Н еотдавнашно проучване установява, че хората с неандерталска ДНК са по-чувствителни към някои видове болка.
Любопитно е, че ефектът е най-силно изразен, след като учените втриват в кожата синапено масло, което традиционно е известно с болкоуспокояващите си свойства.
Въпреки това екипът от Университетския колеж в Лондон установява, че три "неандерталски варианта" на определен ген, свързан с нервната система, оставят хората с по-нисък праг на болка при убождане с игличка, но не и при топлина или натиск. Така че, ако не сте почитатели на иглите, означава ли това, че сте малко неандерталец?
Бактерии, открити върху зъбите на неандерталците, могат да бъдат използвани за нови антибиотици
Не е задължително, а единственият истински начин да разберете това е чрез ДНК тест. Съвременните хора могат да имат до 4% ДНК в гените си, по-често тези с европейски произход.
И тъй като разбирането на учените за древния геном се увеличава, все повече съвременни черти се проследяват до времето, когато ранните хора, Homo sapiens, са се сдружили със своите братовчеди. Например дължината на носа.
Това не е често срещан дескриптор - дължината на носа, а не общият му размер. Изглежда обаче, че по-дългите носове от горе до долу са били предимство за неандерталците, живеещи в по-студения климат на Европа преди сто хиляди години, като са помагали за затоплянето на студения въздух, преди да достигне белите дробове.
Непознатата история на неандерталците – "изчезналите хора"
И като говорим за бели дробове, една не толкова положителна черта, която излезе на преден план през последните години, е рискът от по-тежки инфекции на COVID-19 при хората с неандерталска ДНК, дължащ се на ген, който се носи от около 16% от хората в Европа.
Това обаче действа и в двете посоки, като някои древни гени дават на съвременните хора повишена устойчивост към други инфекции, причинени от бактерии, гъбички и паразити. За съжаление, се смята, че това е довело и до по-голяма податливост на някои хора към алергии, които се появяват, когато имунната система реагира прекомерно на вещества от ежедневието, като прах или полени.
Какво е общото между COVID-19 и неандерталеца
Неандерталците, или Homo neanderthalensis, са живели преди около 400 000 до 40 000 години. Нашите най-близки роднини са еволюирали в Европа и Азия, докато съвременните хора все още са се развивали в Африка.
Популациите на неандерталците са били приспособими и са живели в по-студена среда в днешна Англия и Сибир, като са стигали до по-топлите райони на Испания и Италия.
По-малки от средния човек, те са били високи от около 1,25 м до 1,76 м, но са били по-широки и по-едри. Силните им черти на лицето включват голям нос и силно изразена вежда.
Неандерталците са се грижили за болните и ранените
От ДНК анализа знаем, че неандерталците са се чифтосвали с ранните хора - Homo sapiens - което е довело до продължаване на тяхната ДНК, но защо точно видът е изчезнал, все още не е известно. Една от теориите е, че те са били изпреварени за храна и ресурси от идващите Homo sapiens, или може би просто са били заменени от тях. Друга възможност е да са били виновни бързите климатични промени.
Каквато и да е причината, нашите най-близки роднини внезапно са изчезнали преди около 40 000 години, но частица от тях продължава да живее.
Изчислиха колко време сме съжителствали с неандерталците
Обратно към положителното. Всеки иска да има буйна и гъста коса, нали? Е, ДНК на неандерталците прави това по-вероятно, заедно със здрави нокти и кожа.
По-малко добър е фактът, че неандерталската ДНК може да направи хората предразположени към развитие на кожни лезии, наречени кератози, които са сухи, люспести петна по кожата, причинени от слънчево увреждане. Макар че обикновено не са сериозни, съществува риск петната да се превърнат в ракови.
Други заболявания, свързани с наличието на неандерталска ДНК, включват диабет, лупус и болест на Крон.
Неандерталците имали изискана кухня
Но преди да започнете да се чудите как изобщо нашите предци са оцелели толкова дълго, когато са били измъчвани от този набор от здравословни дефекти, не забравяйте, че има вероятност да не са имали тези конкретни заболявания. Свързаните с тях гени вероятно са изпълнявали полезна функция по онова време, но около 100 000 години по-късно, през 21-ви век, те не изпълняват същата цел.
Пример за това: Неандерталската ДНК е свързана с по-висок риск от пристрастяване към тютюна при съвременните хора, но като се има предвид, че употребата му е станала широко разпространена едва преди 400 години, малко вероятно е нашите предци да са били големи пушачи.
Колко умни са били всъщност неандерталците?
И последно. Не само че неандерталците са били силни и здрави, но и по-умни, отколкото често им се приписва - и се смята, че един от гените, които са допринесли за това, микроцефалин, е допринесъл за огромния мозък на Хомо сапиенс.
