада от аутопсията той е починал вследствие на задушаване. Уволнени са двама полицаи, замесени в случая, както и двама висши полицаи.
Конституцията и законите гарантират свободата на изразяване,
включително за представителите на пресата и другите медии, и правителството като цяло спазва това право. Налице са правни и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политическият натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното управление на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите, вредят сериозно на медийния плурализъм, се отбелязва в доклада, като се привеждат примери като случая с журналиста Йоан Запрянов.
САЩ с доклад за човешките права в България
В своя Световен индекс за свобода на пресата за 2024 г. организацията "Репортери без граници" признава усилията на правителството да проведе реформи в областта на свободата на медиите, но подчертава, че то не е успяло да се справи адекватно с "ендемични проблеми" като "нарастващия брой" стратегически съдебни дела (известни с английския акроним SLAPP, плесница; поради това още са наричани "дела-плесници" - бел. ред.).
Гражданите като цяло имат възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без официални репресии. Законът предвиждаше от една до четири години лишаване от свобода за използване и подбуждане към "реч на омразата", определена като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие на основата на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане.
Законите, ограничаващи "речта на омразата", се прилагат за печатни и другите медии, отбелязват авторите на доклада.
През януари ръководството на АЕЦ "Козлодуй" заведе дело за 500 000 лева (286 000 долара) срещу бившата си служителка Наталия Станчева и майка ѝ за многократно подаване на заявки за свобода на информацията с цел разкриване на предполагаеми незаконни дейности в централата. Според централата, те са злоупотребили с конституционното си право на информация, като са подали над 70 заявки и впоследствие са оповестили публично тази информация.
През февруари, след обществен протест и натиск от страна на местни и европейски неправителствени организации (НПО), централата оттегли иска си.
Като цяло, гражданите имаха възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без репресии, подчертава Държавният департамент на САЩ.
Журналисти обаче са били подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. През юли българският клон на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) подаде жалба в прокуратурата, като твърди, че Ивелин Михайлов от партия "Величие" е наредил на ръководителя на охранителна фирма да навреди на журналиста Йоан Запрянов, който разследвал от близо 5 години Историческия парк на Михайлов.
Стефан Калчев, собственик на охранителна фирма, свидетелства пред комисия на Народното събрание, че Михайлов е поискал от него "да се разправи" със Запрянов. Журналистът е станал обект на враждебни действия, включително разлепване на негова снимка из селото. АЕЖ призова Главната прокуратура и Окръжната прокуратура във Варна да разследват случая.
Разследванията на Запрянов разкриха натрупване на оръжия в парка, военно обучение и подозрения за пирамидални схеми, отбелязва докладът. Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност проведоха проверки, а Националната агенция по приходите разследва значителни задължения, натрупани от 10 компании, свързани с Михайлов.
В доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 24 юли се отбелязва, че въпреки предприетите от правителството мерки за защита на журналистите от стратегически "дела плесници", журналистите продължават да са обект на онлайн тормоз, заплахи и съдебни дела от страна на публични институции и политици.
Журналисти съобщиха за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми, както и за налагане на политически възгледи от страна на корпоративни лидери с мълчаливото съгласие на правителството. Журналистите и медиите често стават обект на злонамерени дела, което създава климат на автоцензура.
Докладът припомня, че в свой доклад през юли Българският център за нестопанско право (БЦНП) отбелязва, че такива случаи стават възможни поради участието на безскрупулни адвокати и подчертава, че няма работещ механизъм за санкционирането им за нарушения на етични норми или злоупотреба със закона.
Според БЦНП обществената стигма върху публичните дискусии за политически натиск, липсата на средства, както и нежеланието на защитниците да се изправят срещу опитните адвокати на ищците, до голяма степен възпрепятстваха активистите и организациите, които са обект на "дела-плесници", да разкрият атаките срещу себе си.
Организацията "Репортери без граници" изрази загриженост относно потенциалната политическа пристрастност в регулирането на обществените медии и заплахата за независимостта на частните медии поради бизнес интересите на техните собственици.
Според доклада "Media Pluralism Monitor 2024" на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода, публикуван през юни, редакционната независимост е "значително компрометирана от търговски и политически влияния". Липсват и регулаторни гаранции срещу произволни уволнения, подчертава Държавният департамент.
"Фрийдъм хаус" съобщи, че медийният сектор остава плуралистичен, но зависимостта на много медии от държавно финансиране чрез реклама ги принуждава да публикуват "материали, благоприятни за правителството". Организацията също така съобщава, че непрозрачната частна собственост върху медиите поражда опасения за неправомерно бизнес и политическо влияние върху редакционното съдържание, добавя се още в доклада.
В доклада се припомнят и протестите на 7 ноември пред Националния театър "Иван Вазов",
с искане за изключване на пиесата, чиято премиера беше същата вечер, от репертоара на театъра. Протестиращите, заявяващи, че пиесата осмива българите и българската армия, нападнаха посетители и опитаха да проникнат в театъра, отбелязва Държавният департамент на САЩ, като напомня, че Българският хелзинкски комитет и АЕЖ осъдиха насилието и обвиниха местните власти, че не са успели да гарантират обществения ред, допуснали са цензура и нарушаване на свободата на словото на автори, актьори и посетители на пиесата.
В раздела за правата на работещите се подчертава, че правата на сдружаване, организиране на профсъюзи и стачкуване са гарантирани от закона. Правителството ги защитава ефективно, според оценките на Държавния департамент на САЩ, но отбелязва, че синдикатите съобщават за случаи на намеса, тормоз, заплахи и неравно третиране на синдикални лидери и членове от страна на работодателите, както и за опити на работодателите да попречат на създаването на синдикати или да закрият съществуващите.
В раздела за заплащането на труда се отбелязва, че българските закони гарантират национална минимална работна заплата във всички сектори, която е над официалното равнище на бедността. Позволени са до 300 часа извънреден труд годишно, ако се предвижда от колективен трудов договор, но не и за бременни жени или непълнолетни. Според Главната инспекция по труда най-често тези правила се нарушават спрямо работещи в търговията на дребно, кетъринга, хранително-вкусовата индустрия и градинарството.
Защитата на правото на безопасни условия на труд според закона също е отбелязана в доклада. Тези разпоредби се нарушават най-често в сектори като строителството, минодобива, химическата индустрия и транспорта, които продължават да представляват заплаха за здравето на служителите.
КНС смята, че значителен брой инциденти не се съобщават.
Правителството взема мерки за гарантиране на условията на труд и заплащане. Правната защита и инспекциите обаче не покриват работещите на непълен работен ден и работниците в неформалния сектор, които според оценки на Българската индустриално-капиталова асоциация съставляват 21,5% от общата икономика.
Няма данни за случаи на принудително изчезване, в които да са замесени властите. Като цяло властите спазват забраната за произволни арести и задържания и позволяват на всеки задържан или арестуван да оспори правомерността на наложената мярка за неотклонение пред съда. От време на време се съобщава за произволни арести и задържания. През март Народното събрание прие закон, който забранява на полицаи, получили признания от задържани преди официалното начало на криминално разследване, да дават показания.
В доклада се отбелязва също, че през май Софийският административен съд реши, че полицията е задържала незаконно лидера на организацията "България обединена с една цел" (БОЕЦ) Георги Георгиев през октомври 2023 г., по време на протест срещу Централната избирателна комисия. Според съда полицията не е посочила адекватно в протокола за задържане причините за задържането му.
Изтезанията и жестокото, нечовешко или унизително отношение са забранени от конституцията и закона, но има достоверни данни, че правителствени служители са ги прилагали, отбелязва Държавният департамент на САЩ.
Законът забранява наказания чрез физически страдания или унизително отношение и изисква от властите да зачитат честта и достойнството на гражданите. Има обаче достоверни сведения за жестоко и унизително отношение към пациенти в психиатрични болници, както и за случаи на прекомерна употреба на сила от страна на полицията срещу задържани лица.
През февруари в годишния доклад на националния омбудсман бяха посочени редица слабости в системата на психиатричната помощ и закрилата на психиатричните пациенти, включително голям брой случаи на необоснована иммобилизация и изолация, неотговарящи на стандартите съоръжения и пациенти с хронично недохранване.
Правителството налага ефективно и законите, забраняващи детския труд (до 16 годишна възраст - със специално позволение). Наказанията за най-тежките форми на експлоатация на детски труд съответстват на тези за други сериозни престъпления и няма потвърдена информация за такива случаи. Нарушителите биват наказвани, подчертава се в доклада.
Минималната възраст за встъпване в брак (18 години) се спазва ефективно от властите, отбелязва докладът, като напомня, че през 2023 г. парламентът прие изменение, с което се премахна предишна разпоредба, позволяваща на лица на възраст 16 и 17 години да сключват брак с разрешение на съда.
