Ф осилизирани зъби от североизточна Етиопия, на възраст близо три милиона години, разкриват, че два различни човешки предшественика са съжителствали рамо до рамо – откритие, което преобръща представите ни за еволюцията и подсказва за непознат досега вид.
Откритието променя разбирането ни за сложната мрежа на човешката еволюция. Между 2018 и 2020 г. изследователите откриват десет зъба, принадлежащи към рода Australopithecus, древен човешки роднина. Други три зъба, намерени още през 2015 г., са от рода Homo, към който принадлежим и ние – Homo sapiens.
Досега се смяташе, че Homo се е появил едва след изчезването на австралопитеците. Новите находки обаче показват, че двата рода са били съвременници. Австралопитеците са ходели изправени като нас, но са имали по-малки мозъци, близки по размер до тези на маймуните. Появата на Homo с по-голям мозък често се възприема като „следващото стъпало“ към модерния човек. Откритието в Етиопия обаче доказва, че еволюцията не е проста права линия, а по-скоро разклонено дърво.
„Това изследване показва, че представата ни за еволюцията – от маймуна към неандерталец и после към съвременен човек – е неточна. Еволюцията не работи така“, казва съавторът на проучването проф. Кей Рийд от Държавния университет на Аризона. „Имаме два вида, които живеят заедно. Някои изчезват, други оцеляват – процесът е много по-сложен.“
Рийд е съдиректор на проекта Ledi-Geraru, който от 2002 г. търси най-ранните следи от Homo. Именно неговият екип през 2015 г. съобщи за най-старата известна челюст на представител на този род – на възраст 2,8 милиона години. Паралелно учените търсеха доказателства и за Australopithecus afarensis, чийто най-известен представител е Луси – женска, висока около метър, открита през 1974 г. Нейният скелет показа, че предците ни са ходели изправени още преди 3,2 милиона години.
Сега новите зъби на австралопитека не съвпадат нито с Australopithecus afarensis, нито с друг известен вид като Australopithecus garhi. Това навежда учените на мисълта, че става дума за нов, непознат досега вид австралопитек, който е живял едновременно с ранните представители на Homo.
Ancient, fossilized teeth, uncovered during a decades-long archaeology project in northeastern Ethiopia, indicate that two different kinds of hominins, or human ancestors, lived in the same place between 2.6 million and 2.8 million years ago. https://t.co/Fd1O2mAn4s
— WISH-TV News (@WISHNews8) August 17, 2025
„След като открихме зъбите на Homo, смятахме, че това е всичко. А после намерихме и зъби на австралопитек. Това още веднъж доказва, че еволюцията не е праволинейна – имало е видове, които са изчезнали, други са се адаптирали по-добре, а някои дори са се смесвали с нас, както знаем за неандерталците“, казва Рийд.
Земята разкрива тайните си
Зъбите са открити в региона Афар – ключова зона за палеонтолозите, където земните пластове „разкриват“ историята си благодарение на активните тектонични разломи.
„Континентът буквално се разтваря тук, което създава условия за вулканична дейност и разкриване на древни седименти“, обяснява проф. Кристофър Кампизано от Института за човешки произход в Аризона.
Благодарение на вулканичната пепел с кристали от фелдшпат, учените могат да датират пластовете, в които са намерени вкаменелостите. Така новите зъби са датирани на 2,63 милиона години за австралопитека и между 2,59 и 2,78 милиона години за Homo. Въпреки това учените остават предпазливи – за да се определи видът със сигурност, са нужни още находки.
„Знаем как изглеждат зъбите и челюстта на най-ранния Homo, но не и друго. Това прави всяка нова находка критично важна“, обяснява д-р Брайън Вилмоаре от Университета на Невада, водещ автор на проучването.
Как са съжителствали различни видове?
Fossils show two types of ancient human ancestors lived at the same place and time. One was possibly an unknown species - Yahoo News Canada https://t.co/g5bd9bX4V1 via @GoogleNews
— Eggsy TrekJedi (@ETrekjedi) August 17, 2025
По време на това съжителство климатът в Афар е бил различен от днешния. Имало е кратки влажни сезони и сухи пасища с малко дървета. Вкаменелости на животни като жирафи подсказват, че ресурсите са били ограничени.
„Опитваме се да разберем дали Homo и Australopithecus са се хранели с едни и същи растения или са използвали различни ресурси“, казва Рийд. Анализът на изотопи и микроскопични следи по зъбите може да даде отговор. Учените се надяват също да разберат кой е изработил каменните оръдия на труда, открити в района.
„Всяка нова находка е само парче от пъзела. Нужни са още вкаменелости, за да разберем какво се е случило с нашите предци. Но самият факт, че ние сме оцелелите, вече е част от отговора“, заключава Рийд.