На 25 август 1944 г. едно от най-емблематичните събития на Втората световна война слага край на четиригодишната нацистка окупация на френската столица. След драматични боеве и дни на напрежение, Париж е освободен от съюзническите войски, а по улиците му избухват радост и сълзи.
На 19 август 1944 г. френската съпротива в Париж вдига въстание срещу германските окупатори. Бариери се издигат по улиците, започват ожесточени престрелки. Германският военен губернатор на Париж, генерал Дитрих фон Холтиц, получава заповед от Хитлер – ако градът не може да бъде задържан, той трябва да бъде унищожен. „Париж не бива да падне жив в ръцете на врага“, гласи нареждането.
Но Холтиц, осъзнавайки безсмислието на такава жестокост и невъзможността да изпълни заповедта, решава да предаде града.
- Влизането на съюзниците
На 24 август в Париж влиза предният отряд на Френската 2-ра бронирана дивизия, водена от генерал Филип Льоклерк, част от армията на генерал Шарл дьо Гол.
На следващия ден – 25 август – цялата дивизия навлиза в столицата заедно с американската 4-та пехотна дивизия. Знамето на Франция отново се развява над Айфеловата кула и сградите на държавните институции. Същия ден фон Холтиц подписва официалната капитулация. Париж е свободен.
Хиляди парижани излизат по улиците – прегръщат войниците, окичват ги с цветя, скандират „Vive la France!“. Хората танцуват, плачат от щастие и отново усещат, че „Градът на светлината“ живее.
На 26 август генерал Шарл дьо Гол преминава тържествено по Шанз-Елизе, приветстван от огромна тълпа, и произнася прочутата си реч в катедралата „Нотр Дам“, с която подчертава, че Франция е освободена от самата себе си, със своите войски и със съюзниците си.
Любопитни факти:
- Въпреки заповедите на Хитлер, Париж оцелява почти невредим – за разлика от много други европейски градове.
- Германският генерал фон Холтиц, наричан по-късно „спасителят на Париж“, прекарва остатъка от войната в плен.
- В боевете за Париж загиват около 1500 бойци от съпротивата и цивилни, както и около 500 съюзнически войници.
- Събитията са увековечени в класическия филм „Is Paris Burning?“ (1966), разказващ за драматичните дни на август 1944 г.
Никейският събор и датата на Великден
През 325 г. сл. Хр. в град Никея (днешен Изник, Турция) се провежда първият Вселенски събор на християнската църква – събитие, което оставя трайна следа в историята на християнството. Съборът е свикан от римския император Константин Велики, който току-що е узаконил християнството в империята и се стреми да сложи край на вътрешните противоречия в църквата.
- Въпросът за Великден
Един от най-спорните въпроси, поставени пред събора, е как да се определя датата на Великден – най-важният християнски празник, възпоменаващ Възкресението Христово. Дотогава различните християнски общности отбелязвали празника по различно време: едни се придържали към юдейската традиция на Пасха, други следвали собствени календари.
За да бъде въведено единство, Никейският събор постановява:
- Великден да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
- Празникът не трябва да съвпада с еврейската Пасха.
- Тази формула, макар и сложна за изчисление, осигурява обща дата за всички християнски църкви.
Други решения на събора
Никейският събор е значим не само заради Великден. Там се приема и Първият Никейски символ на вярата – основен текст, в който се утвърждава догмата за божествената природа на Христос. Така се поставя начало на християнската догматика, която ще оформи вярата на милиони вярващи през вековете.
Любопитни факти:
- На събора присъстват около 300 епископи от различни части на Римската империя – едно от най-големите църковни събрания за времето си.
- Император Константин лично председателства част от заседанията – знак за това колко важно е било единството на църквата за политическата стабилност на империята.
- Въпреки решението на събора, в следващите векове изчисляването на Великден предизвиква спорове, особено между Изтока и Запада. Затова и до днес православните и католиците често отбелязват празника на различни дати.
- Никейският събор е първата стъпка към традицията на Вселенските събори, които ще определят основите на християнското учение.
Още събития на 25 август:
- 55 г. пр.н.е. – Юлий Цезар напада Британия.
- 1580 г. – Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.
Родени:
- 1930 г. – роден е шотландският актьор Шон Конъри (редица филми от поредицата за Джеймс Бонд, „Името на розата“, „Шотландски боец“, „Недосегаемите“, „На лов за Червения октомври“, „Първият рицар“, „Клопка“)
- 1938 г. – роден е американският писател Фредерик Форсайт („Денят на Чакала“, „Четвъртият протокол“, „Парламентьорът“. „Кучетата на войната“)
- 1958 г. – роден е американският режисьор Тим Бъртън („Батман“, „Едуард Ножиците“, „Батман се завръща“, „Слийпи Холоу“, „Планетата на маймуните“)
- 1970 г. – родена е германският модел Клаудия Шифър
- 1976 г. – роден е шведският актьор Александър Скарсгард („Меланхолия“, „Бойни кораби“, „Легендата за Тарзан“)
- 1987 г. – родена е американската актриса Блейк Лайвли („Клюкарката“, „Вечната Аделайн“, „Никога повече“)
Починали:
- 1867 г. – умира британският физик Майкъл Фарадей
- 1900 г. – умира немският философ Фридрих Ницше
- 1942 г. – умира българският композитор Панайот Пипков („Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче“ и „Де е България?“)
- 1984 г. – умира американският писател Труман Капоти („Хладнокръвно“, „Закуска в „Тифани“)
- 2012 г. – умира американският астронавт Нийл Армстронг
криза, която тихо расте" />
