Убийства, преврати и войни – мрачното наследство на САЩ в Латинска Америка|Vesti.bg

М еждународната политика често прилича на безмилостна борба за надмощие, в която Великите сили използват своето икономическо, военно и политическо влияние, за да налагат волята си над по-слабите държави. Историята на Великобритания, Русия и Китай изобилства от подобни примери. Когато става дума за събитията, случили се в Латинска Америка през XX и XXI в., водеща роля имат САЩ. Показателно е случилото се във Венецуела в началото на тази година, когато президентът Николас Мадуро беше задържан и изведен от страната от американски военни. Именно заради подобни действия антиамериканската реторика намира толкова благоприятна почва в редица държави от региона. Зад настоящата ситуация стоят десетилетия на преврати и тайни операции, извършени с активното участие на Вашингтон, както и подпомагането на някои от най-бруталните и авторитарни режими, съществували някога.

On Sept. 11, 1973, Chilean Gen. Augusto Pinochet overthrew the elected government of President Salvador Allende and ushered in 17 years of military rule. https://t.co/gebrehdMPj
— The Washington Post (@washingtonpost) September 10, 2023

Чили

Представете си, че се събуждате една сутрин и научавате как чуждестранни сили са съдействали за извършването на военна операция, довела до свалянето от власт на правителството на родината ви. Президентът е отстранен, комуникациите са прекъснати, а хиляди ваши сънародници са арестувани. Стадиони са превърнати в центрове за задържане, където хора са разпитвани, измъчвани и убивани. Именно това преживява Чили на 11 септември 1973 г., когато военните извършват преврат срещу държавния глава Салвадор Алиенде. Той печели изборите, състояли се през 1970 г., а решенията, които впоследствие взема, предизвикват сериозна тревога във Вашингтон. В разгара на Студената война, администрацията на американския президент Ричард Никсън се опасява, че Чили ще се превърне в още една държава от западното полукълбо, която възнамерява да поеме курс към сближаване със СССР. Така, Белият дом започва да спонсорира политическите опоненти на Алиенде и да организира тайни операции, целящи да отслабят властта му. След преврата, управлението на Чили преминава в ръцете на генерал Аугусто Пиночет. През следващите близо две десетилетия хиляди жители на страната са убити или изчезват безследно, а много други стават жертви на политически репресии, незаконни задържания и изтезания. Диктатурата на Пиночет оставя дълбоки следи в чилийското общество. Дълги години след възстановяването на демокрацията, в страната не спират да се водят спорове относно отговорността за извършените престъпления, както и за политическата система, изградена по време на този мрачен период.

The U.S. Embassy in Haiti temporarily closed this afternoon as more than 1,000 protesters gathered nearby, with some throwing rocks at officers stationed outside the heavily fortified compound. https://t.co/GK6y5Mo3LT pic.twitter.com/TKUjvIBIuo
— ABC News (@ABC) January 23, 2018

Хаити

Бедност, слаби институции, политическа нестабилност и кървави размирици – така най-кратко може да бъде описана съвременната история на Хаити. Повратна се оказва 1957 г., когато на власт идва Франсоа Дювалие, известен с прякора „Папа Док“. Управлението му бързо се превръща в жестока диктатура, характеризираща се с репресии, култ към личността и използването на паравоенни формации срещу неговите политически противници. Вашингтон се стреми да поддържа добри отношения с „Папа Док“, тъй като страхът от разширяването на съветското влияние в Карибския регион поставя американските стратегически интереси пред въпросите, свързани с демокрацията и защитата на човешките права. След смъртта на диктатора през 1971 г., властта преминава в ръцете на сина му Жан-Клод Дювалие, известен като „Бейби Док“. Въпреки ширещата се корупция и бруталните методи, с които заглушава гласа на опозицията, той продължава да получава международна подкрепа. През следващите десетилетия отношенията между американските разузнавателни служби и режима в Хаити предизвикват сериозни противоречия. Разкритията, че с помощта на САЩ през 80-те години на миналия век е създадена организация, замесена в наркотрафик и политическо насилие, разпалват ожесточени дебати. Кризата продължава и през XXI в. През 2004 г. президентът Жан-Бертран Аристид е принуден да напусне страната на фона на въоръжени сблъсъци и силен международен натиск. Обстоятелствата около отстраняването му от власт все още не са напълно изяснени. Самият Аристид твърди, че става въпрос за преврат, организиран от САЩ и Франция – обвинения, които двете страни категорично отхвърлят.

