С ветовната здравна организация (СЗО) заяви, че може да отнеме до девет месеца, преди ваксината срещу този конкретен вид ебола да бъде готова. В момента се разработват две възможни „ваксини кандидати“ срещу вида Бундибугио (Bundibugyo), но нито една от тях все още не е преминала през клинични изпитвания, съобщи в сряда съветникът на СЗО д-р Вази Мурти.
Ръководителят на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебрейесус заяви, че има 600 предполагаеми случая на ебола и 139 предполагаеми смъртни случая, но се очаква броят им да нарасне предвид времето, необходимо за откриване на вируса.
Говорейки пред журналисти в Женева, той каза, че 51 случая са потвърдени в Демократична република Конго (ДРК), където е регистриран първият случай, и два в съседна Уганда.
В неделя СЗО обяви извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение, но заяви, че тя не е на ниво пандемия. Тедрос посочи, че след среща във вторник Комитетът по извънредни ситуации на здравната организация се е съгласил, че ситуацията „не представлява пандемична извънредна ситуация“. „СЗО оценява риска от епидемията като висок на национално и регионално ниво и като нисък на глобално ниво“, обясни той.
Потвърдените 51 случая в ДР Конго са в източната провинция Итури, епицентъра на избухването на заразата, както и в провинция Северно Киву. Що се отнася до двата потвърдени случая в столицата на Уганда, Кампала, и двете лица са пътували от ДР Конго, като едното от тях е починало.
„Знаем, че мащабът на епидемията в ДРК е много по-голям“, каза шефът на СЗО и добави, че сред починалите има и здравни работници, което предизвиква особено безпокойство, пише Би Би Си (BBC).
Местните здравни служители споделят, че някои лечебни заведения са претоварени. Въпреки че личните предпазни средства са започнали да пристигат, те казват, че все още работят без адекватна защита.
Триш Нюпорт, мениджър на извънредни програми в „Лекари без граници“ (MSF), заяви, че от здравните заведения им казват: „Пълни сме с подозрителни случаи. Нямаме никакво пространство“. „Това ви дава представа колко безумна е ситуацията в момента“, каза тя пред информационна агенция AFP.
Правителството на Обединеното кралство обяви, че ще предостави до 20 милиона лири, за да помогне за овладяването на огнището. Средствата ще отидат за плащане на здравните работници на първа линия, подобряване на контрола на инфекциите и наблюдение на заболяването.
Представител на СЗО заяви, че текат разследвания, за да се установи от колко време вирусът се разпространява, но приоритетът им е да се ограничи предаването му. Първият известен случай е на медицинска сестра, която развива симптоми и умира на 24 април в столицата на провинция Итури – Буния.
Тялото е транспортирано обратно в Монгвалу – един от двата града за добив на злато, където са докладвани по-голямата част от случаите. Араали Багамба, лектор, който живее в Буния, сподели, че хората разбират колко опасна е ситуацията.
„През последните три дни не съм се ръкувала с никого и забелязвам това сред цялото население“, каза тя пред програмата Newsday на Световната служба на BBC. „Наш навик е да се ръкуваме през цялото време... но навикът се промени“.
Ебола се разпространява чрез директен контакт с телесни течности и през наранена кожа, причинявайки тежки кръвоизливи и органа недостатъчност. Багамба допълни, че хората „вярват, че ситуацията ще се влоши, преди да се подобри“, тъй като първоначално не са осъзнавали, че става дума за ебола.
Ебола е открита за първи път през 1976 г. на територията на днешна ДР Конго и се смята, че се пренася от прилепи. Известно е, че има четири вида ебола, които причиняват заболяване при хората, включително Заир (Zaire) – вид, с който ДР Конго се е сблъсквала многократно и познава най-добре. Страната е изправена пред своето 17-о огнище на Ебола, но видът Бундибугио, който не е засичан от повече от десетилетие, носи свои собствени трудности.
Бундибугио е причинявал само две предишни огнища – в Уганда през 2007 г. и в ДР Конго през 2012 г., когато уби около една трета от заразените. Въпреки че е по-малко смъртоносен от други видове ебола, рядкостта на Бундибугио означава, че има по-малко инструменти за спирането му.
Няма одобрена ваксина за Бундибугио, но в момента се разработват експериментални такива. Възможно е ваксината срещу Заир да предложи известна защита.
Говорейки заедно с Тедрос в сряда, съветникът на СЗО Мурти каза, че една от възможните ваксини, които в момента се разработват, „би била еквивалент на“ единствената налична в момента ваксина за предотвратяване на разпространението на Ебола. Тя обаче е ефективна само срещу Заир.
„Това трябва да бъде приоритизирано като най-обещаващата ваксина кандидат за Бундибугио“, обясни той. Според това, което знаят, той каза, че е „вероятно да отнеме от шест до девет месеца“, преди тя да бъде готова.
Относно втората възможна ваксина, базирана на същата платформа като ваксината на AstraZeneca, използвана за COVID-19, Мурти каза, че тя в момента се произвежда, но няма данни от животни, които да подкрепят нейната ефективност.
„Възможно е дози от нея да бъдат достъпни за клинично изпитване след два до три месеца, но има много несигурност“, добави той, обяснявайки, че ще се изчакат изпитванията върху животни, за да се прецени дали тя може да се счита за „обещаваща изследователска ваксина кандидат“ за Бундибугио.
Също така няма лекарства, които да са насочени конкретно срещу Бундибугио, което прави лечението по-трудно.
След критиките от страна на САЩ във вторник, че СЗО е закъсняла малко с идентифицирането на огнището, Гебрейесус заяви, че тези коментари може да са породени от липса на разбиране. „Трябва да оценим това, което беше направено толкова бързо в една изключително сложна среда“, казаха от СЗО.
Първоначалните симптоми на ебола наподобяват заболявания като малария и коремен тиф, които са често срещани в ДР Конго. Източната част на ДР Конго също е тежко засегната от дългогодишни конфликти, което носи допълнителни трудности при справянето с вируса.
