Н а 23 август Българската православна църква почита Свети Луп (румънизирано Λούπος – вълк на гръцки).
Той бил родом от римския град Нове, днешен Свищов. Живял в края на III и началото на IV век, и бил верен слуга на Свети великомъченик Димитрий Солунски.
По времето на император Максимиан Свети Луп бил арестуван заедно с господаря си в Солун и станал свидетел на мъченическата му смърт. Той прибрал дрехата и пръстена на Свети Димитрий, напоени с мъченическата му кръв и с тях извършил много чудеса.
Накрая Свети Луп разбил бездушните елински идоли, а други хвърлил в морето.
Като видели това, идолопоклонниците се преизпълнили с ярост и се нахвърлили срещу светеца с извадени мечове, възнамерявайки да го посекат, но изпаднали в безумие и сами се посекли един друг.
Светецът стоял невредим сред езичниците и им проповядвал словото Божие, преизпълнен с вяра, премъдрост и Божия благодат.
Въпреки всичките си усилия неверниците не могли да вържат светеца, защото им пречела Христовата сила, която не допускала дори да се приближат до Христовия мъченик.
Затова те започнали да стрелят с лъковете си срещу него, но вместо това се поразявали взаимно.
И тъй като още не бил кръстен и много копнеел за светото кръщение, за да не умре от ръцете на мъчителите като нехристиянин, той се помолил на Господа и веднага от небето върху него се изляла вода. Така светият Христов мъченик приел свише божественото кръщение, в присъствието на всички елини, които го гледали и се изумявали от ставащото.
След това Луп се предал доброволно, като непорочен агнец на заколение в ръцете на неверниците.
Християните го погребали с подобаващи почести в Нове, а от гроба му се подавало изцеление на всички недъзи и болести.
Имен ден днес имат наречените Вълкадин, Вълко, Вълкан, Вълкана и Въльо.
криза, която тихо расте" />
