З а 2024 г. стокообменът между България и Германия надхвърля 12,3 млрд. евро, като за това допринасят взаимното доверие между държавите и активния двустранен диалог на всички равнища. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща в президентската институция днес с представители на Гepмaнo-Бългapcĸaтa индycтpиaлнo-тъpгoвcĸa ĸaмapa (ГБИТК). В срещата участваха президентът на камарата д-р Хорст Щюер и главният управител на ГБИТК Соня Миклай, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Германия заема първо място като външнотърговски партньор на България, отбеляза Радев.
Радев: Германия е нашият най-важен и стратегически съюзник и партньор в НАТО и ЕС
Президентът подчерта също така необходимостта от повишаване на прозрачността в работата на институциите за подобряване на икономическия и инвестиционен климат, за гарантиране на частната собственост и на върховенството на правото, информират от прессекретариата.
Инвестиционният и икономически обмен между България и Германия следва да води до задълбочаване на трансфера на технологии и индустриалното сътрудничество, посочи държавният глава.
„Динамичното технологично развитие на България в областта на високите технологии и изкуствения интелект също създават предпоставки за засилване на инвестиционния интерес от германския бизнес към страната ни“, каза президентът Радев.
Обща бе позицията, че голямата българска общност в Германия дава възможност както на германския бизнес да привлича квалифицирани кадри за реализацията на инвестиционните си проекти у нас, така и за държавата ни да противодейства на негативните демографски тенденции. С връщането на образовани млади българи от чужбина България печели и от внедряването на успешни модели на взаимодействие между институциите, бизнеса и науката, информират от прессекретариата.
Росен Желязков разговаря с директора на "Райнметал"
От Германо-Българската индустриално-търговска камара призоваха за повече предвидимост и устойчивост в отношенията между държавата и бизнеса. Те отбелязаха големия интерес на германски компании за последващи инвестиции в реалната икономика в България, което зависи и от устойчивостта на правната рамка, регламентираща условията за бизнес. От ГБИТК призоваха също така за диалог в процеса на нейното разработване, публично обсъждане и приемане, така че да се постигнат най-добрите решения от взаимен интерес.
