Десет години по-късно – Турция след неуспешния опит за преврат|Vesti.bg

Д есет години след неуспешния опит за преврат в Турция, извършен в нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г., последиците от това шокиращо събития продължават да се усещат в югоизточната ни съседка. В резултат на сблъсъците загинаха 251 души, над 2200 бяха ранени, а стотици хиляди бяха задържани по подозрения, че са свързани с организацията ФЕТО на проповедника Фетуллах Гюлен, която Анкара обвинява за случилото се. Как това промени посоката, в която се движи Турция? По темата разговаряхме с политолога и международен анализатор Мариян Карагьозов.

Как се промени Турция през изминалите десет години?

Опитът за преврат остави траен отпечатък върху Турция в няколко измерения. Първо, трансформира се вътрешната политика на страната. Референдумът за промяна на конституцията за въвеждане на засилена президентска система през април 2017 г. беше в немалка степен резултат от шока от трагичните събития от 15 юли 2016 г. Самият вот се проведе в условията на извънредно положение. Друг аспект е репозиционирането на Партията на националистическото действие (ПНД). Ако през 2014 г. формацията издигна общ кандидат за държавен глава заедно с главната опозиционна партия в югоизточната ни съседка – кемалистката Народнорепубликанска партия, след опита за преврат тя започна да подкрепя президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). За ПНД държавата стои на първо място. Партньорството между ПСР и ПНД продължава и до ден днешен, като те са формирали здрав електорален блок от религиозни, консервативни и националистически настроени избиратели.

Не по-малко значимо е и външнополитическото отражение на опита за пуч. Отношенията на Турция с ЕС и САЩ се влошиха за дълго. Анкара обвиняваше САЩ, че не ѝ предават проповедника Фетуллах Гюлен, сочен за мозъка за метежа, който от 1999 г. живееше в Пенсилвания. Критиките на ЕС срещу потъпкването на правата на човека в Турция след опита за преврат бяха оценени от управляващите в Анкара като подкрепа за метежниците. В навечерието на референдума през 2017 г. Ердоган сравняваше действията на германски и холандски политици с „нацистки практики“ (заради забранен негов митинг в Германия) и отправяше обвинения (трябва да признаем, съвсем не без основания), че холандските „сини каски“ са допуснали клането в Сребреница по време на войната в Босна.

Малко по-късно Турция закупи руски ракетни системи С-400. Мнозина анализатори вярват, че една от причините е желанието на Анкара да разполага с подобни системи под неин контрол, които да се използват като гаранция срещу нов опит за преврат – през 2016 г. авиацията беше едно от основните оръжия на метежниците. Вследствие на закупуването на руските ракети, обаче, Турция беше отстранена от програмата за производство и закупуване на най-модерните американски изтребители Ф-35. Това продължава да е сериозен проблем в американско-турските отношения.

These photos show how the attempted military coup in #Turkey unfolded https://t.co/xdZbEx7VkE pic.twitter.com/vPPjpnNQN2
— Bloomberg (@business) July 16, 2016

Помогна ли опитът за преврат на Ердоган да укрепи властта си?

Както вече отбелязах, през 2017 г., на много оспорван референдум, бяха приети конституционни промени, въвеждащи засилена президентска система на управление в страната. Турското законодателство предвижда, че такъв тип промени (или промени в изборните правила) не влизат в сила веднага, а с отложено действие. Именно затова те бяха приложени на следващите президентски и парламентарни избори през 2018 г., които бяха спечелени от Ердоган на първи тур. Той беше преизбран като държавен глава през 2023 г. срещу слабия лидер на Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу, който водеше обединената опозиция.

Днес, в Турция се водят дебати за кандидатирането на Ердоган за трети мандат. Според сега действащите правила това не е възможно (позволени са само два мандата), така че такова решение би изисквало промяна на конституцията. При всички положения обаче, мандатът на Ердоган е до 2028 г. и безспорно той е най-силната фигура в Турция – политически, институционално, всякак. Правителството на Ердоган (президентът е и ръководител на министерския съвет) контролира голяма част от телевизиите, вестниците, съдебната система. Разбира се, всичко това има своите критици, които смятат, че свръх-концентрирането на правомощия в една фигура прави системата тромава и уязвима.

In shadow of crackdown, Turkey commemorates failed coup https://t.co/ViWc6vxVMe pic.twitter.com/YJ8sbTyK71
— Reuters (@Reuters) July 16, 2017

Какво се случва с организацията ФЕТО? Преди около месец бяха задържани над 200 нейни предполагаеми членове - означава ли това, че тя продължава да е заплаха за Ердоган?

Мисля, че постоянните арести вече повече от десетилетие насам разгромиха организацията на Фетуллах Гюлен в Турция като организирана структура. Президентът Ердоган неведнъж се е заканвал, че ще води борбата, докато и последният гюленист не бъде арестуван. Самият Гюлен почина на 23 октомври 2024 г. Движението му контролираше голям брой бизнеси, училища, както и медии зад граница. Турското правителство създаде специална държавна фондация – "Маариф", която да поеме функциите на тези училища зад граница.

Някои държави прехвърлиха контрола върху образователните институции към фондация "Маариф", други отказаха, въпреки турския натиск, позовавайки се на закони, защита на частната собственост и инициатива, които не позволяват толкова лесен трансфер. В редица страни успехът на бизнесите и училищата, свързани с движението на Гюлен, се дължеше и на факта, че то си партнираше с Анкара в продължение на десетилетие - от около 2003 до около 2013 г. Избухналият помежду им конфликт намали успеха на гюленистите зад граница.

Имаше стотици случаи на отвлечени от чужбина от турските специални служби членове на движението, предимно от страни от Африка и Централна Азия. Смъртта на Гюлен означава, че движението се лиши и от своя духовен лидер. Едва ли някога мрежата ще се възстанови в предишния си вид – и за добро! Това е едно движение, което винаги е имало и политически цели, но никога не е работило легално за постигането им, а тайно, задкулисно.

US-based cleric Fethullah Gulen, who built a powerful Islamic movement in Turkey and beyond but spent his later years mired in accusations of orchestrating an attempted coup against Turkish leader Tayyip Erdogan, has died https://t.co/CtiBnUM8CW pic.twitter.com/RYJxqqXvjH
— Reuters (@Reuters) October 21, 2024

Има ли опасност от извършването на нов опит за преврат?

Категорично не. След реформите, последвали опита за преврат турската армия загуби автономията си и беше подчинена на цивилните власти. Ако перифразираме една известна максима, военният преврат е твърде сложно нещо, за да бъде оставен само на военните. Неуспешният пуч през 2016 г. не беше подкрепен от нито една турска политическа партия, дори и опозиционна. Медиите, гражданското общество, бизнес-групите – всички бяха против него. Изследвал съм и тези въпроси в една своя научна статия за ролята на армията в политическия живот в Турция - "Политици в униформа". Мисля, че епохата на военните преврати в Турция приключи отдавна и се радвам за това.

Например, опитът на военните да окажат натиск върху правителството чрез меморандум през 2007 г. се провали, защото нямаше обществени условия за успеха му. Най-добрият начин за смяна на властта винаги е чрез избирателните урни, а не на върха на щикове. Ще бъда откровен - намирам за откровено вредни и глупави всякакви писаници из интернет форумите, че ред може да бъде постигнат чрез военен преврат. Обществото не е казарма, то функционира по други правила. Подобни метежи означават произвол, арести на несъгласни, мъчения. Примерите по света ясно доказват и нещо друго –превратите имат негативно отражение върху боеспособността на военните. По тази причина модерните армии сами разработват механизми, които да ги държат настрана от политиката.

Още от автора: