П редседателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе шестото си годишно обръщение за състоянието на Европейския съюз пред Европейския парламент в Страсбург. На фона на бушуващата война в Украйна, опасните климатични промени, напрежението около Доналд Тръмп и надпреварата в областта на изкуствения интелект, речта очерта новата стратегия за по-независима Европа.
Голямата сензация, която обаче засенчи останалите акценти и отприщи бурни дебати в кулоарите, бе направената в присъствието на канадския премиер Марк Карни покана: Канада да стане „първият асоцииран член на Европейския съюз“.
Фон дер Лайен към Карни: Канада може да стане асоцииран член на ЕС
„Какво, за бога, е асоцииран член?“
Това бе първата реакция, която отекна в кулоарите на Европарламента в Страсбург и сред дипломатическите мисии в Брюксел секунди след изявлението. Причината за объркването е, че в действащите базови договори на ЕС такова понятие просто не съществува. Към момента Блокът познава само пълноправни членове, държави от ЕИП (като Норвегия, които спазват правилата на пазара без право на глас), както и трети страни със Споразумения за асоцииране (като Украйна и Молдова), които са просто външни търговски и политически партньори.
В действащите базови договори на ЕС понятието „асоцииран член“ просто не съществува. Според Член 49 от Договора за ЕС (ДЕС) членството е строго бинарно - една държава или е пълноправен член с абсолютно всички права и задължения, или е трета страна. В същото време Член 217 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) урежда единствено „Споразумения за асоцииране“ (каквито Блокът вече има с Канада чрез CETA, а също с Украйна, Грузия и Турция), но те правят държавата външен партньор, а не член на Съюза. Терминът „асоциирани страни“ се използва единствено във вторичното право за участие в конкретни европейски фондове (като програмата за научни изследвания „Хоризонт Европа“), което касае бюджета, а не политическото тяло на ЕС.
Предложената нова формула за Канада цели да създаде хибриден статут от нов тип. При него Отава би получила пълен достъп до общите европейски програми за сигурност, интегриране на отбранителната промишленост, съвместни проекти за изкуствен интелект, както и партньорство в Арктика за добив на критични суровини и батерии.
Дипломатическият гаф на Урсула фон дер Лайен с Марк Карни
За разлика от пълноправните членки обаче, Канада няма да бъде част от Шенгенското пространство, няма да плаща пълна вноска в бюджета на ЕС, няма да има евродепутати и няма да е длъжна сляпо да приема вътрешните регулации на ЕК. За канадския премиер Марк Карни това на практика е „мечтаната сделка за Брекзит“ - максимална икономическа и военна интеграция, без загуба на национален суверенитет.
Правният капан и изненадата в Брюксел
Въпреки звучната оферта, дипломатите и евродепутатите останаха изключително скептични. Оказа се, че терминът за асоциирано членство е бил добавен в речта в последния момент и не е фигурирал в предварително разпространените официални текстове. Правните експерти в Брюксел веднага сигнализираха, че създаването на подобен статут изисква задължителна промяна в базовите договори на ЕС - процес, който изисква пълно единодушие сред всички 27 държави членки и ратификация във всички национални парламенти, което в настоящия политически климат изглежда почти невъзможно.
Току-що от Страсбург: Фон дер Лайен предупреди за „най-несигурната“ Европа (НА ЖИВО)
В същото време прегръдката и топлото ръкостискане между Фон дер Лайен и Марк Карни бяха разчетени като дискретен дипломатически сигнал към Вашингтон. Подчертавайки, че „Европа и Канада виждат света през едни и същи очи“ и че изграждат нов „Съюз за бъдещето“, шефката на ЕК даде знак, че Брюксел търси нови силни съюзи на фона на растящия разрив между Отава и администрацията на Доналд Тръмп.
Щитът „Фрея“, миграцията и климатичната криза
Извън канадската сензация, обръщението на Фон дер Лайен постави силен акцент върху сигурността и технологичната автономия на Европа. Тя обяви намерение за създаване на Нов съвет за сигурност на ЕС с участието на Великобритания, Норвегия, Канада и Украйна, предназначен за борба с ескалиращите руски хибридни атаки.
Марк Карни: Канада не се стреми към членство в ЕС, а към "уникален съюз" с Европа
Особено внимание бе обърнато на украинската концепция за обща противовъздушна отбрана, наречена „Фрея“ (Freyja). Фон дер Лайен изтъкна, че проектът съчетава бойния опит на Украйна с технологичното лидерство и производствения капацитет на Европа. Тя обеща стартирането на нови съвместни програми с украински отбранителни компании с оставащите средства от европейските фондове. По темата за миграцията председателят на ЕК обяви затягане на правилата и възможност за масови депортации при извънредни кризи.
Остри сблъсъци и критики в залата
Речта отприщи вълна от политически сблъсъци в Европарламента. Лидерът на левицата Манон Обри атакува Фон дер Лайен директно за офертата към Отава с въпроса: „Кой ви даде демократичен и народен мандат да правите Канада асоцииран член?“.
„Ще си водя записки“: Канадският премиер се пошегува преди речта на фон дер Лайен
От своя страна лидерът на ЕНП Манфред Вебер призова за облекчаване на екологичните регулации за бизнеса и преразглеждане на забраната за бензинови двигатели, за да се намали тежестта върху гражданите. Крайнодесните групи обвиниха ЕК в лицемерие относно поскъпването на живота и миграцията, докато социалистите и Зелените настояха за стриктно запазване на Зелената сделка и въвеждане на данък върху свръхпечалбите за замърсителите.
