От триумф до оставка – уроците от управлението на Киър Стармър|Vesti.bg

Байдън с емоционална изповед за рака: Забавя ме, но не ме спира

Полша: Няма доказателства за идеологически мотив зад стрелбата в Краков

Любовен триъгълник, шпионаж и $4,5 трилиона: Какво знаем за скандала, който разтърси света на изкуствения интелект

„Спрете геноцида“: Десетки хиляди излязоха на протест в Амстердам заради Газа

Може ли Мелания да спечели Нобелова награда преди Доналд Тръмп

Руски шпионин е помогнал за свалянето на австрийския канцлер Себастиан Курц

Нападателят от атаката в Краков е починал в болницата

Стрелбата в Краков предизвика политически скандал в Полша, опозицията поиска обяснения

Н а 5 юли 2024 г. Киър Стармър за пръв път прекрачи прага на „Даунинг стрийт“ 10 като министър-председател на Великобритания. Само ден по-рано оглавяваната от него Лейбъристка партия беше спечелила по убедителен начин парламентарните избори в Обединеното кралство. По-малко от две години по-късно, ситуацията изглежда корено различна. След поредица от скандали, които доведоха до рязък спад в подкрепата за премиера, той подаде оставка. Решението му бележи драматичен обрат за политик, който сложи край на 14-годишното управление на консерваторите и донесе на лейбъристите най-голямата им изборна победа от повече от две десетилетия. Как се стигна дотук? И с какви предизвикателства ще се сблъска най-вероятният наследник на Стармър – Анди Бърнам?

Keir Starmer, who won one of the biggest landslides in British political history, is out after less than two years, the sixth leader to quit in 10 years. Can anyone fix Britain, and what's the cause of the country's malaise? Reuters explains https://t.co/O2Hhw6U834 pic.twitter.com/uxAllb3kbO
— Reuters (@Reuters) June 23, 2026

Промяната, която така и не настъпи

Емоционалната реч, която Стармър произнесе при подаването на оставката си, стана обект на много коментари. В прощалното си обръщение той подчерта, че е застанал начело на Лейбъристката партия в момент, когато тя е изпаднала в състояние на „политически, финансов и морален фалит“, но е успял да я преобрази. „Всяко решение, което съм вземал, е било продиктувано от желанието да поставя на първо място страната, която обичам“, отбеляза той. Стармър също така допълни, че правителството му е успяло да постигне някои безспорни успехи – като увеличаването на минималната работна заплата, разширяването на правата на работещите и изваждането на около половин милион деца над линията на бедността. По отношение на чувствителния въпрос за имиграцията, статистиката сочи, че по време на управлението му е отбелязан спад в броя на пристигналите във Великобритания чужденци.

В очите на своите поддръжници, Стармър е скромен и почтен политик, за когото основен приоритет са националните интереси. В същото време, по-голямата част от избирателите не са съгласни с това твърдение и са не просто недоволни от управлението му, но и изпитват откровена неприязън към него. Рейтингът на Стармър се срина на фона на обвиненията, че обещаната от него промяна така и не се е случила. Той пое властта с намерението да сложи край на политическия хаос, обхванал Обединеното кралство. В първата си реч като премиер той обеща правителство, което да служи на обществото и да води по-умерен стил на управление, противопоставяйки се на идеологическите сблъсъци и политическия театър на своите предшественици. Реалността се оказа различна. Непоследователните решения и отстъпленията по някои ключови въпроси, които Стармър направи, подкопаха авторитета му както сред избирателите, така и в редиците на собствената му партия.

