В продължение на десетилетия хората се спират пред номер 8 на улица „Колидж“, до кампуса на колежа Уинчестър в Англия. Единственият детайл от фасадата на боядисаната тухлена сграда, който издава нейното значение, е овална плоча над вратата с думите: „В тази къща Джейн Остин е живяла последните си дни и е починала на 18 юли 1817 г.“
За феновете на Остин това място представлява една от най-загадъчните глави от твърде краткия ѝ живот. Романистката и сестра ѝ, Касандра Остин, са живели на първия етаж на сградата в продължение на осем седмици, докато Джейн е търсила лечение за почти едногодишно, неидентифицирано заболяване. След кратки периоди на облекчение състоянието ѝ се влошава и авторката умира на 41 години, без да получи ясна диагноза, пише CNN.
On this day in 1817, Jane Austen passed away at 41 years old.
— Jane Austen Centre (@JaneAustenBath) July 18, 2023
After Jane's death, Cassandra Austen wrote, "She was the sun of my life, the gilder of every pleasure, the soother of every sorrow, I had not a thought concealed from her, and it is as if I had lost a part of myself." pic.twitter.com/h80yjjqsiX
С наближаването на 250-годишнината от рождението ѝ на 16 декември учените все още спорят за причината за смъртта ѝ, опитвайки се да съставят картина на здравето ѝ въз основа на описанията на симптомите, направени от самата Остин.
„Все още няма ясен отговор за това какво е причинило смъртта на Джейн Остин на 41-годишна възраст“, каза Девони Лузър, професор по английски език в Държавния университет на Аризона. „Нашите кабинетни диагнози са изготвени от кратките описания на симптомите ѝ, открити в оцелелите писма.“
- Улики от писмата и последните дни на Остин
С малко биологични доказателства за изучаване, кореспонденцията и романите на Остин предоставят на изследователите богата пътна карта за откриване на улики за последните ѝ дни, разкривайки неизвестни аспекти на състоянието ѝ и нови интерпретации на по-късните ѝ произведения, като „Убеждаване“.
Първата статия, предлагаща потенциална причина за смъртта на Остин, е от 1964 г., написана от Закари Коуп. В нея се заключава, че авторката е починала от болестта на Адисон – рядко хронично състояние, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно определени хормони. По-късни хипотези предполагат рак на стомаха, туберкулоза или лимфом на Ходжкин.
„Болестта на Адисон остава най-популярният отговор, може би защото тази теория е била повтаряна толкова често“, каза Лузър. „Друга теория, представена по-скоро, е, че Остин може да е починала от бавно развиващ се рак, като лимфом.“
Нито една от хипотезите обаче не успява да обясни напълно състоянието ѝ, оставяйки място за нови теории.
- Изследване на симптомите от специалисти
Д-р Майкъл Д. Сандърс, невроофталмолог и почитател на Остин, започва собствено изследване на мистериозния ѝ упадък. Заедно с д-р Елизабет Греъм, специалист по медицинска офталмология, те преглеждат всяко писмо на Остин, за да съставят изчерпателен списък на симптомите ѝ.
Симптомите започват да се проявяват през пролетта на 1816 г., като най-честото оплакване е ревматизъм и болки в гърба и коленете. Авторката описва умора, треска и цветови промени по лицето – „черно-бяла и с всички грешни цветове“.
„Болестта е опасно удоволствие в моята възраст“, писала Остин през март 1817 г.
През май 1817 г. тя пътува с Касандра за медицински преглед в Уинчестър и отбелязва подобрение. Но през юни и юли състоянието ѝ се влошава, докато на 17 юли получава припадък и изпада в безсъзнание. На следващата сутрин Джейн Остин умира в съня си, с глава, отпусната върху възглавницата в скута на сестра ѝ.
„Загубих съкровище, такава сестра, такава приятелка, която никога не може да бъде надмината“, пише Касандра.
- Диагноза, която остава загадка
Не съществуват медицински документи за Остин. Прегледът на симптомите ѝ не подкрепя окончателно нито болестта на Адисон, нито туберкулоза, нито лимфом. Специалистите предполагат, че вероятно е страдала от системен лупус еритематозус (СЛЕ) – автоимунно заболяване, което често засяга млади жени и може да бъде фатално.
Опитите за изследване на кичур коса на Остин не са продължили поради липсата на фоликули, необходими за точен ДНК анализ.
„Въз основа на това изследване разбираме, че по-нататъшен анализ на пробите от коса няма да разреши никакви въпроси около потенциалните причини за смъртта на Остин, която може би ще остане една от големите мистерии в литературата“, каза Лизи Дънфорд, директор на Къщата на Джейн Остин.
- Живот и литература, пресечени с болестта
Изследванията на здравословното състояние на Остин предоставят нови прозрения за творчеството ѝ. Болестите и нараняванията присъстват в „Убеждаване“, а търсенето на лечение – в „Сандитън“.
„Много от нас биха били силно изкушени да се затворят в себе си в самосъжаление и болка“, каза Лузър. „Невероятно е, че тя успя да нарисува тези много забавни герои, които по някакъв начин почти се подиграват на собственото ѝ състояние.“
Остин показва силата и слабостта в своите героини, като променя тона на финалните си произведения от почти винаги щастлив край към по-реалистичен и сложен поглед върху живота и човешките слабости.
„Тя беше с хора, които обичаше, когато почина. Има известен смисъл, че получава възможност да се сбогува“, казва Ричард Фостър, библиотекар в колежа Уинчестър.
