Н а 14 май в Турция ще се проведат избори, които според повечето анализатори ще бъдат от ключово значение за бъдещето на страната. Те ще дадат отговор на въпроса дали президентът Реджеп Тайип Ердоган ще остане на власт или неговият дългогодишен престой начело на държавата ще приключи. Какво предстои да се случи в югоизточната ни съседка? По темата разговаряхме с Мариян Карагьозов, който е журналист и автор на монография, посветена на турската външна политика. Понастоящем той работи като политолог в Института за балканистика с Център по тракология – БАН.
President Erdogan says Turkey's upcoming elections should be a “lesson” to the US https://t.co/V0rFKaLcuD
— Bloomberg (@business) April 3, 2023
Близо месец преди дългоочакваните избори в Турция, основният въпрос, който си задават всички, е дали Ердоган ще остане на власт. Каква е вашата прогноза?
Наблюдаваме едно изключително оспорвано състезание. Шансовете на опозицията да отстрани от власт президента Ердоган са добри, дори, бих казал, безпрецедентно добри за целия период на управлението му, но това, все пак, не означава, че победата й е гарантирана. Данните на социологическите агенции са различни, но за пръв път толкова много от тях сочат преднина на кандидата на опозицията - до момента техните кандидати винаги са били в ролята на догонващи. Президентът Ердоган взе мерки, за да укрепи позициите си - обяви намаляване на цените на електроенергията и газта, откри инфраструктурни обекти, беше обявено, че ще започнат доставки за бита на турски природен газ, добит от находищата в Черно море. По-рано Ердоган анонсира възможност за пенсиониране на 2,5 млн. души, които имат необходимите стаж и възраст, увеличаване на пенсиите до минимум 7500 турски лири, увеличаване също и на минималната заплата, както и на възнагражденията на държавните служители. В сферата на военното строителство беше официално представен самолетоносачът TCG Anadolu (кораб, който ще може да носи на борда си дронове и хеликоптери) и бяха проведени изпитания на безпилотния изтребител "Къзълелма". Анкара също така не крие амбициите си в космическсата сфера. Това са все мерки, насочени и към материалните проблеми на хората, и към националната гордост. Мисля, че решаващо за определяне на финалния победител ще бъде развитието на кампанията в дните след Рамазан Байрама (20-22 април) - празникът, поставящ края на свещения за мюсюлманите месец Рамадан - и началото на май. Така че ще има интрига до последния момент.
Breakaway candidate could give Erdogan a lifeline in tight Turkey election https://t.co/TULq9s1d1G pic.twitter.com/pGfyt2P8qJ
— Reuters (@Reuters) April 4, 2023
Способна ли е опозицията да поднесе изненада и да сложи край на управлението на Ердоган?
Социологическо изследване на уважаваната турска агенция "Метропол" от периода 1 – 3 април показва подкрепа от 42,6% за кандидата на обединената опозиция Кемал Кълъчдароглу, 41,1% за президента Ердоган, а също така и 9% нерешили за кого ще гласуват, без отговор и протестен вот при малко под две на сто грешка в извадката. Иначе казано, от ключово значение за крайния резултат ще бъде вота на нерешилите избиратели и тези, които подкрепят другите двама претенденти за президентското кресло в Турция. Това са Мухаррем Индже, който се отцепи от светската опозиционна Народнорепубликанска партия и националиста Синан Оган. Индже има подкрепа от около 5%, като сред тях около една трета биха гласували за Кълъчдароглу, а около 23% от поддръжниците му - за Ердоган. Синан Оган има подкрепа от около 2 на сто, като там картината е доста неясна - като цяло това е протестен вот срещу управляващите, но Ердоган е съюзник с националистическата Партия на националистическото действие (ПНД) и може да привлече части от електората на Синан Оган, например при евентуален втори тур.
Турция все още се съвзема след мощните земетресения, които разтърсиха страната преди около два месеца. Ще повлияе ли това на резултатите от изборите?
В повечето от десетте засегнати от огромното по мащабите си природно бедствие области подкрепата за Ердоган, Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и съюзниците им от националистическата ПНД беше между 50 и 75%. Това е общата картина, с някои изключения, например населената предимно с кюрди област Диарбекир и област Хатай, където и светската опозиционна НРП има силни позиции. По-скоро, обаче, не смятам, че земетресението ще повлияе значително на резултатите от изборите. Президентът Ердоган обеща отломките да бъдат разчистени бързо, а строежът на нови домове на мястото на разрушените да започне на 31 март. Опозицията разкритикува този ход като рисков и изрази опасения, че разчистването няма да бъде достатъчно качествено. За хората, които са загубили домовете си, обаче, е по-важно да се предприемат действия, което властта обещава, отколкото да се говори абстрактно за евентуалните рискове от строителството. Интересен факт е, че от построените от държавното Управление по жилищно строителство над 130 000 апартамента в района нямаше разрушени. Освен това, нямаше и срутили се държавни болници или големи инфраструктурни обекти.
Turkish voters go to the polls on May 14 and could well reject long-time President Recep Tayyip Erdogan.
— DW News (@dwnews) April 7, 2023
Who else is competing for the top job? https://t.co/OP8e8YJ4IL
Турция е изправена и пред сериозни икономически проблеми. Как ще се отрази това върху решението на избирателите кого да подкрепят?
Това е един от най-често споменаваните фактори за евентуален наказателен вот в Турция. Струва ми се, обаче, че влиянието му се надценява. Първо, както вече споменах, президентът Ердоган взе мерки като увеличаване на доходите и пенсиите. Към момента инфлацията расте по-бавно, отколкото през миналата година, а правителството полага усилия да поддържа стабилен курса на лирата. Второ, в Турция имаме голяма обществена поляризация по редица оси - етническа, религиозно – консервативно, ляво – дясно. Въпросната поляризация намалява влиянието на икономическите мотиви при гласуването. Също така, избирателите оценяват икономическата ситуация през партийната си призма – дори и да не са доволни, поддържниците на управляващите може да имат очаквания, че нещата скоро ще се оправят. Също така, изследвания навсякъде по света сочат, че за да сменят предпочитанията си, избирателите трябва да са убедени, че опозицията може да се справи по-добре с управлението на икономиката. Въпросът е дали в оставащите дни до изборите опонентите на Ердоган ще успеят да ги убедят в това или мерките на властите ще се окажат по-красноречиви.
Още от автора:
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
Забравените постижения на науката през Средновековието
Най-абсурдните твърдения за животните, на които хората някога са вярвали
Трагичната история на Хелмут Хюбнер – момчето, което се опълчи на нацистите
Световните лидери и решенията, които взеха с помощта на астрологията
Загадки, феномени и конспирации – непознатото лице на Индия
Как НАСА ще избере астронавтите, които ще се отправят към Луната
Конспиративните теории, за които (не) сте чували
Изумително! Скритите тайни на въздушния шпионаж
Пет войни, които приключиха без нито една жертва
Между футбола и политиката: Как се справи тази страна
Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Мир между Русия и Украйна – постижим ли е?
Заплашват ли Източна Европа имперските амбиции на Путин
Фалшивите новини и войната в Украйна – как действа руската пропаганда
Успех или провал е стратегията на руската армия в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Истината vs пропагандата: Защо Русия нахлу в Украйна
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
Руската инвазия в Украйна: Ще помогне ли Пекин на Москва?
