С коростта, с която ходите, може да разкрие задълбочени прозрения за скоростта на стареене на мозъка ви – по-бавно ходещите имат по-малки мозъци и фундаментални разлики в ключови структури, пише BBC.
Може да изглежда тривиално, но колко бързо можете да ходите от точка А до точка Б, може да разкрие много за вътрешните механизми на вашето тяло и ум. Изследванията показват, че скоростта, с която ходите до магазините, местния парк или автобусната спирка, може да предскаже шансовете ви да бъдете хоспитализирани, да получите инфаркт и дори да умрете. Всъщност, скоростта на походка на човек може дори да се използва, за да се разкрие степента на когнитивно стареене.
Тестът за скорост на ходене е начин за оценка на функционалния капацитет на човек – способността му да изпълнява ежедневни задачи вкъщи и да поддържа самостоятелност. Той може също така да разкрие колко крехък е човекът и да предскаже колко добре ще реагира на рехабилитацията след инсулт.
Въпреки че е нормално хората да ходят по-бавно с напредване на възрастта, рязкото намаляване на скоростта на походката може да показва, че се случва нещо по-сериозно.
„Когато нормалното темпо на ходене на човек намалее, това често е свързано с влошаване на здравословното състояние“, казва Кристина Диели-Конрайт, професор по медицина в Харвардското медицинско училище, която изучава ефектите от упражненията върху прогнозата за рак.
„Възможно е човекът да има хронично заболяване, което е довело до това, че не се е движил толкова много или е започнал да води заседнал начин на живот. Това означава, че най-вероятно е изпитал намаляване на мускулната сила и подвижността на ставите, което за съжаление води до по-нататъшно влошаване на здравето“, казва Диели-Конрайт.
Physical activity is the most effective intervention available for promoting brain health and longevity. Recent research demonstrates that regular exercise, even in modest amounts, is effective for enhancing brain volume, improving memory, and reducing the risk of… pic.twitter.com/Sg1aaICQtp
— William A. Wallace, Ph.D. (@drwilliamwallac) August 19, 2025
Една проста техника
За да извършите теста за скорост на ходене, ви е необходим само хронометър и начин за измерване на разстояние, като например ролетка. Има два често срещани варианта.
Ако сте навън и имате много място, можете да опитате теста за скорост на ходене от 10 м. Първо измерете 5 м, последвани от още 10 м. За да започнете, препоръчително е да ходите 5 м, за да достигнете нормалната си скорост, след което да ходите с нормалното си темпо 10 м. За да изчислите скоростта си на ходене, просто разделете 10 м на броя секунди, необходими за изминаване на това разстояние.
Ако сте у дома и мястото е по-ограничено, можете да опитате теста за скорост на ходене от 4 м. С този тест измерете 1 м, последван от 4 м. Идеята е да използвате първия метър, за да наберете скорост, след което да измерите времето, необходимо за изминаване на 4 м с обичайното си темпо. За да изчислите скоростта си, разделете четири метра на броя секунди, които са ви отнели да извървите това разстояние.
Разберете как сравнявате
За да добиете представа как се сравнявате с други хора, средната скорост на ходене на жена на възраст 40-49 години е 1,39 м/с, а на мъж на възраст 40-49 години - 1,43 м/с.
- Ако сте на възраст 50-59 години, средната скорост на ходене е 1,31 м/с за жена и 1,43 м/с за мъж.
- За 60-69-годишните средната скорост на походка пада до 1,24 м/с за жените и 1,43 м/с.
- За 70-79-годишните средната скорост на ходене е 1,13 м/с за жени и 1,26 м/с за мъже.
- Накрая, за 80-89-годишните, скоростта на походка е около 0,94 м/с за жени и 0,97 м/с за мъже.
Като алтернатива, има много приложения, които можете да използвате, за да измерите скоростта си на ходене, включително фитнес тракери като Walkmeter, MapMyWalk, Strava и Google Fit, които използват GPS за проследяване на разстоянието и времето, което им позволява да изчислят скоростта ви.
Walking as little as 4,000 steps daily has been tied to larger brain volumes (white and gray matter).
— Lori Shemek, PhD (@LoriShemek) March 20, 2025
Walking briskly for 40 minutes has been shown to increase hippocampal volume and improved memory.
Walking offers a wide range of health benefits, impacting both physical and… pic.twitter.com/Dwlaumw5bi
Проучвания показват, че скоростта на походка е значителен предсказващ фактор за продължителността на живота при възрастните хора. Например, изследователи от Университета в Питсбърг обединили резултатите от девет проучвания, които колективно са проследили повече от 34 000 възрастни, живеещи в общността, на възраст 65 или повече години между шест и 21 години. Проучването показа, че скоростта на походка е значително свързана с продължителността на живота. Например, мъжете с най-бавна скорост на ходене на 75-годишна възраст са имали 19% шанс да живеят 10 години, в сравнение с мъжете с най-бърза скорост на ходене, които са имали 87% шанс за оцеляване.
Едно от обясненията е, че хората, които вече не са добре, са склонни да бъдат по-малко подвижни. Проучване от 2009 г. във Франция обаче установи, че дори сред здрави възрастни над 65 години, участниците с ниска скорост на ходене са били около три пъти по-склонни да умрат от сърдечно-съдови заболявания по време на периода на изследването в сравнение с хората, които са ходили по-бързо.
„Ходенето изглежда толкова просто нещо – повечето от нас не мислят за това, просто го правим“, казва Лине Расмусен, старши изследовател в катедрата по психология и неврология в университета Дюк, Северна Каролина.
„Но ходенето всъщност разчита на много различни телесни системи, които работят заедно: костите и мускулите ви носят и движат, очите ви ви помагат да видите къде отивате, сърцето и белите дробове циркулират кръв и кислород, а мозъкът и нервите ви координират всичко това“, добавя Расмусен.
Според Расмусен, с напредване на възрастта функцията на тези системи започва да се забавя – и по-бавната скорост на ходене може да отразява този общ спад и да е признак за напреднало стареене.
Това не се отнася само за по-възрастните хора. В проучване от 2019 г. Расмусен и колеги установиха, че дори сред 45-годишните, скоростта на ходене на човек може да предскаже скоростта, с която мозъкът и тялото му стареят.
Расмусен и изследователи от университета Дюк са взели участие в проучване на 904 души на 45-годишна възраст, участвали в Мултидисциплинарното проучване за здраве и развитие в Дънидин – лонгитудинален изследователски проект, който проследява живота на над 1000 души, родени между 1972 и 1973 г. в Дънидин, Нова Зеландия. Здравето и когнитивните функции на лицата в кохортата са били редовно оценявани през целия им живот.
„Бях изненадана от това колко големи са разликите в скоростта на ходене сред хората на една и съща възраст“, казва Расмусен. „Може да се очаква всички на 45 години да са някъде по средата, но някои са ходили толкова бързо, колкото здрави 20-годишни, докато други са ходили толкова бавно, колкото много по-възрастни хора“, казва тя.
Проучването разкри, че 45-годишните с по-бавна скорост на походка показват признаци на „ускорено стареене“, като белите им дробове, зъбите и имунната им система са в по-лошо състояние в сравнение с тези, които са ходили по-бързо. Те също така са имали „биомаркери“, свързани с по-бърз темп на стареене, като повишено кръвно налягане, висок холестерол и по-ниска кардиореспираторна годност. Установено е, че бавно ходещите имат и други признаци на физическо влошаване на здравето, като по-слаба сила на хвата на ръцете и по-големи затруднения при ставане от стол.
Расмусен и колегите му също така установили, че бавно ходещите показват признаци на напреднало когнитивно стареене. Например, те са склонни да постигат по-ниски резултати на тестовете за интелигентност като цяло, представяйки се по-зле на тестове за памет, скорост на обработка, разсъждение и други когнитивни функции. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) също така показа, че това когнитивно влошаване е съпроводено с наблюдаеми промени в мозъка на участниците. По-бавно ходещите са имали по-малки мозъци, по-тънък неокортекс – най-външният слой на мозъка, който контролира мисленето и по-високата обработка на информация – и повече бяло вещество. Интересно е, че дори лицата на бавно ходещите са били оценени като стареещи с по-бързи темпове от останалите участници.