27/06/1954. Golpe de Estado en Guatemala contra el gobierno de Jacobo Árbenz Guzmán. Organizado por la CIA por oponerse a los intereses de la United Fruit Company, el golpe fue liderado por el Coronel Carlos Castillo Armas, forzando la renuncia de Árbenz. pic.twitter.com/EmGe4m67MB
— Historias al Revés (@HistoriasAl_SV) June 27, 2026

Гватемала

Намесата на САЩ в Гватемала е един от най-известните примери за политиката, която Вашингтон води спрямо Латинска Америка по време на Студената война. През 1954 г., с помощта на ЦРУ, от власт е свален демократично избраният президент Хакобо Арбенс. Неговото правителство провежда мащабни аграрни реформи, които според Белия дом са доказателство за увеличаващото се комунистическо влияние в страната. След преврата, начело на Гватемала застава полковник Карлос Кастийо Армас. Той отменя въпросните реформи и ограничава избирателните права на голяма част от гражданите. Вместо обещаната стабилност, ситуацията в страната постепенно се влошава. Това се превръща в прелюдия към избухването на гражданската война, продължила от 1960 до 1996 г. През този период, Вашингтон многократно предоставя помощ на гватемалските сили за сигурност. Един от най-мрачните епизоди е управлението на генерал Ефраин Риос Монт, който идва на власт през 1982 г. По това време насилието срещу цивилното население достига ужасяващи размери. Цели села са напълно унищожени, а хиляди цивилни, обвинени, че подкрепят партизански движения, са жестоко избити. Предполага се, че по време на продължилия повече от три десетилетия конфликт своя живот губят над 200 000 души. Ролята на САЩ в тези събития предизвиква огромен скандал, а през 1999 г. президентът Бил Клинтън посещава Гватемала и признава, че Вашингтон е допуснал сериозни грешки, оказвайки помощ на някои от участниците в гражданската война.

Complacido de recibir a Manuel Zelaya, expresidente de Honduras y amigo de la Revolución Bolivariana con quien hemos estado unidos, en la batalla justa por la autodeterminación y el derecho de nuestros Pueblos a ser libres y soberanos. ¡Viva Morazán! ¡Viva Bolívar! pic.twitter.com/0PHvSradpG
— Nicolás Maduro (@NicolasMaduro) March 6, 2023

Хондурас

Ако Чили и Гватемала са класически примери за политиката, която САЩ водят по време на Студената война, събитията в Хондурас показват, че тя не се е променила значително след разпадането на СССР. През юни 2009 г. военните отстраняват от власт президента Мануел Селая и го извеждат от страната. Превратът предизвиква тежка криза, а международната общност осъжда случилото се. През следващите години престъпността в Хондурас достига рекордни нива, а убийствата се превръщат в ежедневие. Жертви на насилието стават журналисти, политически активисти, представители на граждански организации и защитници на човешките права. Особено тревожни са данните за жестоки нападения срещу представители на ЛГБТ общността. Освен това, съществуват редица доказателства, че силите за сигурност са екзекутирали хиляди хора. Поведението на администрацията на американския президент Барак Обама предизвиква критики както от правозащитни организации, така и от някои политици. Вашингтон изразява възмущението си от отстраняването на Селая, но продължава да отпуска финансова помощ на новите власти в Хондурас, въпреки разкритията за извършваните от тях престъпления. Разгорещени спорове избухват и около някои операции срещу наркотрафиканти, проведени с американско участие. В хода им са убити голям брой цивилни граждани, сред които и деца, което допълнително засилва критиките към политиката на Вашингтон.

Още от автора: