Носи ли вина ООН за геноцида в Руанда

П рез 1994 г. се случва нещо, което шокира целия свят. В продължение на около четири месеца, екстремистки групи от етническата група хуту избиват стотици хиляди жители на Руанда. Точният брой на загиналите остава неизяснен и до днес. Някои смятат, че жертвите на геноцида са около 200 000, а според други – най-малко 800 000. Много хора умират и в резултат на епидемиите, избухнали в африканската страна. В резултат на тези трагични събития, Руанда губи близо една четвърт от населението си. Темата за начина, по който ООН реагира на случилото се, е обект на много противоречия. В седмиците преди началото на атаките, организацията пренебрегва доклади, според които бойци от хуту трупат оръжия. Освен това, на мироопазващите сили в Руанда е забранено да използват огнестрелни оръжия, освен ако не бъде стреляно по тях. Всъщност, всичко това е само върхът на айсберга.

French officials supplied weapons and sheltered killers during the 1994 Rwanda genocide, a new report alleges https://t.co/bmaZ6TVPaf pic.twitter.com/1jVVNwOwQM

— CNN International (@cnni) December 13, 2017

„Най-голямата грешка на моята администрация“

След края на геноцида, президентът на САЩ в периода 1993 – 2001 г. Бил Клинтън посещава Руанда няколко пъти. По време на своите визити, той признава, че е трябвало да направи повече, за да предотврати насилието. По думите на Клинтън, той не е оценил „напълно дълбочината и скоростта, с която страната била погълната от този невъобразим ужас“. Държавният глава също така добавя, че това е „най-голямата грешка на моята администрация“. Разсекретени преди няколко години документи, обаче, разкриват шокиращи подробности за информацията, с която разполагал Белият дом. Близо две седмици преди избухването на насилието, Клинтън бил уведомен, че хуту планират избиването на голям брой представители на групата тутси. Той получил няколко доклада, в които се акцентирало върху думата „геноцид“. Истината е, че президентът знаел какво ще се случи, но решил да не се намесва. Опитвайки се да оправдае своите действия, Клинтън заявява следното: „Дали ще се включим в някой от етническите конфликти по света трябва да зависи от кумулативната тежест на заложените американски интереси“.

Rwanda genocide report to focus on French links https://t.co/EB2pULlO3U

— BBC News (World) (@BBCWorld) March 26, 2021

Доставки на оръжия

Около три месеца преди началото на геноцида, мироопазващите сили на ООН в Руанда заловили френски самолет, който се приземил тайно в страната. В него били открити много оръжия и муниции, идващи от държави като Франция, Белгия, Великобритания, Египет и Гана. Всички те били предназначени за бойците от хуту – нещо, което е в разрез с международното право (на страните от ООН било забранено да продават оръжия на Руанда). Командващият силите на ООН Ромео Далер докладва за това на своите началници и призовава белгийския министър на отбраната да даде обяснение за случилото се. Той предупреждава, че се задава избухването на невиждано до този момент насилие и световната организация трябва да разположи повече миротворци в страната. Призивът му не води до промяна в политиката на ООН. На Далер е обяснено, че няма за какво да се притеснява, а пратката трябва да достигне до представителите на хуту.

Реакцията на Обединените нации, всъщност, не е особено изненадваща, смятат някои експерти. Те отбелязват, че по това време генерален секретар на ООН е Бутрос Бутрос-Гали. През 1990 г., само четири години преди началото на геноцида, той е външен министър на Египет и подписва договор с представители на хуту за изпращането в Руанда на оръжия на обща стойност 26 млн. долара. Години по-късно, Бутрос-Гали отбелязва, че сключването на въпросната сделка било част от задълженията му. „Не вярвах, че продаването на няколко хиляди огнестрелни оръжия може да промени ситуацията“, добавя той. Съществуват сведения, че Бутрос-Гали бил активен участник в преговорите с хуту и настоявал египетският президент Хосни Мубарак да одобри сделката. След пристигането на първата пратка (тя се състояла от огнестрелни оръжия, муниции, гранатомети, 18 000 снаряда, както и около 60 тона гранати), посланикът на Руанда в Египет изпратил благодарствено писмо на Бутрос-Гали.

Реакцията на Съвета за сигурност на ООН

Когато насилието в Руанда започва да се разгаря, Съветът за сигурност на ООН се събира, за да обсъди как може да бъде избегнато задълбочаването на кризата. По това време екстремистите от хуту открито призовават за избиването на всички тутси в страната. Всеки ден, хиляди души стават жертва на конфликта. Въпреки това, САЩ и Франция открито заплашват, че ще наложат вето на всяко предложение за намеса в Руанда. Нещо повече – те дори не се съгласяват да бъде използвана думата „геноцид“ в резолюциите на ООН, свързани със събитията в африканската държава. Освен това, Вашингтон и Париж били категорично против изпращането на допълни мироопазващи сили в Руанда.

Rwandan President Paul Kagame’s latest attacks on human rights adds to the mounting evidence that Rwanda is not a reliable international partner, and that the UK’s plan to send asylum seekers to Rwanda is based on falsehoods and cynical politics.https://t.co/7J1MK9BF7a pic.twitter.com/YEvN4OZbdA

— Human Rights Watch (@hrw) January 11, 2023

Броят на миротворците на ООН, разположени в страната, първоначално бил 2000. Безспорно, те нямало как да попречат на екстремистите, а освен това им било забранено да се намесват в размириците. Както вече стана ясно, Ромео Далер призовава за изпращането на повече миротворци, но всъщност се случило точно обратното – световната организация решава да изтегли по-голямата част от своите представители в Руанда. Разсекретени документи разкриват, че зад това решение стоят САЩ и Франция. На 9 април 1994 г. – два дни след започването на масовите убийства, Ричард Кларк, който членувал в Националния съвет по сигурност на САЩ, отбелязва следното: „Трябва да работим заедно с французите за постигането на консенсус относно прекратяването на мисията на ООН“. Неговият колега Ерик Шварц на свой ред подчертава, че подобен ход би довел до геноцид. Малко по-късно, обаче, Съветът за сигурност на ООН решава да изтегли почти всички миротворци от Руанда. Така, от 2000 броят им е намален на едва 270.

Обвинения срещу Франция

Геноцидът спира едва когато бунтовниците от Руандийския патриотичен фронт, ръководени от Пол Кагаме, свалят правителството на хуту и поемат властта в страната. Малко по-късно, Кагаме започва да обвинява Франция за случилото се. Правителството в Париж „е изиграло важна роля в подготовката на геноцида“, отбелязва той. Според него, президентът Франсоа Митеран одобрил провеждането на операция, в рамките на която френски военни обучавали екстремисти от хуту. Нещо повече – на въпросните бойци били осигурени оръжия, а освен това получили и помощ за планирането на геноцида. По думите на Кагаме, френски войници дори участвали в избиването на тутси. Въпреки че повечето му твърдения са непотвърдени, едно нещо е безспорно – Франция действително обучавала бойци от хуту и ги снабдила с оръжия. Показателни са думите на бившия министър на външните работи Бернар Кушнер, според когото страната му дължи извинение на Руанда, независимо че „френски войник не е убил никого“ в този кървав конфликт.

Още от автора:

Цената на войната в Украйна и неясното бъдеще на руската икономика

Постижима цел ли е прекратяването на конфликта в Близкия изток

Номер или лакомство – изненадващата история на една от най-популярните традиции, свързани с Хелоуин

Как дроновете се превръщат във все по-важен елемент от войната в Украйна

Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон

Великите учени, създали ужасяващи оръжия

Историческите заблуди, в които много хора все още вярват

Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история

Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война

Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР

Войната в Украйна, Китай и бъдещето на Тайван

Екстрасенсите, които станаха част от Студената война

Изненадващата история на биологичните и химическите оръжия

Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма

Пожарът, който изпепели Лондон

На края на света – непозната Аляска

Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война

Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите

Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България

Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията​

Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“

Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война

Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността

Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината

Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“