Б ългария и Румъния ще настояват за отделна точка за сигурността в Черно море на предстоящото заседание на върха на Европейския съюз. Това съобщи президентът Илияна Йотова, цитирана от Dariknews.bg.
Йотова е провела телефонен разговор с румънския си колега. Двете страни ще подготвят общ текст, в който ще изложат заплахите за безопасността на корабоплаването и необходимостта от европейска подкрепа за наблюдение и разследване на инцидентите в региона.
„Ние искаме това да бъде специален акцент заради случващото се, особено тук последните дни“, заяви президентът.
Йотова: България ще сезира Съвета за сигурност на ООН за ударените кораби
По думите ѝ първоначалната идея е била на срещата да се обсъди войната в Украйна, като част от разговора бъде посветена на Черно море. България и Румъния обаче са се договорили да настояват темата да бъде отделена в самостоятелна точка. Президентът отбеляза, че инциденти са регистрирани и в икономическите зони на Румъния и Турция.
В момента двете външни министерства подготвят консолидиран текст, който ще бъде разделен на две части. Първата ще представи фактите и заплахите за сигурността на корабоплаването и Черно море, както и възможностите за помощ от ЕС, както за засилено наблюдение, така и за разследване на инцидентите.
България настоява за спиране на всички бойни действия и употребата на дронове в Черно море, а на европейско ниво се очертава подкрепа за тази инициатива, заяви президентът Илияна Йотова, като подчерта, че за гарантирането на сигурността в региона е необходимо да бъдат включени всички черноморски държави, включително Русия и Украйна.
По думите ѝ Франция официално е поискала мораториум върху ударите в Черно море. Йотова изрази очакване да бъде постигнато общо решение на Европейския съюз и посочи, че България води разговори с Турция, за да бъде включена страната в инициативата и да се използват нейните дипломатически канали.
„Няма как да се реши безопасността в Черно море без участието на двете държави“, заяви президентът, визирайки Русия и Украйна. Според нея постигането на договореност ще изисква продължителен дипломатически процес и техническа работа на различни нива.
Йотова посочи, че най-добрият вариант би бил провеждането на среща за сигурността в Черно море с представители на всички черноморски държави, включително воюващите страни.
Йотова: Атаките срещу търговски кораби в Черно море вече са реални военни действия
Президентът открои и необходимостта от европейска подкрепа за засилено наблюдение и разследване на инцидентите с потънали кораби в Черно море.
По думите ѝ България продължава да смята, че може да получи необходимата апаратура от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), за да бъде проведено задълбочено разследване на първия инцидент, както и евентуално на втория, станал преди два дни.
Йотова предупреди, че рисковете в Черно море засягат не само корабоплаването, но и рибарите и хората по крайбрежието. Затова се разработва национален подход за своевременно уведомяване на населението за опасности, включително за плаващи предмети и отломки в морето.
Президентът посочи, че трябва да се обмисли и използването на системата за предупреждение Alert при установяване на подобни обекти, особено в активния риболовен сезон.
Държавният глава даде висока оценка на действията на Военноморските сили и службите при двата инцидента. Според нея координацията е била изключително бърза, а спасителните екипи са проявили смелост, като са успели да спасят оцелели моряци в рамките на часове.
България предлага сформирането на морски център за безопасност на корабоплаването в Черно море
Йотова отбеляза, че бързото потъване на корабите е направило спасяването на част от хората невъзможно, но случилото се трябва да доведе до подобряване на координацията между институциите.
След посещение в Координационния граничен център президентът предложи той да бъде разширен и в работата му да се включат представители на местните власти, областния управител, изнесените служби, министерствата и Морската администрация.
Добави ни в предпочитани източници в Google