В интерес на истината, съществуват немалко примери за британски премиери, преминали през тежки периоди на непопулярност. В началото на 80-те години на миналия век Маргарет Тачър достига рекордно ниски нива на обществена подкрепа, но въпреки това успява да спечели последвалите парламентарни избори. Случаят със Стармър, обаче, е друг. Макар да разполагаше със сериозно парламентарно мнозинство, рейтингът му на практика никога не е бил висок. Победата на лейбъриститите през 2024 г. до голяма степен беше резултат от разочарованието на избирателите от консерваторите след неуспехите на Борис Джонсън и Лиз Тръс. Важно е да се отбележи, че Стармър спечели вота с 33,7% от гласовете при една от най-ниските избирателни активности в съвременната британска история. Освен това, той така и не успя да представи ясна визия за бъдещето на страната. Подходът му, оценяван от мнозина като прагматичен, концентриран върху конкретните решения, но лишен от идеологическа рамка, постави правителството в неблагоприятна позиция спрямо възхода на популистки формации като „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж и „Възстанови Британия“ на Рупърт Лоу. Докато те успяват да изградят емоционална връзка с избирателите, Стармър предлага умерен центристки курс в момент, когато подобна стратегия изглежда обречена на провал.

Who is Britain’s next prime minister? Sir Keir Starmer has resigned, and it’s all but certain that the new leader will be Andy Burnham. He’s been in politics since 2001 and has spent the past nine years serving as the mayor of Greater Manchester—a stint that’s made him popular… pic.twitter.com/ub8Z6RVlKw
— The Economist (@TheEconomist) June 24, 2026

Наследството на Стармър

Към настоящия момент изглежда сигурно, че Анди Бърнам ще бъде следващия министър-председател на Великобритания. Това най-вероятно ще стане още на 17 юли, когато Лейбъристката партия ще гласува кой да наследи Стармър начело на формацията. Единствено Бърнам е заявил, че ще оспори лидерството му. Основният въпрос сега е дали е способен да се справи със сериозните предизвикателства, пред които е изправена Великобритания. За да постигне това, той трябва да се поучи от грешките, допуснати от Стармър. Анализаторите отбeлязват, че проблемите за премиера в оставка започнаха още в първите месеци на управлението му. Повечето британци започнаха да го свързват основно с решението да бъдат ограничени зимните енергийни помощи за пенсионерите, които бяха запазени само за най-бедните. Макар финансовите аргументи по това време да изглеждаха логични, политическите последствия се оказаха сериозни.

Малко по-късно кабинетът на Стармър се опита да ограничи бързо нарастващите социални разходи – нещо, което така и не се случи. Политическите отстъпления впоследствие се превърнаха в нещо като запазена марка на правителството, но най-лошото предстоеше. Назначаването на Питър Манделсън за британски посланик в САЩ доведе до избухването на грандиозен скандал, след като стана ясно, че той е свързан със сексуалния престъпник Джефри Епстийн. Така, Стармър, който се стремеше да изгради образ на честен и почтен лидер, започна да изглежда некомпетентен. Несъмнено, най-голямото предизвикателство остава задълбочаващата се криза с разходите за живот. Недоволството от високите цени расте, а в очите на повечето британци възможностите за развитите са силно ограничени. В резултат на всичко това, местните избори в Англия, състояли се през май тази година, се превърнаха в истинска катастрофа за Лейбъристката партия. Тя получи едва 17% от гласовете, а „Реформирай Обединеното кралство“ – 26%.

Именно с формацията на Фараж са свързани най-големите притеснения на лейбъристите. Убедителната победа на Бърнам на частичните избори в Мейкърфийлд им даде надежда, че ще успеят да си върнат част от изгубените гласоподаватели. Това, обаче, ще бъде изключително сложна задача. Следващите парламентарни избори във Великобритания трябва да се състоят най-късно до лятото на 2029 г., но изглежда малко вероятно наследникът на Стармър да успее да остане на власт през следващите три години. Експертите са единодушни, че ако това все пак се случи, лейбъристите ще са постигнали безспорен успех. За целта, партията и нейният нов лидер ще трябва да се справят с редица вътрешни и международни проблеми. В същото време, ако „Реформирай Обединеното кралство“ спечели следващите парламентарни избори, Стармър и Бърнам ще бъдат запомнени като политиците, които неволно са проправили пътя към властта на Фараж. Дали това действително ще се случи? Предстои да разберем какъв ще бъде отговорът на този въпрос.

Още от автора: