Коледно чудо по време на война – забравената история на Фриц Винкен|Vesti.bg

Пламена за ”Капките” и пътя от училищната сцена до големите концерти

Какво премълча Тръмп? Речта за Иран, в която оптимизмът победи фактите на разузнаването

„Нито една вражеска единица не трябва да оцелее“: Иран отговори на заканите на Тръмп с пълна бойна готовност

Какво наистина ще се случи, ако Тръмп напусне НАТО?

Нови атаки в Близкия изток: Войната се задълбочава, светът настоява за деескалация

Безпрецедентно: Тръмп се яви лично във Върховния съд по дело за гражданството по рождение

Маргарита от Hell’s Kitchen: Бях бясна, защото никой от участниците не ме приемаше! (ВИДЕО)

Петролът поскъпна рязко след речта на Доналд Тръмп за войната в Иран

В края на 1914 г., по-малко от половин година след началото на Първата световна война, британски и германски войници прекосяват окопите на Западния фронт, за да си честитят Коледа и да си поговорят. Те си разменят различни предмети, включително храна и сувенири, забравяйки поне за няколко часа за кървавия конфликт, в който участват. Провеждат се общи погребения, освобождават се заложници, а някои срещи завършват с пеенето на коледни песни. В своеобразен символ на тези събития се превръщат импровизираните футболни мачове, в които участват десетки войници. В хода на Втората световна война, подобни прекратявания на огъня няма. Въпреки това, през 1944 г. се случва нещо, което доказва, че дори и по време на едно от най-мрачните събития в световната история, добрината и състраданието остават неделима част от Коледните празници.

Heavily armed #American soldiers during the Battle of The Bulge in January, 1945.#History #WWII pic.twitter.com/iPA35Onxji
— World War II History (@WW2Facts) June 2, 2018

В очакване на Коледа

Бъдни вечер, 1944 г. Дълбок сняг покрива гората Хюртген, намираща се в Германия, близо до белгийската граница. Пушек излиза от комина на малка хижа, в която живеят 12-годишният Фриц Винкен и неговата майка Елизабет. Под звуците на постоянен артилерийски обстрел и падащи бомби, те се опитват да подготвят скромна празнична трапеза. По това време, започналата на 16 декември Арденска офанзива вече е в разгара си. Целта на нацистите е ясна – да разгромят съюзническите сили, разположени в Белгия и Холандия, което на свой ред би позволило преместването на повече войници на Източния фронт.

Няколко месеца по-рано, Фриц и Елизабет се преместват в отдалечената хижа, след като домът им в Аахен е унищожен при бомбардировка. За младото момче, малката къща представлява убежище от смъртта и разрушенията на Втората световна война, споделя самият той пред списание „Рийдърс Дайджест“ през 1973 г. Двамата са сами, тъй като бащата на Фриц – Хуберт, който пече хляб за германската армия, е изпратен на фронта. Те отлично осъзнават, че би било истинско чудо, ако някога го видят отново.

Малко преди настъпването на Коледа, спокойствието на хората, живеещи в района на Хюртген, е нарушено, след като фелдмаршал Герд фон Рундщет разполага там 30 дивизии, подготвяйки последното голямо настъпление на германската армия в хода на Втората световна война. Ожесточени боеве избухват на Западния фронт, включително около хижата на семейство Винкен. В тази повече от напрегната обстановка, Фриц и Елизабет чуват почукване на вратата. Най-близките им съседи живеят на няколко километра от тях. Те отварят и виждат трима войници. Двама от тях стоят прави, а третият е тежко ранен и лежи в снега. Те говорят на непознат език и Фриц бързо осъзнава, че са американци. „Бях парализиран от страх, защото, макар да бях дете, знаех отлично суровия закон на войната: всеки, който помага на врага, ще бъде разстрелян“, спомня си той години по-късно. Елизабет също знае какво е наказанието за укриване на американци. Тя, обаче, решава да им помогне и ги кани в хижата. Раненият войник ляга на леглото, а жената превързва раните му.

Combat footage from the Battle of the Bulge, 1944-45 (📽: HCT).#History #WWII pic.twitter.com/jeMdflBNDI
— World War II History (@WW2Facts) September 9, 2018

Среща на врагове

Малко по-късно, докато Елизабет готви, на врата се чука отново. Този път отвън стоят четирима германски войници. Те са се изгубили и отчаяно търсят подслон. Жената смело излиза навън, за да поговори с тях. Казва им, че могат да пренощуват в хижата, но само ако оставят оръжията си отвън. Когато един от войниците се възпротивява, тя му отговаря строго: „Тази нощ е свята, тук няма да се стреля.“ Четиримата се вслушват в думите ѝ. Всички оръжия са поставени до купчината с дърва за огрев пред вратата. Германците влизат в хижата, а напрежението се покачва. Враговете се гледат изпитателно, чудейки се колко време ще продължи това крехко примирие. Елизабет решава да сложи край на мълчанието, кара всички да се приближат и изпраща Фриц да донесе още картофи и овес за празничната трапеза.

Изведнъж, раненият американец започва да стене от болка. Един от германските войници, който е студент по медицина, решава да го прегледа и се приближава до леглото. „Нуждае се от почивка и храна“, заявява той.

Постепенно, обстановката се разведрява. Войниците предлагат скромните си запаси – основно хляб, но се намира и бутилка червено вино. Елизабет заявява, че супата е готова. Преди да я сервира, тя свежда глава и казва молитва, а Фриц вижда, че майка му плаче. Сълзи има и в очите на някои от войниците.

На следващата сутрин, младите мъже благодарят на своите домакини и напускат хижата. Американците използват покривката от масата, на която са се хранили, за да направят носилка за ранения си другар. Един от германците вади карта и им показва как да се завърнат на своите позиции. След това войниците си стискат ръцете и всеки поема по своя път. „Бъдете внимателни, момчета“, извиква след тях Елизабет. „Искам някой ден да се върнете у дома. Бог да ви пази!“

След края на войната, Хуберт се завръща при своето семейство. Фриц имигрира в САЩ през 1959 г. и по-късно отваря пекарна в Хонолулу. Той никога не забравя случилото се в хижата през 1944 г. и полага големи усилия, за да открие войниците. През 1996 г. успява да се срещне с един от тях – Ралф Бланк.

„Майка ви спаси живота ми,“, споделя ветеранът. Това се превръща в един от най-емоционалните моменти в живота на Фриц, който по-късно разказва: „Куражът на майка ми няма да бъде забравен. Случилото се показва какво можем да постигнем, когато проявяваме доброта и състрадание едни към други“.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: