О ткриването на рядко срещано неандерталско скално убежище от периода преди появата на Хомо сапиенс в Западна Европа даде някои изненадващи нови сведения за това как са живели тези изчезнали хора, когато са били единствените хоминиди в района.
Обектът, разположен в испанските Пиренеи, съдържа множество животински кости и каменни инструменти, разкриващи необикновено ниво на гъвкавост и адаптивност за вид, който някога е бил смятан за скучен и невдъхновен.
Известен като Abric Pizarro, лагерът е едно от малкото неандерталски места, датирани от периода на четвъртия етап на морската изотопна система (MIS 4), продължил от преди около 100 000 до 65 000 години. Нашият собствен вид е достигнал Иберийския полуостров едва през MIS 3, като неандерталците са изчезнали за много кратко време след пристигането ни.
Unique Neanderthal Lair Reveals How They Lived Before Modern Humans Appearedhttps://t.co/3GSeV8apob
— IFLScience (@IFLScience) August 14, 2024
„Това е едно от най-интересните неща в този обект - да разполагаме с тази уникална информация за това кога неандерталците са били сами и са живели в сурови условия и как са процъфтявали преди появата на съвременните хора“, обяснява авторът на изследването д-р София Сампер Каро в изявление.
Според изследователите регионът на Пиренеите преди това е бил „смятан за неподходящ за стабилно и продължително присъствие на неандерталците през MIS 4 поради хилядолетни климатични промени, които биха се изразили в екстремно сухи условия с рязък спад на температурата“. Откритията в Абрик Писаро обаче рисуват съвсем различна картина, която показва, че изобретателността на неандерталците им е позволила да процъфтяват, преди да се появят съвременните хора.
Например, тъй като в повечето неандерталски находища MIS 3 се съдържат предимно кости на едри месоядни животни като коне и носорози, се е предполагало, че видът не е имал способността да ловува по-малки същества. Голяма част от фаунистичния ансамбъл, открит в Абрик Писаро, обаче принадлежи на дребни бозайници, което подсказва, че те са били способни да адаптират ловните си стратегии в зависимост от видовете плячка, налични в региона по това време.
"Shanidar 1," the Neanderthal who lived 40,000 years ago & despite several injuries and disabilities from early in his life that would have made it impossible to survive on his own, he lived to a relatively old age (40 to 50) with the help from his friends https://t.co/NPnSRLR2zg pic.twitter.com/uPK9FfjuEg
— Massimo (@Rainmaker1973) November 15, 2021
„Нашите изненадващи открития в Abric Pizarro показват колко адаптивни са били неандерталците. Възстановените от нас животински кости показват, че те успешно са използвали заобикалящата ги фауна, като са ловували благородни елени, коне и бизони, но също така са се хранили със сладководни костенурки и зайци, което предполага степен на планиране, рядко разглеждана за неандерталците“, казва Сампер Каро.
Въз основа на разнообразните останки, открити на обекта, авторите заключават, че местните „неандерталски групи са били опитни ловци, с широки познания за околния ландшафт, който са използвали ефективно“. В същото време каменните инструменти, намерени в Абрик Писаро, показват разнообразие от различни техники на изпичане, което предоставя още едно доказателство за експертната способност на хоминидите да използват ресурсите в заобикалящата ги среда.
„Те явно са знаели какво правят. Познавали са района и са знаели как да оцелеят дълго време“, казва Сампер Каро.
И макар че тези открития не ни казват как или защо неандерталците са издъхнали толкова скоро след дебюта на съвременните хора, те поне запълват някои от празнините в разказа, като разкриват здравето на неандерталските общности в периода преди да се срещнат с нас.
„Неандерталците са изчезнали преди около 40 000 години. Изведнъж ние, съвременните хора, се появяваме в този район на Пиренеите и неандерталците изчезват. Но преди това неандерталците са живели в Европа в продължение на почти 300 000 години“, казва Сампер Каро.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
