Новата космическа надпревара – защо САЩ отново отправят поглед към Луната|Vesti.bg

Тръмп: Иран трябва да бъде върнат в каменната ера, след това може да приключим войната

САЩ за Иран: Повече бомби, по-големи бомби, повече цели

Иран въвежда такси за Ормузкия проток, забранява американски и израелски кораби

Флорида преименува ключово летище в чест на Доналд Тръмп

Гюров и Зеленски подписаха десетгодишно споразумение за отбрана

Доналд Тръмп твърди, че САЩ преговарят с „нов и разумен“ режим в Иран

Първият евакуиран астронавт от МКС, разкрива, че не е могъл да говори в космоса - случаят остава мистерия

"Не ме карай да те преследвам": Изтекли съобщения разкриват как руските служби вербуват и контролират информатори

Б роени часове ни делят от един исторически момент – стартът на „Артемис II“. Ракетата SLS и модулът „Орион“ вече са на стартовата площадка 39В в Космическия център „Кенеди“ във Флорида. Това ще бъде първата пилотирана мисия до Луната след 54-годишна пауза. Апаратът трябва да бъде изстрелян на 2 април, в 01:24 ч. българско време, но в случай, че възникне някакъв проблем, това може да бъде отложено с няколко дни. Към нашия естествен спътник ще се отправят четирима астронавти – Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джеръми Хансен. Те няма да стъпят на Луната, но ще извършат високоскоростна обиколка около нея, като мисията се очаква да продължи 10 дни. Какво предстои да се случи? И защо експертите определят това събитие за повратен момент в историята на космическите изследвания?

NASA's Artemis II astronauts bring wealth of experience to moon mission. Meet the crew about to make history. https://t.co/hvKC7Izj6n
— CBS News (@CBSNews) March 31, 2026

Историческа мисия

Програмата „Артемис“ (или „Артемида“) е ръководена от НАСА в партньорство с космически агенции и частни компании от цял свят. Тяхната задача е човешки крак да стъпи отново на Луната – нещо, което не се е случвало от 1972 г. насам. Дългосрочните планове са още по-амбициозни. „Програмата „Артемис“ бележи началото на мащабна промяна в сферата на космическите изследвания. От настоящите рутинни операции, които се извършват в ниска околоземна орбита, акцентът се измества към Луната. Предстои да бъде свършена още много работа, но крайната цел е ясна – изграждането на база на нашия естествен спътник, което пък ще помогне за извършването на пилотиран полет до Марс“, заяви за Vesti.bg проф. Майкъл Грънтман от университета в Южна Калифорния, който е експерт по въпросите, свързани с астронавтиката.

Мисията „Артемис II“ не започна по възможно най-добрия начин, коментират на свой ред световните медии. Те припомнят, че трябваше да бъдат отстранени някои технически проблеми, включително с изтичане на течен водород и с потока на хелий. Това доведе до забавяне на старта, но добрата новина е, че всички неизправности вече са отстранени. Големият въпрос сега е дали няма да се наложи изстрелването да бъде отложено отново. Според метеорологичните прогнози, във Флорида се очакват силни ветрове, но цялостната картина все пак изглежда благоприятна. Експертите допълват, че настоящият прозорец за изстрелване е до 6 април, а последната потенциална дата за отлагане е 30 април.

„Артемис II“ ще предостави на НАСА възможност да тества животоподдържащото оборудване на капсулата „Орион“. В случай, че полетът премине успешно, това ще даде зелена светлина за още по-сложни мисии. „От гледна точка на НАСА, Луната не е крайната спирка, тя е само стъпка по пътя към Марс. Именно изпращането на астронавти на Червената планета е най-важната цел. Постигането ѝ ще е изключително трудно по ред причини – включително космическата радиация, на която ще бъде изложен екипажът. „Артемис II“, обаче, ще покаже дали НАСА се движи в правилната посока“, подчерта Джейми Матюс, който е професор по астрономия и астрофизика от университета в Британска Колумбия.

Complete Guide To NASA’s Artemis II Mission — Launching This Week https://t.co/EEGLda7yRK (Photo: NASA/Sam Lott) pic.twitter.com/KFFUAXQ4jD
— Forbes (@Forbes) March 31, 2026

На кого принадлежи Луната?

Според повечето анализатори, засиленият интерес към Луната не е случаен. САЩ не са единствената държава, която иска да изпрати свои астронавти там. Китай има същата цел, като азиатската страна възнамерява да я осъществи до 2030 г. „Решението на НАСА да насочи вниманието си към Луната е част от глобалните усилия за разширяване на космическите изследвания. Всяка държава, участваща в тях, има собствени мотиви – научен интерес, желание да не изостава от конкурентите си, разработване на нови технологии или търсене на ценни ресурси“, подчертава проф. Филип Стуук от Института за изследване на Земята и Космоса към университета в Западно Онтарио. „Това са напълно основателни причини, но към списъка може да се добавят и други – като предявяване на териториални претенции към райони, които са богати на полезни изкопаеми. Политиката, разбира се, има изключително важна роля, но за учените много по-значимо е събирането на данни“, подчерта още той за Vesti.bg.

Възможно ли е някой ден да избухнат конфликти за контрол върху ресурсите на Луната? Към настоящия момент, това звучи като сценарий на научнофантастичен филм. От гледна точка на международното право, естественият ни спътник не принадлежи на никого. Въпреки че хора са кацали там и са забивали знамена в различни райони, нито една държава не може да си присвои части от Луната (или друго небесно тяло), която е със статут на „общо наследство на човечеството“. Още през 1967 г., две години преди мисията „Аполо 11“ и стъпването на Нийл Армстронг на лунната повърхност, е подписан ключов договор, който регулира изследването и използването на космическото пространство. Първите, които подписват документа, са САЩ, СССР и Великобритания. По-късно това правят и над 100 други държави, които се споразумяват, че небесните тела трябва да бъдат достъпни за всички.

В същото време, обаче, не само страни, но и частни компании планират да създадат свои минни комплекси там. Законите са пределно ясни: всеки може да лети до Луната и да извършва различни дейности там, но не и да се обяви за неин собственик. Според някои експерти, обаче, тези правила могат да бъдат променени, последствията от което биха били непредвидими. „Създаването на условия за постоянно пребиваване на Луната може да създаде известно напрежение между някои страни, но по-важното е, че ще открие безбройни възможности – включително за космически туризъм и добиване на полезни изкопаеми. Израждането на база там ще помогне за натрупването на безценен опит, както и за разработването на технологии за осъществяването на следващата голяма стъпка в космическите мисии – изпращането на хора на Марс“, смята проф. Грънтман. „Мисията „Артемис II“ несъмнено е важен момент в историята на космическите изследвания, все пак става въпрос за първия случай от над половин век, в който хора ще се доближат до Луната. Разбира се, това не е финалният епизод. С много по-голям интерес се очаква денят, в който човешки крак отново ще стъпи на лунната повърхност. Аз съм учен и като такъв не ме интересува кой ще кацне пръв. Според мен, всички трябва да празнуваме, когато това се случи, без значение коя държава осъществи подобна мисия. Все пак осъзнавам, че много хора ще бъдат доволни само в случай, че тяхната страна бъде първа“, обобщава на свой ред проф. Стуук.

Още от автора: