Най-важните космически мисии през 2025 г.

Бенямин Нетаняху пристигна в Унгария на Виктор Орбан, убежище от международната му заповед за арест

Външните министри на НАТО заседават в Брюксел

След 9 месеца в Космоса: Сунита Уилямс разкри първото си ястие на Земята

Световните лидери с остри реакции срещу митата, обявени от Доналд Тръмп

Най-младият участник в историята на Hell’s Kitchen отпадна от надпреварата

Голямата руска офанзива - в Украйна не вярват

Ева Майдел: ЕС е готов да отговори на САЩ с мита за 26 милиарда евро

Макрон след осъждането на Льо Пен: Съдебната система на Франция е независима

2024 г. ще бъде запомнена с осъществяването на няколко впечатляващи космически мисии. Компанията SpaceX, например, постигна изключителен напредък в програмата си „Старшип“, като през изминалите 12 месеца осъществи четири успешни изстрелвания. Нещо повече – през октомври ракетата носител „Супер Хеви“ успя да се върне на стартовата площадка. Екипажът на мисията „Поларис Даун“ на свой ред извърши първото в историята комерсиално излизане в открития Космос, а китайският апарат „Чанъе-6“ се завърна на Земята, след като взе проби от обратната страна на Луната. Това далеч не е всичко – Япония се превърна в петата държава, кацнала на нашия естествен спътник, сондата „Европа Клипър“ се отправи към луната на Юпитер Европа, а сондата „Паркър“ постави два рекорда, преминавайки на едва 6,1 млн. км. от Слънцето с невероятната скорост от 692 000 км/ч. Учените смятат, че 2025 г. най-вероятно ще се окаже още по-вълнуваща, като планираните мисии могат да променят представите ни за Вселената. Ето и част от тях:

Space agencies worldwide are gearing up missions in 2025 to expand humanity's horizons, from the Moon and Mars to asteroids and beyond. https://t.co/3yj5yx8r1g
— CBS News (@CBSNews) December 26, 2024

Следваща спирка: Луната

Несъмнено, Луната продължава да е един от основните приоритети на космическите агенции. Доказателство за това е CLPS (Commercial Lunar Payload Services) – програма на НАСА, която има за цел да доставя различни товари до нашия естествен спътник с помощта на апарати, собственост на частни компании. През следващите 12 месеца са планирани няколко мисии, в хода на които ще бъдат използвани модули на Astrobotic, Intuitive Machines и Firefly Aerospace. Очакванията са, че с помощта на тези апарати ще бъдат извършени важни тестове на технологиите, необходими за осъществяването на пилотирани мисии до Луната. Това е от особено голяма важност, тъй като в началото на 2026 г. ще бъде даден старт на мисията „Артемис 2“, когато четирима астронавти на борда на космическия кораб „Орион“ ще прелетят около спътника ни и след това ще се завърнат на Земята.

Голям интерес предизвиква и японската мисия M2/Resilience, в хода на която два апарата ще бъдат изпратени на лунната повърхност. Тяхната основна задача е изследването на състава и свойствата на почвата. Ще бъдат извършени и тестове за разделянето на вода на кислород и водород – важно условие за евентуалното изграждане на колонии на Луната. В хода на мисията ще бъдат изпробвани и нови системи за навигация и автономна работа на космически апарати. Получените резултати ще бъдат подробно анализирани и приложени в бъдещите мисии до Марс, подчертават експерти.

#BREAKING: China is scheduled to launch the Tianwen-2 mission around 2025 for asteroid exploration, the Tianwen-3 mission around 2030 to collect Martian samples and the Tianwen-4 mission also around 2030 to explore the Jovian system. #SpaceChina pic.twitter.com/8G1lv6yotF
— China Science (@ChinaScience) June 27, 2024

Проби от астероид

През май се очаква да бъде даден старт на мисията „Тиануен-2“ – следващата стъпка от амбициозната космическа програма на Китай. Първо, апаратът ще кацне на повърхността на астероида 469219 Камооалева, който се намира близо до Земята. Той ще вземе проба реголит – материал, покриващ твърди скали. На нашата планета той се образува вследствие на ерозия и биологични процеси и е съставен предимно от седиментни скали. На космически обекти, които нямат атмосфера, реголитът се образува от гравитационно натрупване на отломки, които се получават вследствие на сблъсъци с други небесни тела. На астероида ще бъдат поставени и миниатюрни сензори, с помощта на които ще бъдат събрани допълнителни данни за него.

След това, „Тиануен-2“ ще се отправи обратно към Земята и ще изстреля към нашата планета капсула с взетата проба. Следващата спирка от пътешествието му ще бъде кометата 311/PANSTARRS, намираща се в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Учените отбелязват, че е възможно апаратът да премине в близост и до други обекти, които също да бъдат изследвани. Предполага се, че мисията ще продължи повече от година и ще разкрие неподозирани до този момент подробности за създаването на Слънчевата система и произхода на органичните молекули на Земята.

Europa Clipper, the biggest interplanetary spacecraft that NASA has ever built, lifted off from the Kennedy Space Center early Monday afternoon. The mission will tackle one of biology’s core questions: Can life exist anywhere else in our solar system? https://t.co/5O7MceKvKk pic.twitter.com/SGo4YvALgT
— The New York Times (@nytimes) October 14, 2024

Дългият път към Европа

Споменатата вече мисия „Европа Клипър”, стартирала през октомври миналата година, привлича голям интерес по няколко причини. През март апаратът ще прелети близо до Марс, като по този начин ще увеличи скоростта си, а освен това ще коригира своята траектория към крайната си цел – спътникът на Юпитер Европа. Учените обясняват, че това е ключов момент от мисията, поради което маневрата трябва да бъде извършена изключително прецизно. Прогнозите сочат, че космическият кораб трябва да достигне Юпитер в началото на 2030 г. След като навлезе в орбита около газовия гигант, апаратът ще прелети близо до Европа няколко десетки пъти, събирайки внушително количество данни за ледения свят на този далечен обект. Предполага се, че под повърхността на спътника има огромен океан. Особено внимание ще бъде обърнато на индуцираното магнитно поле на Европа. С помощта на тези изследвания ще стане ясно каква е дебелината на леда, както и каква е проводимостта на океана – важен показател, чрез който може да се изчисли солеността му, което на свой ред е една от основните предпоставки за възникването и поддържането на живот.

A new cosmic cartographer 🗺

Our SPHEREx mission will create a 3D map of the entire sky in visible and infrared light containing millions of objects. But first, it must undergo extensive testing, and before that, it needs to fit inside its lab: https://t.co/ci5KFkKW7t pic.twitter.com/3FY3QruR11
— NASA (@NASA) August 16, 2022

Карта на Вселената

През настоящата година НАСА планира да изстреля своя нов инфрачервен телескоп, наречен SPHEREx. От него се очаква да предостави на астрономите безпрецедентна информация за произхода на Вселената. С помощта на данните, събрани от него, ще бъде съставена подробна карта на Космоса, включваща повече от 450 млн. галактики, както и около 100 млн. звезди в Млечния път. Освен това, изследвайки движението на галактиките, учените се надяват да разберат повече за т. нар. космическа инфлация – период, продължил по-малко от секунда след Големия взрив, след който Вселената продължила да се разширява, но значително по-бавно. От НАСА отбелязват още, че уредите на борда на SPHEREx могат да наблюдават обекти, които излъчват слаба или почти никаква светлина. С тяхна помощ учените ще изследват и тъмната материя, както и начина, по който тя е разпределена около галактиките.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: