П реди броени дни премиерът на Израел Бенямин Нетаняху посети Вашингтон, където разговаря с американския президент Доналд Тръмп. След края на визитата си министър-председателят се похвали, че е имал „отлична среща“ с държавния глава на САЩ. По думите му, двамата са обсъдили общата им цел – „гарантирането, че Иран не притежава ядрено оръжие“. Това беше първият им разговор очи в очи от началото на войната срещу Ислямската република, започнала на 28 февруари тази година. Въпреки всички уверения, че Израел и САЩ са в отлични отношения и това няма да се промени, все повече анализатори отбелязват, че напрежението между тях всъщност расте. Основателни ли са тези твърдения?
Trump welcomed Israeli Prime Minister Netanyahu to the White House Tuesday as the US leader sought to avoid renewed bombing in Iran and instead laid the ground for further diplomacy after both sides paused tit-for-tat strikes https://t.co/JB6MQiYssH
— Bloomberg (@business) July 28, 2026
- След срещата в Белия дом
Високопоставен израелски представител, цитиран от агенция „Ройтерс“, отбеляза, че към момента има три възможности за действие спрямо Иран и всички те са били подробно обсъдени по време на срещата в Белия дом. Едното от тях е започването на конструктивни преговори и сключването на споразумение, другото е продължаването на блокадата на Ормузкия проток, а третото – нанасянето на мащабни военни удари по цели в Ислямската република. В навечерието на визитата на Нетаняху, обаче, Тръмп даде интервю за „Фокс нюз“, в което остави впечатлението, че между него и израелския премиер има известно неразбирателство. То е свързано с факта, че Нетаняху иска да продължи войната срещу Иран, докато американският президент предпочита да потърси дипломатическо решение. На въпрос дали ще бъде засегната темата за предполагаемото иранско ядрено съоръжение в т. нар. Планина Пикакс, Тръмп отбеляза: „Няма нужда Биби да ми казва. Той ми говори за това, защото иска да продължим“.
Отхвърляйки твърденията за напрежение между двамата държавни ръководители, представителят на Тел Авив подчерта, че те обменят разузнавателна информация безпроблемно, а също така отрече Нетаняху да е настоявал военните удари по Иран да бъдат засилени. От гледна точка на министър-председателя, демонстрирането на близост с президента на САЩ е от ключово значение, тъй като през есента в Израел ще се проведат парламентарни избори и той несъмнено разчита на подкрепата на Белия дом. Недоволството от политиката, водена от правителството на Нетаняху, обаче, расте. Показателни са думите на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, който наскоро отбеляза, че „има хора в управлението на Израел, за които знаем без никакво съмнение, че се опитват да променят мнението на обществото в САЩ. Целта им е войната да продължи“. Той допълни, че лица, свързани с властите в Тел Авив, спонсорират организации и политици, които на свой ред представят търсенето на дипломатическо решение като „капитулация“.
Shipping across the crucial Strait of Hormuz has picked up in recent days despite a continuation of hostilities in the Middle East https://t.co/WZN1xCMl0i
— Bloomberg (@business) July 30, 2026
- Стратегията на Израел
Един от най-важните елементи от израелската национална сигурност е стратегията, известна с името „Мабам“ или „Кампания между войните“. Нейната основна цел е да отслабва възможностите на Иран в периодите, когато не се водят открити бойни действия. Логиката е сравнително проста: чрез поредица от прецизни операции, Тел Авив се стреми постепенно да ограничи военния потенциал на Техеран и неговите съюзници. През последните няколко години Израел прилага стратегията все по-смело и в значително по-широк географски обхват. Разширяват се както мишените, така и използваните средства. Макар израелските власти да говорят рядко за „Мабам“, редица експлозии във военни обекти и убийства на учени най-вероятно са пряко свързани с въпросната стратегия. През юли 2020 г., например, в завод за сглобяване на усъвършенствани центрофуги избухна взрив, който повечето анализатори приписват на Тел Авив. Въпреки нанесените щети, Ислямската република успя да възстанови производството само за няколко месеца, а впоследствие премести тези съоръжения в подземни бази.
Всичко това навежда на мисълта, че дори и между Вашингтон и Техеран да бъде постигнато дългосрочно споразумение, Тел Авив ще продължи да извършва военни удари, тайни операции и кибератаки в различни части на Близкия изток. Сред основните мишени са „Хизбула“, подкрепяните от Иран шиитски милиции в Ирак, както и хутите в Йемен. Не е изключено и да бъдат извършени ограничени удари по цели на иранска територия, но без да се провокира избухването на пълномащабна война. Ако това действително се случи, Вашингтон ще изпадне в трудна ситуация. Администрацията на американския президент иска да сложи край на конфликта с Иран, а стратегията „Мабам“ може да доведе до задълбочаване на различията между Тръмп и Нетаняху. Не бива да се забравя, че не само в Израел предстои ключов вот. През ноември в САЩ ще се състоят междинни избори, които ще определят дали Републиканската партия ще запази мнозинството си в двете камари на Конгреса. Социолозите прогнозират, че формацията ще претърпи поражение, тъй като все повече хора са недоволни от управлението на Тръмп, една от основните причини за което е именно войната срещу Иран.
The U.S. military launched strikes in Iran July 29, with Trump saying he wanted to hit them "very hard" and "smack them a little bit." https://t.co/4VG8mfwpcG
— USA TODAY (@USATODAY) July 31, 2026
- Все по-труден баланс
В началото на 2026 г. Нетаняху произнесе реч, която стана обект на много коментари. В нея той подчерта, че Израел ще премине към още по-активно противопоставяне на заплахите, пред които е изправен. „Вече няма „Мабам“, вече няма политика на сдържане“, подчерта той, въпреки че в продължение на дълги години беше сред най-отявлените привърженици на стратегията. Повечето експерти са единодушни, че думите му не бива да бъдат тълкувани буквално. Евентуална допълнителна ескалация на напрежението в Близкия изток не е в интерес на никого. Освен това, голяма част от израелския военен и политически елит подкрепя „Мабам“ и усилията за ограничаване на Иран и неговите съюзници. Това означава, че най-вероятно стратегията ще продължи да бъде важен елемент от израелската политика за сигурност, независимо кой управлява страната.
Фактите сочат, че ако иска да запази американската подкрепа, Израел ще бъде принуден да координира в много по-голяма степен действията си с Белия дом. Редица експерти са на мнение, че от гледна точка на Тел Авив съществуват сериозни аргументи за самостоятелни действия. Те изтъкват, че ядрената програма на Иран се възприема като екзистенциална заплаха, а внушителният арсенал от ракети на „Хизбула“ е стратегическа опасност за еврейската държава. След избухването на войната срещу Иран, Вашингтон настоява да има постоянен достъп до детайлна информация за плановете на Израел. В известна степен, конфликтът сближи още повече интересите на САЩ и Израел в сферата на сигурността, но последвалите преговори за прекратяването му разкриха и необичайно сериозни разминавания между двете страни. Именно затова координирането на бъдещите операции може да се окаже едно от най-трудните предизвикателства и потенциален източник на напрежение в отношенията между Вашингтон и Тел Авив през следващите години.
Още от автора:
Страните, в които религията и политиката са неразривно свързани
Превръща ли се Беларус в ябълката на раздора между САЩ и ЕС
Технологиите, които променят политиката
Най-скъпите проекти, изоставени от своите създатели
Между суеверията и фактите – какво знаем за литоболията
Превратите, които промениха света
Факти и лъжи за биолабораториите в Украйна
Избори в разгара на политическа криза – накъде ще поеме Косово
Какво ще се случи с НАТО, ако САЩ напуснат организацията
Наближава ли краят на партньорството между ЕС и САЩ
Много шум за нищо – какво постигна Тръмп в Китай
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин