И зпълнителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) приключи Консултацията по член IV за България за 2025 г. (процедура за оценки и препоръки към държавите членки на МВФ - бел. ред.) и одобри оценката на експертите по т.нар. „тиха процедура“, съобщиха от институцията. Това се случва, след като мисия на Фонда бе у нас през септември, ръководена от Фабиан Бронхорст.
Според МВФ вътрешното търсене продължава да движи силния растеж на българската икономика. Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 3,4 на сто през 2024 г. и с 3,2 на сто през първата половина на 2025 г., подкрепен от високо частно потребление, силен кредитен растеж и фискално разхлабване. Безработицата е на исторически ниски нива, а реалните заплати нарастват бързо. В същото време инфлацията остава повишена.
Перспективите за растеж в краткосрочен план са положителни. Прогнозира се растежът да остане около 3 на сто през 2025 г. (3 на сто) и 2026 г (3,1 на сто), подкрепен от вътрешното потребление и публичните инвестиции, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. МВФ очаква общата инфлация да бъде средно около 3,5 през 2025 г. и 2026 г., преди да намалее през последващите години. Рисковете за перспективите произтичат главно от несигурността на вътрешната политика, натиска от страна на вътрешното търсене и повишената външна нестабилност.
МВФ: БГ икономиката с ръст още тази година
Високият растеж на заплатите е довел до конвергенция на доходите, а кредитирането се разширява бързо, но растежът на производителността изостава, допълва от Фонда.
От международната финансова институция, ръководена от Кристалина Георгиева, посочват още, че дефицитът на разходопокривната пенсионна схема се разширява, а застаряването на населението ще увеличи допълнително дефицита. Финансовата устойчивост в тази област от публичните финанси трябва да бъде засилена чрез увеличаване на приходите от вноски, като ключова мярка е премахването на ограничението върху осигурителния доход. Тази препоръка е напът да бъде изпълнена, ако Народното събрание одобри окончателно проектобюджета за следващата година, където е заложено повишаване на вноските за пенсия с 2 процентни пункта, отбелязва МВФ.
МВФ очаква ръст на българската икономика
От институцията, базирана във Вашингтон, посочват още, че преходът към еврото ще засили доверието в институциите и доверието на инвеститорите, като същевременно ще намали валутния риск и транзакционните разходи. Някои от тези ползи вече са видими в стесняването на спредовете по суверенните облигации и неотдавнашните повишения на кредитния рейтинг на България.
Докато общият риск от дългови затруднения остава нисък, публичният дълг се увеличава поради устойчивите дефицити и значителните рекапитализации на държавните предприятия. Справянето с натиска върху разходите от застаряването на населението, отбраната, инфраструктурата и енергийния преход също ще изисква фискално пространство.
- Въвеждане на прогресивно подоходно облагане
Капацитетът за генериране на приходи на режима на плоския данък изглежда недостатъчен, за да отговори на нарастващото търсене на качествени услуги; в средносрочен план биха могли да се генерират повече приходи чрез увеличаване на данъчните ставки както за личния, така и за корпоративния доход и преминаване към прогресивно данъчно облагане на доходите, се посочва в анализа. Това не е първият път, когато МВФ препоръчва затягане на фискалната политика през 2026 г., тъй като икономиката е прегрята. Според институцията неутрална фискална позиция може да бъде постигната чрез комбинация от разходни и приходни мерки, включително по-умерено нарастване на публичните заплати и социалните разходи. Фондът призовава и за по-голяма прозрачност при капитализацията на държавни предприятия.
- БНБ да използва „инструменти за управление на риска“ на ипотечния пазар
Макропруденциалната политика трябва да остане гъвкава, защото въпреки че финансовият сектор е стабилен, има признаци за нарастващи рискове. Бързото разрастване на кредитния пазар - най-вече на ипотечните заеми - засилва опасенията от прегряване на пазара на жилища. Затова е важно БНБ да продължи внимателно да следи ситуацията.
След въвеждането на еврото задължителните резерви на банките ще намалеят и това ще освободи допълнителна ликвидност. Част от тези средства може да се насочат към още по-активно кредитиране на домакинствата, което допълнително да повиши натиска върху пазара на недвижими имоти.
Затова МВФ препоръчва БНБ да използва „инструменти за управление на риска“, насочени към кредитополучателите.
