Т опенето на морския лед в Арктика се е забавило значително през последните 20 години, показва ново изследване. От 2005 г. насам учените не регистрират статистически значимо намаление на покритието на леда, пише The Guardian.
Откритието е изненадващо, защото въпреки продължаващото увеличение на въглеродните емисии от изкопаеми горива, което задържа все повече топлина в атмосферата, процесът на топене временно е изглеждал по-бавен.
Според изследователите причината е естествената вариация в океанските течения, които временно забавят топенето на леда, но това е само кратка отсрочка. Очаква се процесът да се ускори отново и дори да се развие с около два пъти по-бърз темп през следващите пет до десет години.
Това не означава, че арктическият морски лед се възстановява. Площта на морския лед през септември – когато ледената покривка достига годишния си минимум – е намаляла наполовина от 1979 г., когато започнаха сателитните наблюдения. Климатичната криза остава „недвусмислено реална“, а необходимостта от спешни действия за ограничаване на последствията от глобалното затопляне остава непроменена.
Dramatic slowdown in melting of Arctic sea ice surprises scientists🌏😳 https://t.co/4WNVZfMrSg
— pongodhall (@pongodhall) August 20, 2025
Забавянето вероятно се дължи на многодесетилетни колебания в теченията на Атлантическия и Тихия океан, които променят количеството топла вода, вливаща се в Арктика. Все пак се очаква Арктика да преживее периоди без лед още този век, което ще засегне хората и дивата природа и ще ускори глобалното затопляне, тъй като тъмната океанска вода поглъща повече слънчева топлина.
Д-р Марк Ингланд, който ръководи изследването докато беше в Университета на Ексетър, каза:
„Изненадващо е, че в момент, когато се дебатира дали глобалното затопляне се ускорява, говорим за забавяне. Преди 10–15 години, когато загубата на лед се ускоряваше, някои прогнозираха Арктика без лед още преди 2020 г. Сега естествената променливост временно компенсира загубата на лед. Спечелихме малко време, но това е временна пауза – след нея новините няма да са добри.“
Проучването, публикувано в списанието Geophysical Research Letters, използва два различни набора от данни за нивата на арктическия морски лед от 1979 г. до днес.
Анализът на учените обхваща всеки месец от годината и показва, че забавянето се наблюдава последователно.
За да установят дали забавянето може да е естествено явление, учените изследвали хиляди симулации на климатични модели. „Това не е рядко събитие – в рамките на един век трябва да се случи няколко пъти“, казва Ингланд, сега в Калифорнийския университет в Ървайн. Всички модели показват, че след временното забавяне загубата на лед се ускорява отново.
Проф. Жулиен Стройв от Университетския колеж в Лондон обяснява:
„Климатичните данни, било то глобални температури или морски лед, могат да останат стабилни за няколко години заради вътрешната променливост на климата.“
Анализът на Стройв на дългосрочната тенденция от 1979 г. до 2024 г. показва, че за всеки тон емитиран CO₂ се губят около 2,5 квадратни метра септемврийски лед.
Проф. Андрю Шепърд от Университета Нортумбрия допълва:
„Ледът в Арктика не само намалява по площ, но и изтънява. Дори когато площта изглежда стабилна, обемът продължава да пада. От 2010 г. средната дебелина през октомври намалява с около 0,6 см годишно.“
Подобно „временно забавяне“ е наблюдавано и при глобалната температура. След голямо събитие на Ел Ниньо през 1998 г. настъпва десетилетие на относително стабилни температури – известно като „пауза“. Планетата обаче продължава да натрупва топлина, а оттогава глобалните температури отново се повишават бързо.
Ингланд предупреждава:
„Това забавяне не означава, че изменението на климата не е реално. То е недвусмислено и предизвикано от човека. Науката остава категорична, а необходимостта от действия – непроменена. Добре е хората да разберат защо се случва забавянето, иначе някой може да го използва недобросъвестно, за да подкопае разбирането ни за климатичните промени.“
