А нтарктика е обширен географски район, включващ както континента Антарктида, така и водите и островите около него. Неговата ледена покривка е внушителна и обхваща площ от приблизително 36 млн. кв. км. За разлика от Арктика, където ледът постоянно намалява в резултат на глобалното затопляне, през последните десетилетия ситуацията в Антарктика претърпя редица промени. Ледената покривка там варираше между рекордно високи и рекордно ниски нива. От 2016 г., обаче, учените наблюдават рязко намаляване. Според мнозина, този процес е почти необратим и ще доведе до катастрофални последици, а ако не бъдат взети спешни мерки, ледът на Антарктика може да се разтопи напълно до 2060 г.
Градовете, които ще изчезнат
Най-тежко от топенето на ледовете ще пострадат крайбрежните райони. Градове като Лондон, Венеция, Шанхай, Ню Йорк, Ню Орлиънс, Кайро и Буенос Айрес ще бъдат напълно наводнени. Други региони също ще бъдат засегнати – като Дания, Нидерландия, Австралия, по-голямата част от източното крайбрежие на САЩ и Централна Америка. Ситуацията в Африка няма да е толкова драматична, но повишаването на морското равнище ще доведе до рязко затопляне – нещо, което би направило континента почти необитаем. Учените изчисляват, че около 40 процента от световното население живее в райони, които биха били засегнати от разтапянето на ледовете. Подобен сценарий би предизвикал невиждана криза, като стотици милиони хора ще бъдат принудени да напуснат домовете си. Повече от ясно е, че това е свързано с редица здравни, финансови и геополитически предизвикателства.
Beneath West Antarctica's Thwaites Glacier, @NASAJPL researchers found signs of rapid disintegration: a cavity 2/3 the area of Manhattan. It's big enough to have contained 14 billion tons of ice, and most of it melted over the last 3 years. More science: https://t.co/NaraA7amKi pic.twitter.com/Nknxb5l5dc
— NASA (@NASA) January 31, 2019
Гравитационни промени
Повишаването на морското равнище е само един от проблемите, пред които светът ще се изправи, ако ледовете на Антарктика се разтопят. Според редица експерти, подобно апокалиптично събитие ще повлияе и на гравитацията. Споровете в научните среди по отношение на последиците продължават, но едно нещо изглежда безспорно – екосистемите ще претърпят безпрецедентни сътресения. Още през 1875 г. шотландският учен Джеймс Крол заявил, че топенето на антарктическите ледове би довело до неравномерно покачване на морското равнище. Според него, нивото на водата близо до Южния полюс ще се увеличи по-малко в сравнение с други райони. В Северното полукълбо, например, покачването ще е значително по-голямо. Изчисленията на математиците показват, че топенето на ледовете действително може да повлияе на гравитацията, което на свой ред би довело до неравномерно покачване на морското равнище в различните части на света. Според учените, последиците от разтапянето на ледовете в Гренландия, например, биха засегнали предимно райони, намиращи се далеч на юг от острова.
Around Antarctica, a vast current acts as the world's climate engine. New science is revealing the power it holds over the future, and researchers are alarmed at what they’re learning as ice shelves retreat. https://t.co/SVAM19gX6d pic.twitter.com/xytcRDgvbf
— The New York Times (@nytimes) December 14, 2021
Каква ще бъде продължителността на денонощието
Разтапянето на антарктическите ледове ще доведе и до още една промяна – денонощието ще стане по-дълго. Данните, събрани с помощта на сателити, обикалящи в околоземна орбита, показват, че топенето на ледниците оказва влияние върху ротацията на нашата планета. „Този процес води до пренасочване на вода от по-големите географски ширини в посока към Екватора“, обяснява геофизикът от Харвардския университет Джери Митровица в интервю за агенция „Ройтерс“. „Когато състезател по фигурно пързаляне протяга ръцете си, това забавя неговото въртене. На практика, нещо подобно се случва и със Земята“, заяви Митровица. Топенето на ледовете води до преместването на големи количества вода, което на свой ред кара планетата ни да се върти около оста си по-бързо или по-бавно. Проведените изследвания показват, че през последните десетилетия денонощието е нараснало с няколко хилядни от секундата. Трудно е да се прогнозира какво ще се случи, ако Антарктика изгуби цялата си ледена покривка. Някои учени предполагат, че до няколко години промяната ще стане далеч по-осезаема и ще достигне 20 секунди, след което ще продължи да расте.
The melting of Antarctica's ice sheet is currently responsible for 20-25% of global sea level rise…but how much of a role will it play hundreds of yrs in the future? Learn how @NASAJPL scientists are making models more precise & predictions more accurate: https://t.co/meXW9KUR80 pic.twitter.com/aFd7hRcwiy
— NASA (@NASA) April 26, 2019
Опасни болести
Топенето на ледовете не просто ще доведе до покачване на морското равнище, но и ще увеличи риска от избухването на невиждана досега пандемия, която може да отнеме живота на много хора по цял свят. Каква е причината за подобна мрачна прогноза? Експертите обясняват, че разтапянето на ледената покривка на Антарктика ще „освободи“ микроорганизми, замръзнали преди милиони години. През 2011 г. чилийски учени изследваха подобни микроби, като заключенията им бяха повече от изненадващи. Оказа се, че въпросните микроорганизми могат да оцелеят при изключително ниски или високи температури, както и в среда с високи нива на киселинност и радиация. Тук трябва да се отбележи, че те били намерени на дълбочина от цели 15 м. под ледената покривка. Подобни открития по-късно били направени и в други райони на Антарктика. Според мнозина експерти, съществуването на такива микроби е доказателство, че в екстремните условия в Космоса също може да има живот.
Предположението, че ледовете крият опасни болести, които са все още непознати на човечеството, може да звучи като сценарий на някой апокалиптичен филм, но всъщност представлява напълно реална заплаха. В интерес на истината, нещо подобно вече се случи през 2016 г. Тогава в Сибир избухна епидемия от антракс, причинена от освобождаването на отдавна замръзнали спори. Десетки хора бяха заразени, а 88 процента от северните елени в региона загинаха. Биологът Жан-Мишел Клаверие наскоро пък откри вирус на 50 000 години в Арктика. След „съживяването“ му, той се оказа изключително опасен. „Виждаме следи от много, много други вируси…знаем, че те са там, но не сме сигурни дали са живи“, отбелязва Клаверие. Учените продължават да изследват такива микроорганизми с надеждата, че ще успеят да предотвратят избухването на бъдещи пандемии. Постигането на тази цел не е никак лесна задача, но едно нещо е безспорно – докато полярните ледове продължават да се топят, рискът от появата на подобни опасни вируси ще става все по-голям.
Още от автора:
Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война
Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите
Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
