Р ешението на Владимир Путин да нахлуе в Украйна изправи руската икономика пред огромно изпитание. Анализаторите отбелязват, че заради значителните военни разходи и наложените международни санкции тя е понесла щети в размер на над 67 млрд. долара. В ранните етапи на инвазията, някои медии дори твърдяха, че въпросната сума всъщност е още по-голяма – около 900 млн. долара на ден. Никак не е изненадващо, че към настоящия момент Москва не планира намаляване на средствата, отпускани за военния сектор. В бюджета за 2024 г. е предвидено увеличение от цели 70% на разходите за отбрана – нещо немислимо в началото на войната, когато немалко експерти смятаха, че тя ще продължи не повече от няколко седмици. Въпреки високата цена, която руската икономика плаща за продължаващия конфликт, тя продължава да изглежда относително устойчива на фона на натиска, на който е подложена. Представители на Кремъл на свой ред не спират да повтарят, че западните санкции са неефективни и вредят повече на Европа, отколкото на Русия. Какво сочат фактите?
As inflation rises and growth slows, Russia’s central bank and finance ministry are turning against one another. At stake is the country’s ability to wage war effectively https://t.co/3Z5LiDyutG
— The Economist (@TheEconomist) September 29, 2023
Между истината и пропагандата
Според резултатите от социологическо проучване, проведено наскоро в Русия, около 80% от жителите на страната твърдят, че международните санкции не са повлияли на ежедневието им. Това, обаче, едва ли е така, смятат експертите. „Когато става въпрос за положението, в което се намира руската икономика, не бива да се забравя един много прост факт – става въпрос за държава, която е във война и разчита изключително много на пропагандната си машина. Смятам, че няма уважаващ себе си икономист, който да вярва на данните, разпространявани от Кремъл. Очевидно е, че те са манипулирани по политически причини и не отговарят на истината“, заяви за Vesti.bg проф. Стивън Холмс от университета в Ню Йорк, който е автор на няколко изследвания, посветени на политическата система и икономиката на Русия след разпадането на СССР.
Истината е, че животът в страната засега тече сравнително нормално, въпреки наложените от Запада санкции. Въпреки това, проблемите постепенно се натрупват. Показателен е фактът, че продажбите на дребно са спаднали с приблизително 8% от февруари 2022 г., а цените на месните продукти в Москва отбелязват рекорден ръст. Освен това, руската авиационна индустрия се срина поради липса на резервни части. Според анализаторите, повишаването на основния лихвен процент е довело до спиране на обезценяването на рублата, но това представлява само временно решение. Действията на Централната банка няма как да решат дилемата, пред която е изправен Кремъл – как да се финансира войната в Украйна, без това да доведе до тотален срив на националната валута. Някои икономисти са на мнение, че Москва е решила да отпуска средства за конфликта за сметка на благосъстоянието на домакинствата. В дългосрочен план това ще има негативен ефект върху икономическия ръст, а без чуждестранни инвестиции Русия ще изпитва все по-големи затруднения в редица отрасли.
Russia’s draft budget assumes war conditions will continue for the next three years, as the nation's finance chief says battleground victory is his main goal https://t.co/eTBWiQkD5y
— Bloomberg (@business) October 3, 2023
Прогнозите на МВФ
В края на юли Международният валутен фонд (МВФ) публикува своите прогнози за 2023 и 2024 г. Според тях, руската икономика ще нарасне с 1,5% през настоящата година и с 1,3% през следващата. Очаквано, тези данни станаха обект на разпалени дебати. Редица експерти започнаха да задават въпроса дали западните санкции са се оказали пълен провал. Други пък сравниха прогнозите за Русия със ситуацията в най-голямата европейска икономика – Германия, където прогнозите за 2023 г. сочат спад от 0,3% на Брутния вътрешен продукт. Въпреки всичко това, не бива да се забравя една важна подробност – през 2022 г. реалният БВП на Русия се е свил с около 2,1%. В началото на годината МВФ все още прогнозираше ръст от 3%, което означава, че на практика е налице спад, основната причина за което са именно международните санкции.
Анализаторите са единодушни, че руската икономика е станала изключително военно ориентирана. Оръжейните заводи работят непрекъснато, а това изхабява огромно количество ресурси. Данните сочат, че най-голямо е увеличението при производството на метал и радарно оборудване. Москва също така инвестира големи суми и за възстановяването на пътища и сгради в окупираните територии. Това, обаче, не променя вече споменатия факт, че в други области ситуацията далеч не е розова. Сред тях са производството на автомобили, където е отчетен срив от над 50%, както и на фармацевтични продукти, където спадът е в размер на около 40 на сто.
Why chaos in Russia could spell trouble for the global economy | Analysis https://t.co/F7UPJtNdP5 pic.twitter.com/c25Ja0VCwv
— CNN (@CNN) June 25, 2023
Войната като схема на Понци
Комбинацията от военна агресия и значителни разходи със сигурност не е нещо ново за Русия, смята професорът по право и икономика от университета в Минесота Пол Валер.
„Фискалното управление на страната в периода 1820 – 1914 г. на практика може да бъде сравнено със схема на Понци (незаконна финансова операция, обещаваща високи печалби на потенциални инвеститори. Самите печалби се изплащат на старите инвеститори от парите, идващи от новите инвеститори). Тя включва финансиране на военни кампании и заграбване на земя чрез емитиране на облигации и теглене на големи заеми. След това, натрупаните задължения се изплащат чрез данъчното облагане на новопридобитите територии“, отбелязва проф. Валер.
Според него, Путин управлява Русия по сходен начин през последните две десетилетия. „Чрез външни заеми и износ на природни ресурси се финансират военни действия в различни райони. Примерите са много – Чечня, Грузия, Крим, Донбас, а сега и Украйна“, обобщава той.
В исторически план, успехите на бойното поле са били от огромна важност за Русия, която по този начин е финансирала както своята военна машина, така и индустриализацията. В същото време, дори и наглед незначителни провали застрашавали стабилността не само на икономиката, но и на управляващия режим. Именно това се случило през 1905 г., когато Русия загубила войната срещу Япония. „Ако погледнем новия бюджет за отбрана, спокойно можем да заключим, че Москва не е научила нито един от уроците на своето минало. Украйна неведнъж е представлявала сериозна заплаха за руските териториални амбиции. През 2024 г. това може да се окаже твърде голямо предизвикателство за все по-крехката икономика на Русия. Също както през 1917 г., последствията може да са далеч извън контрола на съвременния цар, намиращ се в Кремъл“, заключава проф. Валер.
Още от автора:
Постижима цел ли е прекратяването на конфликта в Близкия изток
Номер или лакомство – изненадващата история на една от най-популярните традиции, свързани с Хелоуин
Как дроновете се превръщат във все по-важен елемент от войната в Украйна
Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон
Великите учени, създали ужасяващи оръжия
Историческите заблуди, в които много хора все още вярват
Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история
Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война
Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР
Войната в Украйна, Китай и бъдещето на Тайван
Екстрасенсите, които станаха част от Студената война
Изненадващата история на биологичните и химическите оръжия
Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма
Пожарът, който изпепели Лондон
На края на света – непозната Аляска
Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война
Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите
Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