Неправителствени организации критикуват властите за това, че третират ранното раждане на деца като "ромска традиция", а не като проблем, свързан с пола, но признават, че случаите на ранно раждане на деца са широко разпространени в ромските общности, отбелязва Държавният департамент на САЩ. През март Държавната агенция за закрила на детето посочи в прессъобщение, че страната е изправена пред сериозен проблем с ранното раждане на деца, особено в Сливенска област, където са регистрирани почти една четвърт от всички случаи, като цитира случаи на момичета, родили на 10, 11 и 12 години.
Правителството сътрудничи на Върховния комисариат на ООН за бежанците и други хуманитарни организации в предоставянето на помощ и защита на бежанци, завръщащи се в родината си бежанци или търсещи убежище, както и други лица, които се нуждаят от държавна подкрепа. Законът допуска даването на убежище или статут на бежанец, а правителството има система за предоставянето на защита на бежанците.
Президентът може да даде убежище на лица, преследвани заради убежденията си или заради действия в подкрепа на международно признати права и свободи. Търсещите убежище, които пресекат незаконно границата, се подлагат на задържане.
В публикуваният през март годишен доклад на БХК се отбелязва, че страната е приела и регистрирала бежанци от Украйна за временна закрила, като в същото време е засилила практиките по връщане на други мигранти и търсещи убежище, предимно от Близкия Изток, Азия и Африка. БХК критикува властите за това, че в 50% от случаите не са оценили уязвимостта на кандидати по време на регистрацията, в 91% от случаите не са провели оценка на нуждите на уязвимите кандидати и не са взели предвид тази оценка при вземането на решения за предоставяне на убежище.
Правителството прие бежанци за презаселване и преместване, предложи натурализация на бежанците, пребиваващи на българска територия, и им оказа съдействие при доброволното им завръщане в домовете им.
По официални данни от преброяването от 2021 г. в страната живеят 1143 евреи, но според местни еврейски организации реалният им брой е между 5 и 6 хиляди. Законът включва няколко разпоредби, според които могат да се преследват и наказват антисемитските престъпления, отбелязва доклада, но посочва, че антисемитски изказвания се появяват редовно в социалните мрежи и като коментари към онлайн публикации и статии. Организацията на българските евреи "Шалом" неведнъж е изразявала опасения от притеснителната ескалация на речта на омразата и антисемитизма в страната, "маскирани като антиционизъм и неодобрение към Израел", както и опитите за тривиализиране на антисемитизма.
"Шалом" е критикувала правителствени институции за подкрепа на исторически ревизионизъм и неправилни теории за историята на еврейското население на България през Втората световна война.
Еврейски организации протестираха срещу събития и публикации, които считаха за "злонамерени" и "предоставящи платформа за реч на омраза, манипулативни и явно неверни твърдения... клеветящи държавата Израел".
През май "Шалом" реши да отнеме наградите "Шофар", връчени съответно през 2009 и 2018 г. на журналиста Петър Волгин и на журналистката Юлиана Методиева, отбелязва се в доклада. Причината е, че след получаването им той е разпространявал "проруски и антидемократични позиции, конспиративни теории и невярна информация". Методиева, от своя страна, систематично е "демонизирала държавата Израел и оправдавала престъпленията на терористичната организация "Хамас", отбелязва организацията.
Предмети с нацистки символи са широко достъпни за продажба в туристическите райони в цялата страна. Известни личности, включително членове на парламента, са публикували в социалните медии материали, разпространяващи антисемитски възгледи.
През февруари властите забраниха ежегодната демонстрация в чест на генерал Христо Луков, антисемитски, пронацистки лидер на Съюза на българските национални легиони от 40-те години на миналия век, отбелязва Държавният департамент на САЩ, като подчертава, че това се случи след обществен протест срещу събитието, включително от страна на министерството на външните работи, прокуратурата, политическите партии ПП, БСП, ДБ, ГЕРБ и ДПС, както и от неправителствени организации и международни организации.
На 17 февруари, денят на шествието, кметът на София забрани събитието, след получена информация, че участниците имат намерение да проведат шествие в нарушение на разрешението на местната власт, предвиждащо само възпоменание пред паметната плоча на Луков. Когато заповедта на кмета стигна до полицията, "Луковмарш" вече се беше състоял.
Община София не одобри и свързано с това събитие – Походът за толерантност срещу оскверняването на паметта на жертвите на комунистическия терор – организиран по подобие на "Луковмарш" от същите организатори. Административният съд на София обаче отмени решението на местната власт и походът се състоя, подчертава Държавният департамент.
