Противоречивото бъдеще на изкуствения интелект|Vesti.bg

Р азвитието на изкуственият интелект през последните години е процес, който повдига много въпроси за бъдещето на човечеството. В наши дни, той се използва ежедневно както от едни от най-големите и влиятелни компании, така и от милиони хора по цял свят. По тази причина не е никак изненадващо, че ИИ е обект на все по-ожесточени дебати. Някои смятат, че той ще направи живота ни много по-лесен, помагайки ни с изпълнението на всевъзможни задачи. Други, обаче, далеч не споделят този оптимизъм. Те са на мнение, че разработването на технология, която в даден момент може да се окаже по-умна от своите създатели, крие огромни рискове и може да доведе до апокалиптични последствия. Това, разбира се, все още не се е случило, но изкуственият интелект вече е в центъра на редица скандали и противоречия.

Many creative companies claim that AI made content infringes their copyright. Yet for the best-known creators, it presents two opportunities https://t.co/QDK39rnS24
— The Economist (@TheEconomist) October 23, 2025

Авторските права

Трупането на знания вече не е изцяло човешка дейност – изкуственият интелект също може да бъде обучаван, като за целта трябва да има достъп до различни материали под формата на думи, изображения или звуци. След като ги добави в базата си с данни, ИИ ги „запомня“ и може да ги възпроизведе с абсолютна точност. Защо редица експерти смятат, че това е сериозен проблем? Представете си, че трябва да преразкажете последната книга, която сте прочели. Вероятно ще се справите с тази задача без сериозни затруднения и с лекота ще опишете сюжета и главните герои. Изкуственият интелект, обаче, може да повтори цялата книга дума по дума. Нещо повече – той може да я пренапише, променяйки малки (или по-големи) части от творбата. Очевидно, това не е добра новина за нейния автор. Не бива да забравяме, че авторските права съществуват именно за да бъдат избегнати злоупотребите с подобни произведения. През последните години, редица технологични компании бяха подложени на ожесточени критики заради начина, по който обучават изкуствения интелект. Нарушаването на авторските права се превърна в често срещана практика, като все повече хора споделят мнението, че тя е не просто допустима, но и неизбежна. Изпълнителният директор на Microsoft AI Мустафа Сюлейман, например, заяви преди известно време, че всичко, публикувано онлайн, на практика се превръща в безплатна информация, който всеки може да копира или пресъздаде.

The ‘hallucinations’ that haunt AI: why chatbots struggle to tell the truth https://t.co/lVaam5Qq74
— Financial Times (@FT) July 22, 2025

Опасните халюцинации

Повечето данни, които технологичните компании използват при обучаването на изкуствения интелект, се намират в интернет. Колкото и впечатляващ да е начинът, по който ИИ може да извлича и анализира части от тях, един очевиден проблем, който се задълбочава, е фактът, че значително количество от информацията онлайн e подвеждаща или напълно невярна. Това повдига логичния въпрос в каква степен може да имаме доверие на изкуствения интелект. През 2024 г. канадската адвокатка Чонг Ки решава да използва ChatGPT в хода на дело за попечителство над дете, задавайки въпроса дали в миналото е имало други сходни случаи. Така, тя попада на информация за три подобни дела, две от които по-късно цитира в съда. Адвокатите на отсрещната страна, обаче, не успяват да намерят никакви данни за тях. Така става ясно, че ChatGPT всъщност е „халюцинирал“ и представените примери не са реални. Съдията впоследствие заявява, че отдава случилото се на „наивност“ и допълва, че Чонг Ки не е възнамерявала да подведе съда. Въпреки това той изразява загриженост, че ако не бъде засилен контрола върху използването на ИИ, в бъдеще може да се стигне до допускането на сериозни съдебни грешки.

About 20 percent of U.S. professionals have job titles today that didn’t exist in 2000, according to LinkedIn.

Now, generative AI is accelerating the change.

Here are some roles workers might encounter as the job market continues to evolve: https://t.co/odFVfYAEwc
— The Washington Post (@washingtonpost) November 1, 2025

Изкуственият интелект и работните места

Едно от най-често споменаваните твърдения, свързано с бъдещето на изкуствения интелект, гласи, че в резултат на бързото развитие на технологиите много хора ще останат без работа. Тези страхове, поне към настоящия момент, са силно преувеличени, тъй като ИИ просто не е способен да извършва редица задачи, които от наша гледна точка са елементарни. Въпреки това, една друга тенденция е обект на все по-разпалени дебати. Става въпрос за решението на някои компании да използват изкуствен интелект при назначаването и уволняването на служители. Сред тях е „Амазон“. Корпорацията използва автоматизирана система, която следи производителността и ефективността на работниците. Смята се, че тя може да изпраща предупреждения и дори да уволнява хора, които не успяват да постигнат поставените им цели. Редица правозащитници отбелязват, че това е крайно неетично, тъй като служителите са лишени от възможността да се срещнат със своите преки ръководители и да обяснят каква е причината за незадоволителните им резултати, опитвайки се да запазят поста си. Представители на „Амазон“ на свой ред подчертават, че за всички работници са изготвени персонални планове, които трябва да следват, а освен това решенията на системата могат да бъдат отменени след подаването на жалба. Хора, които са работили за компанията, на свой ред разказват, че този надзор ги е карал да се чувстват като роботи, нямащи почти никакви права. Натискът върху тях бил толкова силен, че те често нямали време дори да отидат до тоалетна. Официалните данни сочат, че приблизително 10% от работниците в един от най-големите складове на „Амазон“ били уволнени заради „ниска производителност“ в периода между 2017 и 2018 г.

North Korea's AI development raises sanctions concerns, report says https://t.co/kBAOC2vRjs pic.twitter.com/6OgTkW7GUX
— Reuters (@Reuters) January 23, 2024

Измамна схема за милиони

Никак не е изненадващо, че безграничните възможности на изкуствения интелект привличат вниманието на редица правителства и държавни ръководители. Пример в това отношение е Северна Корея. Съществуват сведения, че един от най-нестандартните начини, по който режимът в страната използва ИИ, е за генерирането на хиляди кандидатури за дистанционна работа в САЩ. По този начин лица, приближени до властите в Пхенян, си създават фалшиви самоличности и са наемани от компании, намиращи се на американска територия. Някои от тях дори получават достъп до конфиденциална информация, която впоследствие предоставят на режима. Освен това, всички приходи се пренасочват към управляващата Работническа партия. Сред най-известните подобни случаи е този с технологичния стартъп Cinder. Севернокорейците, обаче, са разкрити сравнително бързо, една от основните причини за което е фактът, че начело на компанията са бивши служители на американското разузнаване. Това привлича вниманието на медиите към проблема. Така, съвсем скоро става ясно, че много други фирми – дори малки семейни бизнеси, са били „атакувани“ от Пхенян с помощта на ИИ. По различни данни, някои севернокорейски служители са печелили по около 300 000 долара годишно, което на свой ред означава, че най-вероятно стотици милиони долари са отишли за режима на Ким Чен-ун.

Още от автора:

Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна

Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците

Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп

Заблуди и факти за Ренесанса

Абсурдните изказвания на американските политици

Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките

Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията

Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин

Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди

Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа

Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история