Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон

И сак Нютон безспорно е един от най-великите учени, раждали се някога. Той оказал огромно влияние върху развитието на математиката и физиката, а списъкът с постиженията му е повече от внушителен. Именно Нютон открил закона за всемирното привличане, поставил основите на класическата механика, изследвал движението на небесните тела и конструирал първия действащ рефлекторен телескоп. В същото време, той бил силно религиозен, но отказал да стане свещеник и се придържал към някои неортодоксални християнски възгледи. Историците на свой ред отбелязват, че трудовете на Нютон се състоят от над 10 млн. думи, но голяма част от тях всъщност нямат нищо общо с науката. Вместо това, те са посветени на теми като алхимията, мистицизма и някои древни пророчества.

Sir Isaac Newton — the polymath who discovered gravity in his early twenties and is credited with groundbreaking advances in calculus, physics and optics — took notes on a possible cure for the plague that no doctor today could recommend. https://t.co/0UGMYuzMio

— CNN (@CNN) June 20, 2020

Греховете на Нютон

Съвременниците на Нютон разказват, че той изучавал Библията със същата страст, с която провеждал своите научни експерименти. На 20-годишна възраст, в опит да „пречисти душата си“, великият учен съставил списък с най-големите грехове, извършени от него. Някои от тях са незначителни – като яденето на ябълка в църква, например, но други звучат далеч по-зловещо. Според някои изследователи, те свидетелстват за нестабилното му психично състояние. Нютон помолил Бог за прошка заради това, че ударил сестра си с юмрук, както и че се сбил с мъж на име Артър Сторър. Сред греховете, споделени от него, е и желанието му да „причини смъртта на мнозина“. Особено смущаващо е това, което написал за майка си и своя доведен баща Барнабас Смит. Нютон признал, че е имало моменти, в които му се е искало да ги подпали „заедно с къщата, в която живеят“.

Алхимични рецепти

Нютон живял във време, когато почти никой не правел разлика между наука и алхимия. Това отчасти обяснява защо той бил обсебен от идеята да открие Философския камък и еликсира на безсмъртието. Някои от тайните съставки, които използвал в своите експерименти, са крайно необичайни. Сред тях е „менструалната кръв на блудница“. Историците все пак отбелязват, че „рецептите“ на алхимиците не бива да бъдат приемани буквално, тъй като те често използвали кодови наименования, за да прикрият тайните си. Показателен е фактът, че друга от съставките, описани от Нютон, била наречена „Зелен лъв“. Що се отнася до „менструалната кръв“, някои изследователи предполагат, че тя всъщност била антимон – химичен елемент, за който се смятало, че притежава различни магически свойства.

Harry Potter wasn't the only one after philosopher's stone. Isaac Newton's recipe discovered https://t.co/14b7OVJHzG pic.twitter.com/f3gCXqfuer

— CNN (@CNN) April 7, 2016

Краят на света

В един от своите трактати Нютон засяга темата за края на света. Според него, това ще се случи през 2060 г. Тогава, по думите му, ангел ще долети от небесата, Вавилонската империя ще рухне, а самият Христос ще даде началото на нова епоха на „божествен мир“. Нютон твърдял, че прогнозата му е базирана на точни изчисления и няма нищо общо с други „безразсъдни хипотези, дело на фантазьори“, според които краят на света щял да настъпи по-рано. Той също така разкрил, че подложил на внимателен анализ съдържанието на книгата на пророк Даниил, както и Откровението на свети Йоан Богослов. Дебатите относно начина, по който Нютон извършил въпросните изчисления, продължават и до днес. Едно нещо е безспорно – до края на живота си той не спрял да вярва в точността на своята прогноза.

В търсене на Атлантида

Един от въпросите, които силно вълнували Нютон, бил този за съдбата на легендарния континент Атлантида. За да получи отговор, той изследвал творбите на Платон и Омир. Според него, Атлантида представлявала град-държава, разрушена в резултат на наводнения, обхванали цялата планета. Нютон също така смятал, че не всички местни жители загинали. Една от оцелелите била Калипсо – нимфа и владетелка на митичния остров Огигия. Тя спасила Одисей след корабокрушение и го приютила в продължение на седем години, надявайки се, че ще стане неин съпруг. Според Нютон, въпросните събития, описани в „Одисея“, действително са се случили. Направените от него изчисления показали, че Атлантида потънала през 1796 г. пр. Хр., а Одисей се срещнал с Калипсо през 896 г. пр. Хр. Това означава, че по това време тя била на поне 900 години. Все още не е ясно как Нютон достигнал до тези заключения.

When Isaac Newton stayed at home to avoid the 1665 plague, he discovered the laws of gravity, optics, and he invented calculus.

It’s rumored that there was a strict “No TV” rule in his household. pic.twitter.com/0uLmmb65s5

— Neil deGrasse Tyson (@neiltyson) March 31, 2020

„По-добре ще е да си мъртъв!“

След като навършил 50 години, психичното състояние на Нютон се влошило. В продължение на период от около 12 месеца, започнал през 1693 г., той спял по около час на денонощие и се хранел много рядко (твърди се, че през въпросната година Нютон не спал в продължение на цели пет дни). Той бил обзет от параноични мисли и смятал, че близките му планират да го заловят и измъчват. Известен е следният случай – когато разбрал, че философът Джон Лок, негов дългогодишен приятел, е болен, той изкрещял: „По-добре ще е да си мъртъв!“ Нютон също така смятал, че Лок се опитва да му навреди по един необичаен начин – като му намери съпруга, принуждавайки го да наруши целомъдрието си.

Неговото поведение несъмнено било хаотично, а според някои експерти Нютон много често дори и не осъзнавал какво върши. В едно от писмата си до Лок той признал, че не може да си спомни какво е казал при последната им среща. Великият учен все пак разбирал, че има проблем, с който не може да се справи и дори написал, че в голяма степен е загубил „предишната си последователност на мислите“. Това го накарало да смята, че представлява опасност за хората около себе си. „Вече осъзнавам, че трябва да прекратя познанството си с вас и да не се срещам с никого повече“, подчертал той в писмо до приятеля си Самюел Пепис, добавяйки: „Моля за извинение, тъй като казах, че ще се видим отново“.

Още от автора:

Великите учени, създали ужасяващи оръжия

Историческите заблуди, в които много хора все още вярват

Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история

Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война

Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР

Войната в Украйна, Китай и бъдещето на Тайван

Екстрасенсите, които станаха част от Студената война

Изненадващата история на биологичните и химическите оръжия

Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма

Пожарът, който изпепели Лондон

На края на света – непозната Аляска

Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война

Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите

Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България

Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията​

Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“

Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война

Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността

Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината

Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“