Пещерата Алистрати - подземното чудо на Гърция|Vesti.bg

П овечето хора свързват Гърция с антични дворци и храмове, синьо море, красиви острови и безкрайни плажове. Далеч от добре познатите туристически маршрути, южната ни съседка крие и някои съвсем различни природни съкровища. Едно от тях се намира под земята - пещерата Алистрати. Със своите огромни зали и забележителни образувания, тя е сред най-впечатляващите подобни обекти не само в страната, но и в цяла Европа. Всяка година пещерата е посещавана от хиляди туристи, включително и много наши сънародници, тъй като достъпът до нея е сравнително лесен и се намира на по-малко от 60 км. от българската граница. Алистрати показва едно различно лице на Гърция, което често остава в сянката на популярните морски курорти. Всеки, който прекрачи входа ѝ, се отправя на незабравимо пътешествие в свят, създаван капка по капка в продължение на хилядолетия. Комбинацията от уникални скални творения, специфична екосистема и легенди, разказващи за царството на Хадес, превръща пещерата в нещо много повече от поредната туристическа атракция.

🤖 Did you know that you can find the first robot-tourguide in the world in the Cave of Alistrati, it is called “Persephone" and can speak more than 30 languages❓😯
Isn’t that a good reason for a visit❓😉#DosomethingGreat #VisitCentralMacedonia #experienceSerres pic.twitter.com/r7sNtN2cGi
— Visit Central Macedonia (@VisitCMacedonia) July 27, 2022

Откриването на Алистрати

Красивата пещера се намира в област Централна Македония, на около 6 километра югоизточно от градчето Алистрати. То е разположено на приблизително 20 км. югозападно от Драма и 50 км. югоизточно от Серес. В района се намира и внушителният пролом на река Ангитис, известна и с името Драматица – още една природна забележителност, която си заслужава да бъде посетена. Дължината му е около 5 км., като той е особено впечатляващ в местността Петрото. Там дълбочината му е между 80 и 130 м. Кавала също е относително близо до Алистрати, което превръща пещерата в подходяща спирка при обиколка на Северна Гърция. Освен това, само на около 250 метра южно от входа ѝ преминава железопътната линия между Серес и Драма.

Малко известен факт е, че Алистрати попада сравнително късно в полезрението на науката и туризма. Историците изтъкват, че тя е открита случайно през 1959 г. от местни жители. Първоначално, пещерата не предизвиква почти никакъв интерес. Това се променя през 1975 г., когато представители на Гръцкото спелеологично дружество я посещават за първи път. На следващата година започват изследванията на коридорите ѝ, като през 1977 г. в това начинание се включват специалисти от Природонаучния музей в австрийската столица Виена. Експертите осъществяват голям брой мисии под земята, но за широката публика чакането продължава още десетилетия. Пещерата започва да функционира като туристически обект преди по-малко от три десетилетия - през 1998 г. По този начин Алистрати, позната дълго време единствено на местните жители и спелеолозите, постепенно се превръща в една от най-популярните забележителности в Северна Гърция.

Пещера на 10 млн. години

Всеки, имал възможността да посети Алистрати, остава силно впечатлен от нейната красота и уникалност. Преддверието ѝ е високо около 8 метра, а от него започват просторни галерии, изобилстващи от сталактити, сталагмити и сталактони. Една от най-впечатляващите части е огромна зала с приблизителни размери 60 на 100 м. и височина, достигаща цели 30 метра. Тук природата сякаш е решила да докаже колко добър скулптор може да бъде. Сред най-красивите образувания са белите варовикови „завеси“ и червеникави формирования, известни като „Пламъците“. На места галериите достигат височина 35 метра, а от таваните се спускат внушителни сталактити. Голям интерес предизвикват т. нар. хеликтити – пещерни образувания, които растат в различни посоки и създават странни, почти фантастични форми. Именно богатството и разнообразието на подобни структури е основната отличителна черта на Алистрати. Откритите досега главни и второстепенни коридори са с обща дължина приблизително 3 км., а проучената площ е около 25 000 кв. м.

Учените допълват, че в близост до Алистрати има още четири пещери. Предполага се, че тази огромна система от подземни коридори е на приблизителна възраст 10 млн. години. Между петте пещери има много прилики, като във всяка една от тях има големи и равни зали, както и сходни образувания. Данните, с които експертите разполагат, сочат, че целият район е представлявал дъното на огромно езеро, пресъхнало преди около 3 млн. години. Именно тогава е започнал процесът по формирането на сталактитите и сталагмитите. В резултат на проведените изследвания са открити и животински кости, а специалистите допускат, че мрежата от подземни коридори вероятно крие и други праисторически находки. Климатът в Алистрати е постоянен през цялата година. Максималната температура е около 18 градуса по Целзий, а влажността е близо 100%. Пещерата разполага и със своя естествена вентилация, като в по-дълбоките ѝ зони температурата и влажността са значително по-стабилни от тези в коридорите, намиращи се близо до повърхността.

Между фактите и митовете

Алистрати представлява интерес за учените не само със забележителните си образувания. Пещерата се отличава и със своята специфична екосистема. Тя е дом на голям брой животински видове, включително и хиляди прилепи (те обитават коридори, които са недостъпни за туристите). Изследванията показват и наличието на различни зони в зависимост от температурата и влажността. В най-дълбоките части условията остават практически постоянни, което създава специфична среда за организми, приспособени за живот под земята. Особено любопитни са т.нар. гури – малки образувания от калциев карбонат по пода на пещерата. Формирането им е свързано с валежите над пещерната система и водата, която достига до тях и спомага за развитието на уникална фауна.

Както често се случва в южната ни съседка, дори науки като геологията и биологията не могат да избягат от митологията. С района около Алистрати и пролома на Ангитис са свързани редица предания, вдъхновени от древногръцките митове. Според една от легендите, в местността Петрото някога живеело чудовището Сфинкс. То било с лице и гърди на жена, тяло на лъв и криле на орел. Ужасяващото създание задавало гатанка на всеки преминаващ и ако той не успеел да отговори правилно, веднага го убивало. Друго предание свързва района с един от най-известните митове на Античността – отвличането на Персефона. В него се твърди, че Хадес преминал през пролома, отвеждайки дъщерята на Деметра в своето подземно царство. Някои дори вярвали, че именно Алистрати е входът към владенията на Хадес.