М али е една от най-бедните държави в света, като освен това е и арена на почти непрестанни кръвопролития. През последните седмици тя привлече вниманието на международната общност с поредната ескалация на напрежението. Екстремистки групировки извършиха масирани удари по няколко града, а световните медии определиха случилото се като опит за преврат. Сблъсъците са голямо предизвикателство не само за властите в африканската държава, но и за Русия, която е ключов партньор на военната хунта в Бамако. Към момента не е ясно колко души са загинали в хода на боевете, но показателно за тежката ситуация е покушението с кола бомба, при което загина министърът на отбраната Садио Камара. Какви всъщност се случва в Мали? И каква е ролята на Москва в тези събития?
Mali attacks spotlight the growing reach of militants across West Africa https://t.co/cE6GitJWP7 https://t.co/cE6GitJWP7
— Reuters (@Reuters) May 1, 2026
- Ескалиращо напрежение
Мали е държава без излаз на море, намираща се в африканския регион Сахел, на юг от пустинята Сахара. Голяма част от населението ѝ живее в крайна бедност, причините за което са няколко – от географските особености, които ограничават възможностите за развитие на земеделие, до постоянната политическа нестабилност. Начело на военната хунта, управляваща страната, стои генерал Асими Гойта, който дойде на власт след извършването на преврат през 2021 г. Това доведе до влошаване на отношенията между Бамако и Париж и изтеглянето на френските военни сили от Мали, с което беше сложен край на продължилата 10 години операция „Бархан“, имаща за цел да се гарантира сигурността в страната (тук трябва да се отбележи, че Мали е бивша френска колония). Впоследствие Гойта се обърна към Кремъл, като в африканската държава пристигнаха руски военни, предимно представители на паравоенната организация „Вагнер“. След смъртта на нейния ръководител Евгений Пригожин, през 2023 г. руските сили в Мали бяха преименувани на „Африкански корпус“ и поставени под командването на Министерството на отбраната.
Експертите отбелязват, че в продължение на повече от десетилетие страната е арена на почти непрекъснати размирици. Офанзивата на туарегски сепаратисти и джихадистки групировки, започнала през 2012 г., доведе до краха на централната власт и военната намеса на Франция. Особено влиятелна е организацията „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ – ДЖНИМ, която е пряко свързана с „Ал Кайда“. През последните години тя укрепи позициите си и превзе обширни територии, успявайки да прекъсне доставките на гориво за столицата Бамако. ДЖНИМ извършва нападения и в други държави, включително Буркина Фасо, Нигер, Бенин, Кот д’Ивоар и Того. В северната част на Мали пък действат сепаратистки групировки, начело на които стои племето на туарегите. Те се борят за създаване на независима държава, наречена Азауад. През 2024 г. въпросните групировки се сляха във „Фронт за освобождение на Азауад“ (ФОА), който сега се сражава редом до бойците на ДЖНИМ. Въпреки някои идеологически различия, двете организации имат обща цел – да разгромят малийската армия, принуждавайки руските военни да се изтеглят от страната.
This weekend’s turmoil in northern Mali has laid bare the limits of Russia’s strategy in Africa https://t.co/jBQZVuS8MG
— Bloomberg (@business) April 28, 2026
- Ролята на Русия
След извършения през 2021 г. преврат, военната хунта в Мали се включи в учредяването на регионално обединение за сигурност, наречено Съюз на сахелските държави. В състава на тази организация влизат и други страни от региона, правителствата в които също са дошли на власт след преврати – като Нигер и Буркина Фасо. Несъмнено, от значително по-голяма важност за властите в Бамако е руският „Африкански корпус“, в състава на който влизат около 2000 бойци, разположени на територията на Мали. Тяхното присъствие, обаче, така и не доведе до стабилизиране на ситуацията, коментират анализатори. Те допълват, че през последните години нападенията, извършени от ислямисти, са зачестили, а броят на загиналите и пострадалите в резултат на тези атаки достига безпрецедентни нива.
През последните дни, обект на много коментари стана изтеглянето на руските и малийските сили от град Кидал след ожесточени сражения с бойците на „Фронт за освобождение на Азауад“ и ДЖНИМ. Според повечето експерти, това е безспорно доказателство за неспособността на Москва да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена в Мали. Други омаловажават случилото се, отбелязвайки на свой ред, че „Африканският корпус“ може да си върне контрола върху Кидал при необходимост, а изтеглянето дава възможност за начало на преговори с туарегите и съсредоточаване на усилията върху борбата с джихадистите. На фона на всички тези събития, не бива да се забравя, че за интересът на Русия към Мали изобщо не е случаен. Африканската страна има огромен икономически потенциал. На нейна територия са разположени внушителни залежи както на злато (тя е сред най-големите производители в Африка), така и на уран, желязо, боксит, мед и каолин. През ноември 2023 г. Москва подписа споразумение за изграждането на най-голямата рафинерия на територията на Мали, от която се очаква да обработва по около 200 тона злато годишно.
Mali junta leader names himself defence minister after predecessor killed https://t.co/AawUBJ9sRY
— BBC News (World) (@BBCWorld) May 4, 2026
- Какво предстои да се случи
Редица експерти правят паралел между събитията в Мали и тези в Сирия, където бунтовнически групировки предприеха изненадваща офанзива и свалиха от власт режима на Башар ал Асад. Кремъл засега категорично отхвърля възможността да се стигне до повторение на този сценарий. Фактите, обаче, сочат, че това изобщо не е изключено. Показателено е, че джихадистите успяха да преодолеят всички кръгове на защита и да достигнат Бамако, убивайки министър Камара – един от архитектите на военната хунта и основно действащо лице в установяването на тесни връзки с Москва. Освен това стана ясно, че „Африканският корпус“ и малийските военни са се изтеглили доброволно от главната си база в северната част на страната, разположена в Тесалит. До боеве не се е стигнало, като случилото се позволява на туарегите и джихадистите да укрепят своите позиции и да продължат настъплението си.
Разположена близо до границата с Алжир, базата в Тесалит е от стратегическо значение заради географското си разположение. Тя е една от най-старите в района, като загубата ѝ се счита за тежък удар по интересите на Москва. Означава ли това, че Кремъл може да окаже по-сериозна помощ на военната хунта в Мали? Това едва ли ще се случи, тъй като в момента целият ресурс на руската армия е насочен към продължаващата война в Украйна. В интерес на истината, такъв развой на събитията в голяма степен е невъзможен и по логистични причини. След падането на режима на Асад, руските военни бази в Сирия на практика не функционират. Това на свой ред затруднява изключително много транспортирането на военни сили в Африка, допълват анализатори.
Още от автора:
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
