В ажно е България да придобие архива на Иван Гаджев, каза пред журналисти в Гоце Делчев министърът на културата Евтим Милошев. Той се срещна с членове на сем. Гаджеви в Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.
Миналата седмица с решение на Министерския съвет беше излъчена преговорна група. Разговорите ще започнат още тази седмица и дълбоко вярвам, че ще доведат до една голяма историческа справедливост – България да се погрижи за този архив, за института „Илия Тодоров Гаджев“, коментира Милошев. По думите му архивът е сбирка от „изключителни свидетелства на времето“ и те тепърва ще отворят нови страници за българската история, за историята на Неврокопския край, за историята на хората, които са живели тук, както и за българската емиграция в Америка.
Министър Милошев с информация за състоянието на МК
Министърът добави, че в института има „необятно пространство от документи и факти“. „Където и да се пипне – дали от любопитство, дали от научен интерес, дали от национален интерес, излизат невероятни свидетелства“, подчерта Милошев. Ако ние пазим по този начин паметта си, България винаги ще я има, винаги ще бъдем нация, която ще присъства на световната карта, добави той.
„Вярвам, че тази седмица нещата ще приключат по един позитивен начин и държавата ще се погрижи за този архив“, допълни министър Милошев. В отговор на журналистически въпрос той заяви, че не е обсъждана сума за придобиването на архива, и добави: „Това е детайл, важна е целта.“
Милошев заяви, че е впечатлен от срещата си с наследниците на Иван Гаджев. „Поводът е трагичен, защото аз се видях с тях, за да изкажа съболезнования си за кончината на Тодор Гаджев“, посочи той.
„Това беше изключително вълнуваща среща с наследниците на един голям патриотичен род, с чувство за национално самосъзнание и с едно дело, което е превърнало тези хора в герои за нашата страна“, посочи още Милошев. Той допълни, че е силно впечатлен и от самия Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.
„Това е нещо изключително впечатляващо за паметта, за националната идентичност, за националното самочувствие, за живота и делото на толкова много хора тук, в България, и в Америка. Хора, които винаги са носили България в сърцето си, в мислите си, в емоциите си. Това беше изключително вълнуваща среща“, каза още Милошев. Той заяви, че е подарил издание на „Диви разкази“ на Николай Хайтов на Цвета (Флоранс), съпругата на Иван Гаджев.
От Москва се връщат 50 000 страници история
Историята на Института по история на българската емиграция в Северна Америка започва през 1968 г., когато д-р Иван Гаджев се установява в Детройт, САЩ, и започва да събира спомени и архиви на български емигранти, пристигнали след събития като Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни и Първата световна война, се посочва в информация, публикувана на сайта на института. През 1976 г. той основава Македоно-българския научен институт „Св. Климент Охридски“ в Детройт и събира значителен архив от документи, книги и свидетелства за българската емиграция. След политическите промени в България институцията е преименувана на Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, а архивът и библиотеката са пренесени в Гоце Делчев, където до 2004 г. са доставени много материали.
Днес институтът разполага с библиотека, архив и музей и съхранява около един милион страници документи, свързани с историята на българската емиграция. Във фондовете му се включват редки издания, периодични издания, лични архиви и материали за дейността на български организации в Северна Америка. Значителна част от колекциите са предоставени от представители на емигрантската общност.
На 16 юли Комисията по политиките за българите извън страната обсъдиха придобиването на архива на д-р Иван Гаджев в Гоце Делчев.
Попитан да коментира доклада на Сметната палата за управлението на публичните средства и дейността на Националния фонд „Култура“, министърът отговори: „Не бих искал да говоря по други теми, за да не отвлека вниманието и фокуса от това, което видях, което преживях, и това, което ни предстои по отношение на архива на Иван Гаджев.“