Н а 18 август 1227 г., на около 65-годишна възраст, умира Чингис хан – човекът, който от скромен и неизвестен произход обедини всички номадски племена на Монголия в желязно дисциплинирана военна държава и създаде най-голямата сухоземна империя в историята.
Истинското му име е Темуджин, роден около 1162 г. в суровите степи на Централна Азия. Детството му е белязано от лишения и борба за оцеляване – след смъртта на баща му семейството му остава без защита и е принудено да живее в бедност.
Темуджин обаче проявява изключителна воля и стратегически ум, успявайки постепенно да спечели верността на различни монголски кланове. През 1206 г., след години на съюзи и военни победи, той е провъзгласен за „Чингис хан“, което означава „Всемирен владетел“.
Военен гений и държавник
Чингис хан изгражда военна система, основана на строга дисциплина, заслуги и железни закони (Яса). Той реорганизира армията в десетични подразделения, въвежда бърза и ефективна комуникация чрез пощенски станции и прилага тактики, които объркват и надвиват далеч по-големи армии.
Под негово ръководство Монголската империя завладява огромни територии – от Китай до Кавказ, разрушавайки стари държави, но и насърчавайки търговията и обмена по Пътя на коприната.
Смъртта и мистерията
Чингис хан умира през август 1227 г., по време на поход срещу държавата на тангутите (Западен Ся) в днешен Китай. Причината за смъртта му остава загадка – според различни хроники той може да е починал от раните си в битка, от болест или след инцидент при лов.
Мястото на гроба му е една от най-големите неразкрити тайни в историята. Според легендата, след погребението войниците избили всички свидетели и конете утъпкали земята, за да заличат всякаква следа.
След смъртта му империята е разделена между синовете му, но завоеванията продължават, достигайки своя връх под управлението на внука му Кублай хан. Чингис хан остава в историята като олицетворение на лидер с изключителна воля, стратегическо мислене и способност да променя хода на световната история – човек, който от нищото изгради една империя, оставила траен отпечатък върху културите и политическите граници на Евразия.
Топ 5 цитата, приписвани на Чингис хан:
- „Аз съм божие наказание. Ако не бяхте извършили големи грехове, Бог нямаше да ви изпрати наказание като мен“.
- „Човек може да завладее света на кон, но не може да го управлява на кон“.
- „Един стрелец може да бъде победен, но десет стрелци заедно – никога“.
- „Щастието е в единението на силните и победата над врага“.
- „Не вярвай в съюзи, които не са скрепени с кръв“.
„Лолита“
На 18 август 1958 г. руско-американският писател Владимир Набоков публикува в Съединените щати своя роман „Лолита“ – книга, която моментално предизвиква бурни спорове, цензура и разделение сред читатели и критици, но същевременно се превръща в едно от най-известните и обсъждани произведения на XX в.
„Лолита“ първоначално е отхвърлен от няколко американски издателства поради скандалното си съдържание. Книгата за пръв път излиза през 1955 г. в Париж чрез малко френско издателство (Olympia Press), известно със своите еротични издания. Едва три години по-късно романът намира път към американската публика.
Сюжет и противоречия
Историята се разказва от първо лице – от гледната точка на Хумберт Хумберт, интелектуалец на средна възраст, който развива болезнена и обсебваща страст към 12-годишното момиче Долорес Хейз, наричано от него „Лолита“.
Сюжетът преминава през теми като манипулация, обсесия, морална поквара и самозаблуда, но е поднесен в изключително елегантен, ироничен и сложен стил. Именно това художествено майсторство кара мнозина да наричат романа шедьовър, въпреки шокиращия сюжет.
След публикуването си в САЩ през 1958 г. „Лолита“ моментално се превръща в бестселър, но и в обект на ожесточени дебати. Книгата е забранена в няколко държави, включително Франция, Англия, Аржентина и Нова Зеландия, а критиците са поляризирани – някои я определят като порнографска, други я възхваляват като литературен триумф.
Въпреки скандалите, „Лолита“ оказва огромно влияние върху модерната литература и култура. Романът вдъхновява филмови адаптации (най-известната – от Стенли Кубрик през 1962 г.), театрални постановки, музикални препратки и безброй литературни анализи.
Още събития на 18 август:
- 1868 г. – Френският астроном Жул Жансен открива хелия, докато анализира хромосферата на Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение.
- 1945 г. – СССР анексира от Япония Курилските острови.
- Успение на св. Йоан Рилски
- Ден на миньора (България)
- Международен ден на бездомните животни – Чества се от 1992 г. по Предложение на Международното дружество за правата на животните през третата събота на август
- Международен ден на морските фарове
Родени:
- 1932 г. – роден е френският вирусолог, откривател на СПИН и Нобелов лауреат Люк Монтание
- 1933 г. – роден е полският режисьор Роман Полански („Пианистът“)
- 1936 г. – роден е американският актьор Робърт Редфорд („Цялото президентско войнство“, „Неприлично предложение“, „Последният замък“, „Шпионски игри“)
- 1952 г. – роден е американският актьор Патрик Суейзи („Точка на пречупване“, „Дух“, „Мръсни танци“)
- 1969 г. – роден е американският актьор Едуард Нортън („Американска история X”, „Боен клуб“, „Червеният дракон“, „Небесно царство“)
- 1969 г. – роден е американският актьор Крисчън Слейтър („Името на розата“, „Робин Худ: Принцът на разбойниците“, „Интервю с вампир“, „Код: Счупена стрела“)
Починали:
- 946 г. – умира българският светец Св. Иван Рилски
- 1850 г. – умира френският писател Оноре дьо Балзак („Йожени Гранде“, „Дядо Горио“, „Братовчедката Бет“)
- 2024 г. – умира френската кинозвезда Ален Делон („Гепардът“, „Самураят“, „Борсалино“, „Зоро“, „Астерикс на Олимпийските игри“)
