М олдова направи трудна, но важна крачка към ЕС. Така могат да бъдат обобщени резултатите от състоялия се преди дни референдум за присъединяването на страната към Евросъюза. Вотът беше изключително оспорван, като поддръжниците на евроинтеграцията изпревариха нейните противници с по-малко от процент – 50,38% срещу 49,62%. Освен това, настоящият държавен глава Мая Санду, която е известна с проевропейските си възгледи, спечели най-много гласове на състоялите се успоредно с референдума президентски избори. Тя, обаче, не успя да събере достатъчно голяма подкрепа за победа на първия тур и отива на балотаж с проруския кандидат на социалистите Александър Стояногло. Всичко това се случи на фона на твърденията, че Москва се е намесила в изборния процес, опитвайки се да спре опитите на Кишинев да установи по-тесни връзки със Запада.
В деня след двойния вот, Санду заяви, че гласуването е било подложено на „безпрецедентна“ атака от „престъпни групи“, които се опитали да купят стотици хиляди гласове и да „подкопаят демократичния процес“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на свой ред подчерта, че изборите не са били свободни и намекна, че резултатите са манипулирани. Коренно различна е позицията на Брюксел. „Гражданите на Молдова взеха историческото решение да обвържат бъдещето си с Европейския съюз, въпреки масираната намеса и хибридната кампания на Русия и нейните агенти за подкопаване на демократичния вот в страната“, отбеляза представителството на ЕС в Кишинев. Какво се знае до този момент за намесата на Москва в изборите? И пред какви предизвикателства е изправена Молдова?
After decades under the Kremlin’s influence, Moldova started a concerted shift toward the EU in 2020. That has touched a nerve with pro-Russian forces looking to pull it back into Moscow’s sphere of influence https://t.co/FuGNVbPq09
— Bloomberg (@business) October 24, 2024
Дългата ръка на Кремъл
Молдова подаде своята кандидатура за членство в ЕС през 2022 г., а година по-късно беше даден старт на преговорите. Важна роля в този процес изигра Санду. Тя дойде на власт през 2020 г., когато на първия тур на изборите за нея гласуваха 36% от упражнилите правото си на вот, а 33% подкрепиха проруския ѝ опонент. На последвалия балотаж Санду постигна убедителна победа. Според анализаторите, ситуацията в момента е сходна, като преднината на държавния глава е още по-голяма (за нея гласуваха 42% от избирателите, а за опонента ѝ, подкрепен от партия, отказваща да осъди руската инвазия в Украйна – 26%). Въпреки това, преизбирането на Санду изобщо не е сигурно, особено като се има предвид влиянето, което Кремъл оказва върху случващото се в Молдова.
Шокиращи подробности за руската намеса в състоялите се в страната избори разкри началникът на полицията Виорел Чернаутану на пресконференция в Кишинев. Според разследването, през септември и октомври от Русия в Молдова са били преведени близо 40 млн. долара. По думите на Чернаутану, схемата започнала да работи още през пролетта, но в навечерието на двойния вот броят на извършените преводи нараснал значително. Голяма част от средствата дошли от Илан Шор – проруски бизнесмен, осъден задочно на 15 години затвор от молдовски съд по обвинения в банкова измама в размер на 1 млрд. долара. Освен това, Конституционният съд забрани дейността на неговата партия „Шор“. Въпреки това, той организира дистанционно редица протести срещу правителството на Санду. По-рано тази година, олигархът получи руско гражданство и вече живее в Москва.
Moldovan authorities said the country’s police uncovered a transfer of $39m (€36m) from the sanctioned Russian bank Promsvyazbank, intended for electoral corruption in Moldova.https://t.co/C73ThlfG1G
— EUobserver (@euobs) October 24, 2024
Властите в Молдова добавят, че в схемата за подкуп на избиратели са замесени над 520 души, като всеки от тях е заплашен от тежка глоба или до три години затвор. Световните медии припомнят, че Шор наскоро предложи в своя публикация в „Телеграм“ да плати на всеки, който гласува против членството на Молдова в ЕС на състоялия се референдум. Има и още една любопитна подробност – през април 2024 г. милиардерът обяви създаването на нов политически блок, наречен „Победа“ и издигна президентската кандидатура на Василий Боля от молдовската формация „Възраждане“. Само месец преди това, Боля посети нашата страна по покана на българската партия „Възраждане“ и присъства на честванията по случай Трети март на Паметника на свободата на връх Шипка.
Между Русия и ЕС
Напрежението между Москва и Кишинев не спира да расте, поради което някои анализатори предупреждават, че е възможно да се стигне до избухването на въоръжен конфликт. Като потенциална арена на подобен сблъсък те сочат Приднестровската република – сепаратистка област, създадена в началото на 90-те години на миналия век. Днес, тя представлява нещо като „държава в държавата“, а Кишинев на практика няма почти никакъв контрол върху нея. На всичкото отгоре, там са разположени около 2000 руски военни, които Москва нарича „миротворци“. Показателен е фактът, чe през 1999 г. Кремъл пое ангажимент да изтегли войските си от района, но това все още не се е случило. Нещо повече – в републиката редовно се провеждат съвместни учения на сепаратистите и руските военни.
A razor-thin majority voted in favor of Moldova’s accession to the European Union, preliminary results showed Monday, after President Maia Sandu said the referendum had been marred by “unprecedented” pro-Russian interference.https://t.co/geLo6xbxqq
— The Washington Post (@washingtonpost) October 21, 2024
Притеснения поражда и Гагаузия – друг автономен район на територията на Молдова, където живеят хиляди наши сънародници (Българският има статут на местен език и се изучава в редица училища, а в държавния университет в столицата Комрат има катедра „Българска филология“). По-рано този месец Съветът на ЕС наложи санкции срещу местни ръководители, обвинени, че се опитват да дестабилизират Молдова. Санкционирана беше и базираната в Русия неправителствена организация „Евразия“, която защитава интересите на Москва зад граница. За никого не е тайна, че властите в Гагаузия симпатизират на Кремъл и са твърди противници на евроинтеграцията. През 2014 г. там беше проведен референдум, като над 97% от участвалите в него се обявиха против присъединяването на Молдова към ЕС. Резултатите от състоялия се преди дни вот са идентични, като близо 95% от жителите на Гагаузия казаха „не“ на Евросъюза.
Редица експерти алармират, че не бива да се изключва повтарянето на сценария с Крим в Приднестровието или Гагаузия. Анексирането им, обаче, няма да е лесна задача. Дори и Русия действително да има подобни амбиции, те едва ли ще бъдат осъществени в скоро време, тъй като в момента основният фокус на Москва е войната в Украйна. Офанзивата, за която някои представители на Кремъл първоначално твърдяха, че ще продължи само няколко седмици или месеци, все още не е приключила. Москва е изправена пред сериозни трудности и поне засега няма как да предприеме конкретни стъпки към присъединяването на сепаратистките региони. Въпреки това, влиянието на руската пропаганда в Молдова става все по-осезаемо. Най-важният въпрос сега е какъв ще бъде изходът от втория тур на президентските избори, който ще се състои на 3 ноември. Експертите са единодушни, че евентуална убедителна победа на Санду ще изпрати ясен сигнал за желанието на страната да се откъсне от хватката на Москва и да поеме курс към ЕС.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
