С крита физическа промяна в тялото може да е причина за продължителното неразположение, което някои хора изпитват след заразяване с COVID-19.
Анализирайки кръвни проби от пациенти с продължителен COVID-19, екип от медицински изследователи е идентифицирал необичайни микроскопични структури, които могат да допринесат за симптоми като мозъчна мъгла и умора. Ако случаят е такъв, това предлага надеждна цел за бъдещо лечение.
„Това проучване показва силна връзка между биомаркерите, показващи тромбовъзпалителна активност и дълъг COVID. Откриването на тези биомаркерни връзки не само представлява възможна нова диагностична методология, но и нови терапевтични цели, предлагащи перспективи за бъдещо значително подобрено клинично управление“, пише екипът в статия, ръководена от генетикът Ален Тиери от университета в Монпелие във Франция.
Причината, поради която някои хора изпитват симптоми в продължение на месеци до години след инфекция със SARS-CoV-2, все още е медицинска загадка, но може да са в действие множество механизми.
Една от възможностите, повдигната за първи път от физиолога Ресия Преториус от университета Стеленбош в Южна Африка през 2021 г., са микросъсиреците. Това са малки, необичайно устойчиви кръвни съсиреци, които са по-малки от тези, наблюдавани при състояния като инсулт или тромбоза, но достатъчно големи, за да възпрепятстват кръвообращението през капилярите.
Междувременно, през 2022 г., Тиери и колегите му показаха, че пациенти с продължителен COVID имат повишени нива на неутрофилни извънклетъчни капани или NET. Това са лепкави мрежи от ДНК и ензими, освобождавани от белите кръвни клетки, за да уловят и задържат патогени, нахлуващи в тялото.
Обикновено НЕТ изпълняват своята функция и след това бързо се разграждат, но когато се освобождават в големи количества или се задържат по-дълго от необходимото, те могат да допринесат за проблеми с кръвния поток, като тромбоза и атеросклероза.
Новото изследване – съвместна работа между Преториус и Тиери – предполага, че тези два отделни маркера, невротрансмиттери (NET) и микросъсиреци, могат да взаимодействат в кръвта на пациенти с продължителен COVID.
Изследователите са използвали образна флоуцитометрия и флуоресцентна микроскопия, за да изследват кръвни проби от 50 пациенти с продължителен COVID и 38 здрави доброволци, като се фокусират специално върху евентуални разлики в микросъсиреците и невроендокринните тумори (НЕТ). Здравите индивиди са били разделени на две отделни кохорти във Франция и Южна Африка.
Анализът разкри, че пациентите с дълъг COVID са имали драстично по-голям брой микросъсиреци в сравнение със здравите контроли – 19,7-кратно увеличение спрямо средната стойност. Тези съсиреци са били и по-големи от микросъсиреците, наблюдавани в здрава кръв.
Strange Structures Found Lurking in The Blood of People With Long COVID https://t.co/tlKvSfrEup
— Jess 🇨🇦 (@MeetJess) November 17, 2025
Увеличението на невроендокринните тумори (НЕТ) също корелира с повишаването на микросъсиректите при пациенти с продължителен COVID. Но след това изследователите откриха нещо ново: НЕТ изглежда са физически вградени в микросъсиректите, връзка, която никога преди не е била съобщавана.
Интересното е, че тази връзка е наблюдавана във всички проби, както от дългосрочно болни от COVID, така и от контролните групи, което е логично, тъй като лепкавата мрежа на невротрансмитерите улеснява съсирването.
Ефектът обаче е бил много по-изразен в групата с продължително лечение на COVID. Това взаимодействие може да направи микросъсиреците по-устойчиви на процеса на фибринолиза, който тялото използва, за да разгради натрупванията на кръвен материал.
„Това откритие предполага съществуването на основни физиологични взаимодействия между микросъсиреците и невротрансмитерните мрежи (NET), които, когато са нарушени, могат да станат патогенни“, обяснява Тиери .
Разликата беше толкова драматична, че когато пробите бяха анонимизирани, агент с изкуствен интелект успя да идентифицира пациентите с дълъг COVID с 91% точност. Това предполага, че микросъсиреците и невротрансмитерните тумори (NET) може да са биомаркер, който лекарите биха могли да използват за диагностициране на дълъг COVID, състояние, което се оказа трудно за определяне с помощта на стандартни тестове.
Това е все още ранен етап на изследване; необходима е още работа, за да се установи причинно-следствена връзка между микросъсиреците, невроендокринните тумори (НЕТ) и дългия COVID. Но ако изследователите успеят да разберат как тези кръвни компоненти влияят на дългия COVID, това може да е стъпка към облекчение за живеещите със състоянието.
