С ъществуват огромни разлики между поведението на избрания по-рано тази година президент на Иран Масуд Пезешкиан и това на външния министър на страната Абас Арагчи. Държавният глава избягва дългите речи, редовно говори неформално и обича да разказва шеги. Първият дипломат на Ислямската република, получил своето образование във Великобритания, на свой ред е опитен оратор, подбиращ думите си с изключителна прецизност. В същото време, между двамата съществува една съществена прилика – визията им за ролята на Техеран на международната сцена. И двамата смятат, че Иран трябва да затопли отношенията си със Запада, но без това да навреди на партньорството с Китай и Русия. Постижима ли е подобна цел?
Russia's Vladimir Putin held talks with Iranian President Masoud Pezeshkian in Turkmenistan, where the two leaders hailed their countries' growing economic ties and similar views on world affairs, an entente viewed with concern by the US https://t.co/spQfBHts4P pic.twitter.com/6yPCQ478qy
— Reuters (@Reuters) October 11, 2024
- „Приятели в трудни времена“
Още по време на първата си пресконференция като президент, Пезешкиан подчерта по недвусмислен начин каква е позицията му по отношение на външната политика. „Те ни санкционираха“, заяви той по адрес на Запада, „а те ни помогнаха“, допълни държавният глава, визирайки Китай и Русия. В същото време, Пезешкиан призова за затопляне на отношенията със САЩ и дори отбеляза, че иранците и американците могат да бъдат „братя“. „Подхождаме към Европа от нов ъгъл и нова перспектива, но приоритетът ни е друг“, заяви още президентът. Той на практика повтори думите на върховния лидер на страната аятолах Али Хаменей, според когото най-важната задача в момента е стабилизирането на иранската икономика. Това изисква привличането на чуждестранни инвестиции – цел, постигането на която е изключително затруднено от наложените на Ислямската република международни санкции. Евентуалното подновяване на преговорите със Запада за тяхното вдигане би било свързано не само с ядрената програма на Техеран, но и с темата за Израел, а и с факта, че Иран помага на Русия във войната с Украйна.
Амбициите на Пезешкиан несъмнено са повод за притеснения в Кремъл, особено като се има предвид, че повечето дипломати около него не подкрепят поддържането на тесни връзки с Пекин и Москва. Сред тях е бившият външен министър Джавад Зариф, който в момента заема длъжността вицепрезидент по стратегическите въпроси. Той никога не е криел мнението си, че партньорството с Русия ограничава външнополитическите опции на Иран. През 2015 г., когато Зариф беше първи дипломат, Техеран сключи историческо ядрено споразумение с Вашингтон (то беше анулирано само три години по-късно от американския президент Доналд Тръмп). Световните медии припомнят, че в тогавашните преговори със САЩ участва и настоящият външен министър Арагчи. На пръв поглед изглежда, че са налице всички условия за затоплянето на отношенията между Иран и Запада. Все пак не бива да се забравя, че важните решения се вземат от Али Хаменей. Според редица експерти, фактът, че той позволи на Пезешкиан да стане държавен глава, демонстрира готовността му за започването на нов кръг от преговори със САЩ.
The European Union announced new sanctions on Iran for supplying ballistic missiles to Russia. Ukraine and Israel have welcomed the move.https://t.co/fn4nIV4ur0
— DW News (@dwnews) October 15, 2024
За да успокои Владимир Путин, Техеран на няколко пъти демонстрира, че продължава да гледа на Кремъл като на свой стратегически партньор. Пример в това отношение е назначаването на Мехди Санаи, бивш ирански посланик в Москва, за зам.-началник на кабинета на Пезешкиан. Повечето експерти, обаче, отбелязват, че подобни ходове не променят дългосрочните намерения на Ислямската република, а критиките срещу Кремъл се засилват. „Русия си играе с Иран, което е в разрез с националните ни интереси. От това партньорство се облагодетелстват единствено иранските русофили. Не обвинявам Москва, грешката е изцяло наша“, заяви дипломатът Афшар Солеймани, който е бивш посланик на страната в Азербайджан. Още по-краен в изказванията си е Хешматола Фалахатпише, доскорошен председател на комисията по национална сигурност и външна политика към иранския парламент. „Китай и Русия не ни бяха „приятели в трудни времена“, както някои твърдят. Те се възползваха от нас. Ако водим рационална външна политика, няма да се нуждаем постоянно от подобни партньори“, смята той. По думите му, онези, които симпатизират на Москва и Пекин, имат интерес от продължаването на санкциите, тъй като по този начин се облагодетелстват от нелегалната търговия с петрол.
- Между Изтока и Запада
Обект на много коментари стана посещението на Путин в Азербайджан, състояло се преди около два месеца. Отношенията между Баку и Техеран не са особено добри, като богатата на природен газ тюркска държава подкрепя сепаратистките настроения сред иранските азери, съставляващи около 15 процента от населението на Ислямската република. Освен това, изказването на руския външен министър Сергей Лавров, че Москва подкрепя идеята за създаването на транзитен коридор, свързващ Азербайджан с Нахичеванската автономна република, възмути Иран. Причината е, че подобен коридор би блокирал важна точка за достъп до Европа, намираща се на територията на Армения. Медиите в Ислямската република определиха думите на Лавров като „мечта, която никога няма да се сбъдне“.
Iran warned Israel against retaliating for its missile barrage on October 1. This comes as Israel ramps up its offensive in Lebanon against Tehran-backed Hezbollah https://t.co/mUdNpMjM6p pic.twitter.com/K4UPa77mIS
— Reuters (@Reuters) October 17, 2024
Някои анализатори спекулират, че влошаването на отношенията между Техеран и Москва може да бъде превърнато в своеобразна разменна монета по време на бъдещи преговори между Иран и Запада. Пределно ясно е, че подобен дипломатически ход би бил в интерес на САЩ. Проблемът е, че дори и да иска да го направи, Пезешкиан и неговите съмишленици ще трябва да се изправят срещу сериозна съпротива, включително в редиците на влиятелната Революционна гвардия. Освен това, войната в Украйна нагледно показа, че Иран продължава да бъде важен съюзник на Русия. Арагчи наскоро призна, че конфликтът е „усложнил“ отношенията на страната му с Европа, но призова за „нова посока“ и диалог, „основан на взаимно уважение“.
Несъмнено, най-голямото предизвикателство пред Иран е задълбочаващата се криза в Близкия изток. Евентуалното започване на преговори със Запада преминава през смекчаване на тона спрямо Израел – нещо, което изглежда непостижимо в настоящия момент. Някои експерти дори се опасяват, че може да се стигне до избухването на война между двете страни. В началото на октомври Ислямската република извърши масирана ракетна атака срещу еврейската държава. Иранският посланик в ООН отбеляза, че това е станало в отговор на агресивните действия на Израел, посочвайки убийствата на лидерите на „Хамас“ и „Хизбула“, както и детонациите на пейджъри. Тел Авив обеща, че ще отвърне на удара, като според някои анализатори това ще се случи преди президентските избори в САЩ на 5 ноември. Според тях, Израел планира да изстреля ракети по военни цели на иранска територия, но няма да атакува петролни или ядрени съоръжения. Истината е, че размяната на удари едва ли ще прерасне в пълномащабен конфликт, тъй като подобен сценарий би имал крайно негативни последици както за Техеран, така и за Тел Авив. Въпреки това, ескалиращото напрежение отдалечава Иран от Запада, а ситуацията едва ли ще се подобри в скоро време.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
