В секи ден ги виждаме по улиците - момчето с голямата жълта или зелена раница, което се провира с велосипед между автомобилите, или шофьора на буса, който майсторски маневрира в най-тесните квартални улички. За повечето от нас те са просто бързата връзка с новата дреха, техниката от онлайн магазина или топлата вечеря. Зад бързото „Здравейте, имате пратка!“ се крие цял един свят, изпълнен с абсурдни ситуации, ежедневен стрес, странни срещи и неписани правила.
Колко са младите хора в България и колко от тях работят
Разхождайки се из столицата и големите градове у нас, трудно може да пропуснем факта, че голяма част от доставчиците на храна с велосипеди, тротинетки или скутери са млади хора. По данни от бранша и платформите за гъвкава заетост над две трети от хората „на педали“ в компании за доставки на храна са младежи на възраст между 18 и 26 години. За студенти и ученици в последните класове това е идеален начин да съчетават обучението със свободен график, изкарвайки бързи пари. При традиционните куриерски фирми за колетни пратки картината е по-различна. Там преобладават мъже между 25 и 45 години, за които това е основна професия на пълен работен ден с висока физическа и логистична натовареност.
Офертите в обявите за работа често обещават примамливи суми от 2 000 до 3 000 евро месечно, но реалността има своите нюанси. При доставчиците на храна заплащането зависи от броя изпълнени поръчки, изминатите километри и часовите коефициенти в пиковите периоди. При пълна заетост от 8 до 10 часа на ден чистото възнаграждение варира между 800 и 1 200 евро на месец. Когато обаче се използва личен автомобил, от тази сума се приспадат разходите за гориво, поддръжка и самоосигуряване през фирми-посредници, което сваля чистия доход с почти една трета. В традиционните куриерски компании с бусове и служебни коли възнагражденията са по-стабилни - чистото месечно заплащане за големите градове започва от около 1 200 евро и достигат над 2 000 евро при постигане на високи бонуси за обем работа.
Сравнението между куриерската професия и карането на такси разкрива интересна динамика. Въпреки че таксиметровите шофьори понякога генерират по-голям брутен оборот, техните постоянни разходи за наем на автомобил, разрешителни, патентни данъци и застраховки са значително по-високи. Куриерската работа печели точки и с по-ниското ниво на социален стрес, тъй като контактът с клиентите трае броени секунди, а и липсват изтощителните нощни смени. За сметка на това обаче физическото натоварване при пренасянето на тежки пратки прави куриерската работа изключително тежка.
Зад сухите цифри и алгоритмите се крие пъстър паралелен свят. На първо място място идва ежедневната война на пътя и логистичният шах. Всеки работен ден е състезание с времето, в което спирането „само за минутка“ на аварийни светлини се превръща в принудително изкуство, завършващо със скандали или глоби. Доставчиците постоянно се борят с адреси-фантоми, където вход „Г“ се намира зад вход „А“, или с безименни улици в новите квартали, липсващи от картите. Истински кошмар за тях са и развалените асансьори, когато се налага ръчно качване на 30-килограмов уред до последния етаж.
„Често се случва да се лутаме в търсене на адреси, но разчитаме на упътването от клиентите. Понякога дори те самите не знаят точния си адрес.“, казва Борислав, доставчик в една от големите фирми за строителни материали у нас. „Много адреси, предимно в новите квартали, не излизат дори в навигацията. Обикалянето и губенето на време наистина много натоварва и губим ценно време.“, допълва той.
В бранша съществуват и неписани закони, които никой не изрича гласно. Клиентите, които никога не си вдигат телефона или бавят куриера с минути, бързо влизат в неофициалния черен списък и пратките им обикновено остават за края на смяната.
Въпреки това Борислав споделя, че харесва работата си, срещата с различни хора всеки ден, динамиката на професията и това, че няма скучни дни. „Обичам работата си, динамиката ме поддържа жив, срещата с нови хора, които споделят всякакви моменти от живота си, също.“, споделя още той.
Работата като доставчик отдавна не е просто временно спасение, а основен двигател на градската икономика. Тя дава финансова независимост на хиляди младежи и стабилен доход на опитните шофьори, макар цената за това да са десетки изминати километри, скъсани нерви в трафика и стотици изкачени стъпала.
