П резидентът Владимир Путин настоява Украйна да се откаже от целия източен регион Донбас, да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО, да остане неутрална и да не допуска западни войски на територията си, съобщават три източника, запознати с мисленето на Кремъл на най-високо ниво, пред Ройтерс.
(Във видеото: Висши военни от САЩ и Европа разработиха варианти за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна)
Руският президент се срещна с Доналд Тръмп в Аляска в петък за първата рускико-американска среща от повече от четири години и почти цялата тричасова закрита среща бе посветена на обсъждането на възможен компромис по Украйна, според източниците, които пожелаха анонимност заради обсъждане на чувствителни въпроси.
След срещата, говорейки до Тръмп, Путин каза, че се надява тя да отвори пътя към мир в Украйна - но нито един от лидерите не даде конкретни подробности за обсъжданото.
В най-подробното отразяване до момента, базирано на руски източници, Ройтерс успя да очертае контурите на това, което Кремъл би искал да види в евентуално мирно споразумение, което да сложи край на война, причинила стотици хиляди убити и ранени.
По същество, според руските източници, Путин е направил компромис по териториалните искания, които постави през юни 2024 г., изискващи Киев да отстъпи четирите провинции, които Москва смята за част от Русия: Донецк и Луганск в източна Украйна - съставляващи Донбас, както и Херсон и Запорожие на юг. Киев отхвърли тези условия, определяйки ги като еквивалент на капитулация.
В новото си предложение руският президент настоява Украйна да се изтегли изцяло от частите на Донбас, които все още контролира, според трите източника. В замяна Москва би спряла настоящите фронтови линии в Запорожие и Херсон.
Русия контролира около 88% от Донбас и 73% от Херсон и Запорожие, според оценки на САЩ и данни с отворен достъп.
Москва е готова също да предаде малките части от регионите Харков, Суми и Днепропетровск, които контролира, като част от евентуална сделка.
Путин също така продължава да настоява Украйна да се откаже от амбициите си за НАТО и за юридически обвързващо обещание от страна на военния съюз, воден от САЩ, че няма да се разширява на изток, както и за ограничение на украинската армия и споразумение, че западни войски няма да бъдат разположени на територията на Украйна като част от мироопазваща мисия.
Въпреки това двете страни остават далеч една от друга, повече от три години след като Путин нареди хиляди руски войски в Украйна в пълномащабна инвазия, след анексията на Крим през 2014 г. и продължителните боеве в източната част на страната между подкрепяни от Русия сепаратисти и украински войски.
Министерството на външните работи на Украйна не направи незабавен коментар по предложението.
Президентът Володимир Зеленски многократно е отхвърлял идеята за изтегляне от международно признатите украински територии като част от сделка и е подчертавал, че индустриалният Донбас служи като крепост, която спира напредъка на Русия по-навътре в страната.
„Ако говорим просто за изтегляне от изтока, това не можем да го направим“, каза той пред репортери, цитирани от Киев в четвъртък. „Става въпрос за оцеляването на нашата страна и за най-силните отбранителни линии.“
Присъединяването към НАТО е стратегическа цел, вписана в конституцията на страната и считана от Киев за най-надеждната гаранция за сигурност. Зеленски подчерта, че Русия няма право да решава за членството в алианса.
Белият дом и НАТО не са отговорили веднага на запитвания относно руските предложения, уточняват от Ройтерс.
Политическият анализатор Самюъл Чарап от RAND, САЩ, заяви, че всяко изискване Украйна да се изтегли от Донбас е неприемливо за Киев както политически, така и стратегически.
„Отвореността към „мир“ при категорично неприемливи условия за другата страна може да бъде повече шоу за Тръмп, отколкото знак за истинска готовност за компромис“, добави той. „Единственият начин да се провери това е чрез сериозен процес на работно ниво за изясняване на детайлите.“
Руският военен контрол обхваща около една пета от територията на Украйна - площ приблизително колкото американския щат Охайо, според оценки на САЩ и отворени източници.
Трите източника, близки до Кремъл, заявиха, че срещата в Аляска е предоставила най-добрата възможност за мир от началото на войната, защото са водени конкретни обсъждания за условията на Русия и Путин е показал готовност за отстъпки.
„Путин е готов за мир - за компромис. Това е посланието, което бе предадено на Тръмп“, каза един от източниците.
Въпреки това не е ясно дали Украйна ще бъде готова да отстъпи останалата част от Донбас, а ако не го направи, войната ще продължи. Също така не е ясно дали САЩ ще признаят руски контролирани украински територии.
Четвърти източник отбеляза, че макар икономическите въпроси да не са приоритет за Путин, той разбира уязвимостта на Русия и мащаба на усилията, необходими за по-нататъшна инвазия в Украйна.
Тръмп заяви, че иска да сложи край на „кървавата баня“ на войната и да бъде запомнен като „президент-миротворец“. В понеделник той обяви, че е започнал организацията на среща между руските и украинските лидери, последвана от тристранен самит със САЩ.
„Вярвам, че Владимир Путин иска това да свърши“, каза Тръмп редом до Зеленски в Овалния кабинет. „Убеден съм, че ще го решим.“
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Путин е готов да се срещне със Зеленски, но първо трябва да бъдат изяснени всички въпроси, включително дали Зеленски има правомощията да подпише мирна сделка.
Путин многократно е поставял под съмнение легитимността на Зеленски, чийто мандат е трябвало да приключи през май 2024 г., но поради войната нови избори не са проведени. Киев поддържа, че Зеленски остава легитимен президент.
Лидерите на Великобритания, Франция и Германия изразиха скептицизъм, че Путин наистина желае край на войната.
Гаранции за сигурността на Украйна
Специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф е играл ключова роля за подготовката на самита и последната инициатива за мир.
Уиткоф се е срещнал с Путин в Кремъл на 6 август заедно с помощника на президента Юрий Ушаков. На срещата Путин ясно е заявил готовност за компромис и е очертал параметрите на условията, които би могъл да приеме за мир.
Ако Русия и Украйна успеят да постигнат споразумение, съществуват различни варианти за формална сделка - включително възможна тристранна спогодба Русия-Украйна-САЩ, призната от Съвета за сигурност на ООН.
Друга опция е връщане към провалените споразумения от Истанбул през 2022 г., при които Русия и Украйна обсъждаха постоянен неутралитет на Украйна в замяна на гаранции за сигурност от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ.
„Има два избора: война или мир. Ако няма мир, ще има повече война“, каза един от източниците.
