П овечето хора смятат стоматологията за сравнително нов дял от медицината, но в интерес на истината тя е много по-древна, отколкото най-вероятно предполагате. Съществуват доказателства, че още по време на Индската цивилизация, т.е. преди повече от 5000 години, се практикувало зъболечение. Използвани били различни техники за пробиване и почистване на зъби, а в някои свещени книги дори има напътствия за изработването на специални четки и пасти, съставени от стрити на прах растения. В древен шумерски текст пък се споменава, че причината за кариесите е „зъбен червей“.
Това твърдение се радвало на голяма популярност в Индия, Египет, Япония и Китай. Открити са и древноегипетски папируси, съдържащи описания на различни заболявания на зъбите, а древногръцките учени Хипократ и Аристотел са автори на текстове, посветени на методите за лечение на подобни здравословни проблеми. В следващите редове може да научите някои изненадващи факти, свързани с историята на стоматологията.
What we know about dental health (and what we don’t) https://t.co/WaJvu6FgsK pic.twitter.com/XXdg93IJbR
— The New York Times (@nytimes) August 30, 2016
Най-древните пасти за зъби
Според археолозите, едни от първите четки за зъби били създадени в Древен Египет и Вавилон. Те били направени от къси и тънки парчета дърво. Любопитна подробност е, че пастата за зъби била изобретена още по-рано, а някои от най-ранните сведения за подобни „продукти“ са от Индия и Китай. Хората, които ги използвали, добавяли в тях всичко, което смятали за подходящо – като стрити на прах яйчени черупки, пепел от волски копита, както и пемза. Древните гърци и римляни на свой ред прибавяли животински кости, както и черупки от стриди. През XIX в. се наложила практиката в пастите за зъби да бъде добавян сапун. Тя продължила до края на Втората световна война, когато той бил заменен от други съставки – като натриев лаурил сулфат.
Зъбите на нашите предци
Всеизвестен факт е, че ако не миете редовно зъбите си, те ще се развалят много бързо. В продължение на хиляди години обаче нашите прадеди не полагали почти никакви грижи за устната си хигиена. Въпреки това, те можели да се похвалят със забележително здрави зъби. Каква е причината за това? Според учените, отговорът на този въпрос е пределно ясен – тяхната диета.
Те се хранели с необработени храни, в които не само нямало никакви консерванти и химикали, но и съдържали много витамини и полезни вещества (никак не е изненадващо, че това не може да се каже за храните, които в наши дни купуваме от супермаркетите). Освен това, добавят експертите, менюто на прадедите ни изобилствало от фибри, с помощта на които почиствали парченцата храна, останали между зъбите им.
Two dentists who are married to each other know just how tricky it can be to stay on top of dental health, especially when you have kids. Here's what they do to keep their family's oral hygiene in check. https://t.co/GWukpzcRoF
— The New York Times (@nytimes) September 11, 2022
С помощта на акупунктурата
Съществуват сведения, че още през 2700 г. пр. Хр. в Древен Китай акупунктурата била използвана като средство за облекчаване на болки, причинени от кариес или след вадене на зъб, както и за лечение на заболявания като гингивит и стоматит. Смятало се, че в човешкото тяло има 116 точки, пряко свързани със състоянието на зъбите. Друга често прилагана процедура била изгарянето на стръкчета пелин върху тялото на пациента, като по този начин се стимулирала неговата „жизнена енергия“. През II в. сл. Хр. китайците започнали да използват и арсен като средство за лечение и облекчаване на болката.
„Лековити“ мишки
Още от дълбока древност, хората се опитвали да установят кое е най-ефикасното средство за справяне със зъбобол. В своите лекарства, древните египтяни добавяли една съставка, която от днешна гледна точка изглежда, меко казано, шокиращо – мъртви мишки. Телата на тези гризачи били изпичани и смилани на прах, след което се смесвали с различни билки. Получената смес се поставяла върху болния зъб. В интерес на истината, мишките били използвани като лекарство и във Великобритания, по време на управлението на кралица Елизабет I (1558 – 1603 г.).
Хората вярвали, че „медикаменти“, в състава на които има прах от въпросните гризачи, можели да помогнат за справянето с различни заболявания – като едра шарка и коклюш. Някои дори смятали, че е добра идея да добавят мишки към своите рецепти за пайове.
Treatment for #OralHealth conditions is expensive and usually not part of Universal Health Coverage.
— World Health Organization (WHO) (@WHO) March 20, 2021
In most high-income countries, dental treatment averages 5% of total health expenditure and 20% of out-of-pocket health expenditure.
More ➡️ https://t.co/johTcTtAGc pic.twitter.com/UEygXMmOjs
Бръснари или зъболекари?
Допреди няколко века професията на бръснарите била далеч по-различна от тази, която познаваме днес. Причината е, че те се занимавали не само с прическите, брадите и мустаците на своите клиенти, но и редовно вадели зъби и дори извършвали операции. За целта, те използвали острите инструменти, с които разполагали. Някои дори се представяли за бръснари – хирурзи, рекламирайки по този начин своя занаят. Те, разбира се, нямали никаква представа как да помогнат на „пациентите“ си, предотвратявайки появяването на кариеси или други подобни проблеми. Вместо това, бръснарите се фокусирали почти изцяло върху отстраняването на развалени зъби. Мнозина лекари на свой ред категорично отказвали да се занимават с подобна дейност, тъй като смятали, че това е под нивото им. Практиката бръснарите да влизат в ролята на зъболекари или хирурзи се запазила в някои страни до началото на XIX в.
Бащата на съвременната стоматология
Пиер Фошар несъмнено е една от най-видните личности в историята на стоматологията. Роден през 1678 г. във Франция, той се присъединил към военноморския флот на едва 15-годишна възраст. По време на службата си се запознал с хирурга Александър Потлере, който бил експерт по заболявания на устната кухина. Фошар останал силно впечатлен от уменията и познанията му, а след като бил освободен от армията, той заживял в град Анже и започнал да практикува медицина. Именно там разработил някои от фундаменталните техники в денталната наука, които се прилагат и до днес.
Посредством дейността си, Фошар установил, че някои киселинни съединения, както и храните с високо съдържание на захар, могат да увредят зъбите и венците. Той също така е считан за пионер в изработването и поставянето на зъбни протези. През 1728 г. бил публикуван неговият трактат „Зъболекарят – хирург“. Това е първото по рода си енциклопедично произведение, в което били събрани голям брой данни за зъбните заболявания и начините за тяхното лечение. Книгата станала много популярна и през 1746 г. се появило нейно разширено издание. Заради своята работа, днес Фошар е известен като „Бащата на съвременната стоматология“.
Още от автора:
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
