Американците, които избягаха в СССР по време на Студената война|Vesti.bg

Мария Корина Мачадо - изненадващият лауреат на Нобела за мир

Осъдиха трима българи във Франция за източване на банкови карти (ВИДЕО)

Правителството на Израел одобри мирното споразумение за Газа

Земетресение от 7,4 по Рихтер разтърси Филипините, предупреждение за цунами

МВнР: България приветства споразумението между Израел и „Хамас“

Планът на Тръмп за мир в Газа: Какво включва и как реагира светът

Болногледач разкри болезнената истина за Михаел Шумахер

Време е ЕС да спре да финансира либийските милиции, които вилнеят в Средиземно море

П о време на Студената война редица жители на страни от Източния блок се опитали да избягат на запад с надеждата за по-добър живот. За повечето от тях това се оказало невъзможна задача, но някои все пак успели да сбъднат мечтата си. В същото време, има примери и за хора, извървели обратния път – от запад на изток. По една или друга причина, те били привлечени от идеята да заживеят в СССР. В следващите редове може да научите повече за някои от тях:

Анабел Бюкар

В края на 40-те години на миналия век в американското посолство в Москва започнала работа Анабел Бюкар. Родената в Пенсилвания жена била запленена от руската история и култура. Неин пряк ръководител бил посланик Уолтър Бедел Смит. Тя попаднала в полезрението на КГБ, след като започнала любовна афера с Константин Лапшин – актьор и известен плейбой, работил за НКВД. За него се твърдяло, че „ухажвал почти всяка млада и необвързана чужденка в Москва“. КГБ го убедило да продължи връзката си с Бюкар, за да я накара да дезертира, в замяна на което му било обещано да се даде тласък на актьорската му кариера.

В резултат, Лапшин ѝ предложил брак, а тя приела, след което написала писмо, в което обявила, че е взела решение да остане в СССР. По-късно Бюкар написала книга, наречена „Истината за американските дипломати“. В нея тя описва посолството на САЩ като „огромна шпионска мрежа“, пълна с некомпетентни и неморални служители. Според повечето експерти, голяма част от твърденията ѝ нямат почти нищо общо с истината, тъй като са базирани на данни, до които тя не е имала достъп. Бюкар работила в радио „Москва“ до смъртта си през 1998 г.

OTD September 19, 1985 FBI confront Edward Lee Howard in room 327 of Hilton Hotel in Santa Fe that he is under suspicion of spying for Soviets. Howard later defects. Surprise ending: Falls down stairs not out of window! pic.twitter.com/hOHmoM5LLM
— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers) September 19, 2022

Едуард Лий Хауърд

Присъединилият се към ЦРУ през 1980 г. Едуард Лий Хауърд бързо привлякъл вниманието на своите ръководители. Според тях, той притежавал качества, които могат да го превърнат в изключително ценен служител. Съпругата му Мери също била вербувана от ЦРУ през 1981 г. Двамата били поканени да се присъединят към отдела, занимаващ се с шпионаж на СССР. Хауърд, обаче, се провалил на рутинен полиграфски тест. Според резултатите, той излъгал на въпроси, свързани с миналото му – по специално за употреба на наркотици и предполагаеми дребни кражби, извършени от него.

Докато двойката се подготвяла да замине за Москва, ЦРУ решило да уволни Хауърд. Вбесен, той се обадил на американското посолство в Москва по линия, за която се знаело, че е подслушвана. В резултат, той разкрил самоличността на американски агент, работещ на съветска територия. След този случай, семейство Хауърд се преместило в Ню Мексико. Смята се, че Едуард имал сериозни проблеми с алкохола, а малко по-късно бил обвинен, че е съветски информатор от дезертиралия агент на КГБ Виталий Юрченко. На всичкото отгоре, той се оказал замесен и в разкриването и последвалата екзекуция на съветския изследовател Адолф Толкачов, който в продължение на години предоставял секретни данни на американските власти.

След като ФБР започнало да го разследва, Хауърд заминал за Ню Йорк, където се качил на самолет за Хелзинки, а оттам се насочил към СССР. Щом пристигнал в Съветския съюз, той получил апартамент в Москва и дача в Жуковка. През 2002 г. Хауърд починал при мистериозни обстоятелства, след като счупил гръбнака си в резултат на падане. Подробности за инцидента така и не били разпространени.

The accidental spy? The story of Jeff Carney - the young American who spied for the Stasi http://t.co/fZxg3OA6ha pic.twitter.com/orO8kWoVsP
— BBC World Service (@bbcworldservice) September 19, 2013

Джеф Карни

След като се присъединил към Американските военновъздушни сили, Джеф Карни бил натоварен със задачата да подслушва и превежда телефонни разговори. Той, обаче, изпаднал в депресия заради семейни проблеми, a и мразел работата си, основната причина за което била забраната в армията да служат хомосексуалисти (самият той бил с такава сексуална ориентация). Така, Карни решил да избяга в Източна Германия, където се надявал да започне нов живот. Той притъпил към осъществяването на плана си през април 1983 г. Щом пристигнал в Източен Берлин, младият мъж бил почти моментално задържан от местните власти. Той бил разпитан от представители на Министерството на държавната сигурност (Щази), които го принудили да стане шпионин.

Използвайки кодовите имена „Уве“ и „Хлапето“, Карни пренасял секретни документи в ботушите и панталоните си или ги оставял в гора, намираща в северозападен Берлин. Той също така използвал миниатюрен фотоапарат, скрит в кутия за студен чай, за да снима документи, свързани с дейността на американската армия. Карни получавал „заплата“ от едва 300 германски марки. Любопитна подробност е, че освен това той бил снабдяван и с висококачествени стероиди.

Самият Карни твърдял, че с работата си предотвратил избухването на ядрена война между САЩ и СССР. Той събрал информация за планирана операция, в хода на които в обсега на съветските радари щели да бъдат разположени американски изтребители. Целта на Вашингтон била да се провери каква ще бъде реакцията на Москва. Опасявайки се, че съветските власти ще сметнат това за началото на нападение и ще предприемат контраофанзива, Карни веднага съобщил за случващото се на своите началници. През 1984 г. той бил принуден да се върне в Тексас и продължил своята шпионска дейност, като се срещал с агенти на Щази в Мексико и Бразилия. След като попаднал в полезрението на американските власти, Карни се завърнал в Източен Берлин, където получил малък апартамент, паспорт, както и ново име – Йенс Карни. Той продължил да подслушва телефонни разговори, а след рухването на Берлинската стена започнал работа в метрото. През 1991 г. бил арестуван и експулсиран в САЩ, където бил осъден на 12 години затвор по обвинения в шпионаж.

Today in 1955 Chartered Air India plane, the Kashmir Princess was bombed and crashed into the South China Sea in a failed assassination attempt on Zhou Enlai, Premier of the People's Republic of China by a Kuomintang secret agent pic.twitter.com/lwUdThEgs7
— Sanjib Acharya (@SanjibA96160619) April 11, 2021

Джон Дискоу Смит

Роденият в Масачузетс Джон Дискоу Смит бил служител в Държавния департамент на САЩ, а в периода 1954 – 1959 г. работил в американското посолство в Ню Делхи. Той подал оставката си през 1960 г., след което посетил няколко европейски държави. В крайна сметка, Смит емигрирал в СССР, след което изпратил писмо на властите в Индия, в което разкрил подробности за дейността на ЦРУ в страната. Той също така започнал да пише статии, които по-късно обединил в книгата „Аз бях агент на ЦРУ в Индия“, издадена през 1967 г.

В нея той твърди, че един ден получил пратка, която трябвало да предаде на китайски националист в Хонконг. По-късно Смит осъзнал, че в нея имало експлозиви. По думите му, те били поставени в самолет на „Еър Индия“, който излетял от Мумбай към Джакарта, но се взривил над Южнокитайско море. При въпросния бомбен атентат, извършен през 1955 г., загинали 16 души. На борда на самолета имало делегация на китайската комунистическа партия, в която трябвало да е и премиера Джоу Енлай. Той, обаче, изпуснал полета, причините за което са неизяснени и продължават да са обект на много спекулации. Твърденията на Смит остават непотвърдени, тъй като няма категорични доказателства за участието на ЦРУ в атентата.

Още от автора:

Носи ли вина ООН за геноцида в Руанда

Цената на войната в Украйна и неясното бъдеще на руската икономика

Постижима цел ли е прекратяването на конфликта в Близкия изток

Номер или лакомство – изненадващата история на една от най-популярните традиции, свързани с Хелоуин

Как дроновете се превръщат във все по-важен елемент от войната в Украйна

Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон

Великите учени, създали ужасяващи оръжия

Историческите заблуди, в които много хора все още вярват

Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история

Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война

Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР