Забравените жертви на първия ядрен опит в историята|Vesti.bg

„Трябва да общуваш, иначе чудовището расте“: Джокович и 3-те тайни на 20-годишния му брак

Луис Хамилтън представи официално новото си куче - голдън ретривъра Хейло

Мигрената не е просто главоболие: 3 популярни мита и бързи начини за облекчение

„Вътрешните ѝ демони бяха непоносими“: Екранната майка на Хейдън Пенетиър от „Нашвил“ скърби след смъртта ѝ

Година по-късно на същата дата: Защо Кристиано и Джорджина избраха 11 август за сватбата?

Капибара срещу еврогларус за талисман на „Евровизия“ в Бургас

84-годишният Харисън Форд се завръща към ролята на Индиана Джоунс

„Сърцето ме боли за нея“: Изповедта на Хейдън Панетиър за дъщеря ѝ месеци преди трагичната ѝ смърт

В ранните часове на 16 юли 1945 г. 13-годишната Барбара Кент била събудена от силна експлозия. По това време тя била на екскурзия в района на малкото градче Руидосо, намиращо се в американския щат Ню Мексико, заедно със своята учителка по танци и още 11 момичета. По-късно през деня те станали свидетели на нещо невероятно – от небето сякаш започнал да пада сняг.

„Не можехме да повярваме на очите си, все пак беше много топло…зарадвахме се и започнахме да си играем, опитвахме се да хващаме снежинките и да ги разтриваме по лицата си“, спомня си Кент.

Години по-късно, тя разбрала зловещата истина за случилото се. Оказало се, че „снежинките“ всъщност представлявали пепел, образувала се след първото изпитание на ядрено оръжие в историята, носещо кодовото име „Тринити“. От 12-те момичета, станали неволни свидетели на събитието, само Кент оцеляла. Останалите починали в резултат на различни ракови заболявания. Същото се случило и с тяхната учителка.

Началото на атомната ера

Опитът „Тринити“ бил проведен близо до Аламогордо – град в Ню Мексико, където живеят над 30 000 души. На мястото на експлозията днес се намира ракетният полигон „Уайт Сендс“. Взривеното устройство било плутониево, подобно на бомбата „Дебелака“, пусната по-късно над Нагасаки. То било сглобено на върха на стоманена кула, висока 20 м. Самата експлозия била с мощност от приблизително 21 килотона тротилов еквивалент. Историците отбелязват, че в момента на взрива в радиус от около 240 км. около него живеели над половин милион души. Много от тях видели ярката светлина, като някои дори били повалени на земята от ударната вълна.

Според резултатите от извършено през 2010 г. изследване, нивата на радиация в някои райони на Ню Мексико след експлозията били 10 000 по-високи от тези, считани за безопасни. Частиците, изхвърлени във въздуха в резултат на изпитанието, впоследствие се просмукали в подпочвените води и засегнали както посевите, така и много животни. Въпреки това, местното население не било предупредено за планирания тест, нито били взети мерки за гарантирането на безопасността на хората. Тук трябва да се отбележи, че няколко години по-рано учените започнали да алармират за опасностите, които крие излагането на радиация в резултат на избухването на атомна бомба. Показателни са думите на Алвин Уайнбърг, директор на лабораторията „Оук Ридж“ по време на опита „Тринити“, който отбелязал следното в своите мемоари: „Единствен приоритет беше националната сигурност…всичко останало, включително безопасността на хората, се считаше за нещо второстепенно“.

The New Mexican desert where the Trinity test took place wasn't exactly uninhabited, as Sen. Ben Ray Luján pointed out. https://t.co/Z7VnbZL8XP
— HuffPost (@HuffPost) July 22, 2023

Реакцията на американските власти

Освен че се стремели да не разкрият никакви данни, свързани с изпитанието, американските власти искали и да предотвратят избухването на масова паника. По тази причина те първоначално заявили, че става въпрос за експлозия на боеприпаси и пиротехнически материали. Дори след като САЩ хвърлили атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г., отнели живота на около 200 000 души, с което на практика бил сложен край на Втората световна война, информационното затъмнение продължило. Официалната позиция на властите гласяла, че няма риск за здравето на хората.

Фактите, обаче, сочели нещо напълно различно. От използваните близо 6 кг. плутоний, малко над 1 кг. експлодирал. Останалото количество се разнесло в атмосферата под формата на облак, съдържащ радиоактивни частици. Редица изследователи отбелязват, че падането им на земята замърсило обширен район, включително няколко населени места. По това време там бил отчетен ръст на детската смъртност (броят на тези случаи нараснал с 56% през 1945 г. в сравнение с предходните години). Дали причината била извършеното изпитание? Именно този въпрос задала Катрин Бенке през 1947 г. в писмото си до Стафърд Уорън, един участниците в проекта „Манхатън“. „Доколкото си спомням, през август 1945 г., месец след изпитанието, тук имаше 35 смъртни случая на бебета…разбрах, че ситуацията в Аламогордо е още по-тежка“, отбелязала тя.

В интерес на истината, само пет дни преди извършването на опита „Тринити“, Уорън се срещнал с ръководителя на проекта „Манхатън“ генерал Лесли Гроувс. Тогава той заявил, че частиците, изхвърлени в резултат на ядрена експлозия, представляват „много сериозна опасност“ за хората, живеещи в района около мястото на изпитанието. Въпреки това, асистентът на Уорън изпратил отговор на Бенке, в който се твърдяло, че няма данни за ръст на детската смъртност. В писмото също така се подчертавало, че „безопасността и здравето на хората не са застрашени по никакъв начин“.

"Downwinders" from New Mexico communities that lived in the shadow of the 1945 "Trinity" test want their serious health struggles to finally be acknowledged. https://t.co/Yq1T9XwYK5
— The Washington Post (@washingtonpost) July 29, 2023

В търсене на справедливост

Тъй като опитът „Тринити“ бил строго секретен, на учените не било разрешено да извършат почти никакви измервания в района на ядрената експлозия. По тази причина липсват категорични данни за нивата на радиация, на които били изложени местните жители. Това не променя факта, че през следващите десетилетия много от тях започнали да страдат от различни здравословни проблеми, включително ракови заболявания. Освен това, през 50-те години на миналия век започнали да се провеждат изпитания и в Невада, което допълнително влошило ситуацията.

Близо 80 години след историческото изпитание в Ню Мексико, хората, пострадали в резултат на „Тринити“, продължават да са в центъра на разгорещен дебат. Повод за това е решението на властите да не ги включат в списъка на американските граждани, имащи право на обезщетения заради излагане на радиация (изплащането на въпросните компенсации е гарантирано със закон, приет през 1990 г. от Конгреса). Редица правозащитници се опитват да променят това, но засега безуспешно. Сред тях е Тина Кордова, която е родена през 1959 г. в малко градче близо до Аламогордо.

„С приетия през 1990 г. закон правителството призна, че е навредило на някои хора. Въпреки това, в програмата за компенсации все още не са включени първите американци, пострадали в резултат на изпитанията – жителите на Ню Мексико. Това е огромна несправедливост, срещу която няма да спрем да се борим“, отбелязва тя.

Още от автора:

Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война

Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите

Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България

Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията

Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“

Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война

Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността

Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината

Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“

На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война

Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории