В се по-малко хора работят и внасят данъци и осигуровки, докато разходите за пенсии, здравеопазване и други публични системи продължават да растат. Според икономиста Румен Гълъбинов това постепенно ще изправи България пред трудни решения – по-високи осигурителни и здравни вноски и ново увеличение на възрастта за пенсиониране.
В интервю за „Телеграф“ той свързва този натиск с по-широката картина на държавните финанси – бюджетния дефицит, дълга, инфлацията и все по-голямата нужда от публично финансиране. Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор.
Осигурителните прагове може да се повишат по-рязко
„Което подсказва, че за в бъдеще ще трябва да се увеличава осигурителната вноска. Или здравните вноски. И да се мисли за увеличаване на възрастта за пенсиониране“, казва той.
Все по-малко хора внасят в системата
Според Гълъбинов демографският проблем вече има пряко отражение върху икономиката. Липсата на достатъчно хора за работа, застаряващото население и неблагоприятното демографско заместване променят съотношението между хората, които внасят средства в системата, и тези, които разчитат на нея.
По думите му това води до „все по-малко работещи да издържат все повече неработещи“ – пенсионери, учащи се и хора, които не внасят в системата, но получават средства от нея.
Ефектът е двоен – намаляват приходите от осигуровки и подоходни данъци, а едновременно с това расте необходимостта от дофинансиране на пенсионната, здравната и образователната система от държавния бюджет. Именно от тази сметка икономистът стига до необходимостта да се мисли за промени във вноските и пенсионната възраст.
Пенсионната възраст може да продължи нагоре
На въпрос докъде може да стигне възрастта за пенсиониране Гълъбинов дава пример с Дания, където е прието тя да достигне 70 години.
Той обръща внимание, че датският модел върви с висок жизнен стандарт, но и с удръжки от доходите над 50%. В същото време страната е с относително ниска миграция и трудно може да разчита на приток на работници отвън, за да компенсира демографския недостиг.
Кабинетът залага на по-високи осигуровки и винетки в Бюджет 2026
„При нас се появява същият въпрос“, казва Гълъбинов.
Другият възможен път според него е България да привлича повече хора от чужбина, които да работят и да внасят данъци и осигуровки. Той посочва, че този процес вече върви, като се издават все повече разрешения за работа на граждани от трети страни.
Демографията натиска и бюджета
Проблемът с пенсиите е част от по-широка тенденция. Според Гълъбинов демографското състояние на страната през последното десетилетие вече започва осезаемо да влияе върху макроикономическите показатели.
Колкото по-малко хора работят, толкова по-малко средства влизат в бюджета от данъци и осигуровки. В същото време необходимостта от публично финансиране на социалните системи расте.
Икономистът свързва това директно с бюджетния дефицит, а оттам – и с увеличаването на държавния дълг.
Дефицитът води след себе си нов дълг
Гълъбинов разглежда дефицита, държавния дълг и инфлацията като три свързани показателя.
„Те са фундаментално свързани помежду си. Когато единият расте и другите обикновено го следват“, обяснява той.
Според него през 2026 г. и трите показателя вървят нагоре, а необходимостта дефицитът да бъде финансиран води до ново заемане.
„Нуждата от финансиране на този бюджетен дефицит налага теглене на нови заеми“, казва икономистът.
Той очаква България да продължи да емитира еврооблигации и да търси ново заемно финансиране. Към това се добавя и цената на дълга – като страна от еврозоната България се съобразява с паричната политика на Европейската централна банка, а според Гълъбинов по-високите лихви означават и по-скъпи нови държавни заеми.
Потреблението също тласка цените
При инфлацията икономистът разделя причините на външни и вътрешни.
Външният натиск идва от международните пазари и цените на нефта и газа. Тази част според него зависи от фактори, върху които България трудно може да влияе.
„Другата инфлация си е наша. Тя се поражда от потребителската икономика, която направихме“, казва Гълъбинов.
Според него икономическият растеж у нас идва прекалено силно от потреблението, а по-устойчивият вариант би бил повече растеж да се генерира от инвестиции и износ.
„Растат доходите – заплати, пенсии, съответно се купува повече, но това пък тласка и цените нагоре“, обяснява икономистът.
Затова в неговата логика ограничаването на инфлацията е свързано и със свиването на бюджетния дефицит и по-малкото наливане на средства в публичния сектор.
Закръгляването след еврото и слабият контрол
Гълъбинов е критичен и към начина, по който преминаването към еврото се отразява на част от цените.
Според него при превалутирането има закръгляване нагоре, при това не само с няколко цента, а част от търговците се опитват и спекулативно да се възползват от ситуацията.
„Не съм сигурен дали държавата успя достатъчно да контролира процеса. Не, има какво още да се желае“, коментира той.
По неговата оценка административните мерки – глоби и наказателни постановления – не се прилагат в необходимия обем, за да имат достатъчно силен дисциплиниращ ефект върху пазара.
Към това се добавя и липсата на публичност за нарушителите.
„Колкото повече публичност има в целия процес, толкова повече се печели доверието на потребителите“, казва Гълъбинов.
Според него именно липсата на достатъчно видим контрол е една от причините доверието на хората да намалява.
Българските стоки губят позиции
Гълъбинов свързва демографския проблем и с намаляващото присъствие на български стоки на пазара.
Според него част от местното производство трудно издържа на ценовата конкуренция на продукти от други държави в Европейския съюз, които пристигат на по-ниска цена и с добро качество.
Отделен въпрос е вносът от трети държави като Турция, Сърбия и Северна Македония. Там според него за потребителите остава неясно на каква себестойност влиза продукцията в страната и как се формира крайната ѝ цена.
България трябва да свие дефицита
До средата на октомври правителството трябва да представи пакет от мерки заради процедурата, свързана с дефицита, посочва Гълъбинов.
Първата посока според него е финансовата консолидация – разходите да бъдат приведени в по-добро съответствие с приходите.
Това включва и държавно-административните разходи – съкращения, пренасочване на средства, преструктуриране и икономии в министерствата и ведомствата.
В краткосрочен план той вижда възможност за свиване на дефицита и чрез намаляване на част от заложените капиталови разходи.
„Така постепенно ще изпълним предписанията на ЕК и ЕЦБ до 2028-2029 година дефицитът да се върне на равнища от 3 процента от БВП. На всеки 6 месеца трябва да рапортуваме някакви успехи“, казва икономистът.
Инвестициите и сивата икономика са другите две посоки
Самото ограничаване на разходите няма да бъде достатъчно. Втората важна посока според Гълъбинов е привличането на повече инвестиции.
Той смята, че България не е в позиция да отхвърля големи проекти само защото изглеждат нискотехнологични. Ако една инвестиция за 1 млрд. евро осигурява работа на 2000 или 5000 души и техните семейства, ефектът е повече доходи, данъци и осигуровки и по-малко хора на социална издръжка.
Като допълнителен източник за приходи Гълъбинов посочва концесиониране или приватизация на останали държавни активи.
Третият голям резерв е сивата икономика.
Тя не само лишава бюджета от данъци и осигуровки, но според него може да бъде източник и на необосновани държавни разходи – през обществени поръчки, плащания без договори и фактури или документи с невярно съдържание.
Затова ограничаването на сивата икономика може едновременно да увеличи приходите и да намали част от разходите.
„Що пък с тези три мерки да не го свием този бюджетен дефицит!“, завършва Гълъбинов.
Добави ни в предпочитани източници в Google
