У лиците на Индонезия пламват в червено и бяло! Всяка година на 17 август нацията отбелязва своя Ден на независимостта - историческата дата от 1945 г., когато Сукарно и Мохамад Хата провъзгласяват свободата на страната от колониалното управление и поставят началото на нова глава в историята на архипелага.
От официални церемонии по издигане на знамена до колоритни културни представления и оживени игри, денят съчетава тържествено възпоменание с радостен празник.
Индонезийците празнуват със забавни и уникални традиции - от ядене на висящи бисквити със завързани ръце до състезания кой пръв ще покатери намазано с мазнина дърво, доказвайки колко колоритна и весела е тяхната култура.
Посланикът на Индонезия Листиана Оперананта разкри ексклузивно в свое интервю пред Vesti.bg за неочакваните прилики между България и Индонезия, както и за едно от най-важните празненства за страната – Денят на независимостта.
Как протича празникът, любопитни традиции и прилики между Индонезия и България научете в долните редове:
Защо и как се празнува Денят на независимостта в Индонезия?
Денят на независимостта е много важен за индонезийците, особено за тези, които живеят в чужбина, защото е не само национален празник, но и време да помислим за нашата дълга история на борба за свобода. На 17 август 1945 г. се отбелязва денят, в който нашите предци обявяват независимостта от колониализма и създават свободна и независима нация.
Като граждани, индонезийците винаги умеят да свързват празника с отдаване на почит и припомняне на борбите на нашите предци, както и с различни веселия, включително интересни игри с приятели и семейство, за да направят деня незабравим и забавен.
Винаги започваме с официална церемония – издигане на знамето и рецитиране на нашето обещание към нацията. Има „Paskibra“ – обучена и престижна група младежи, които изпълняват церемонията по издигане на знамето, подбирана стриктно всяка година.
След официалната церемония обикновено организираме семейни и групови забавни дейности. Те са предназначени да засилят връзката със семейството и съседите.
В Деня на независимостта кварталите в Индонезия също украсяват в червено и бяло (цветовете на националния флаг), като дори се състезават кой ще направи дома или улицата си най-красива и празнична.
В крайна сметка, за нас Денят на независимостта е специален ден за почит и празнуване.
Какво е личното ви впечатление от живота и работата като посланик на Индонезия в България?
В София съм само от шест седмици и имам още много да изследвам и да видя, но досега животът тук беше много интересен и приятен. Срещнах се с няколко посланици, пребиваващи в София, и всички те споделят едно мнение – България, особено София, е чудесно място за живеене и предлага много за откриване.
В професионален план съм впечатлена от посрещането от страна на министерствата. Правителството прави всичко възможно да приветства чуждестранните високопоставени гости. Разбрах, че се организират различни инициативи, за да се даде на дипломатическия корпус по-добро разбиране за българите и България – за нейния народ, култура и потенциал.
Лично аз, като човек, който се интересува от история, се наслаждавам на многото исторически аспекти на страната – музеите, античния град Сердика, парковете и горите около София, историята на Пловдив, Рилския манастир, художествените галерии. Харесвам и културата на кафе и печива. Най-голямото ми предизвикателство е да науча езика, за да мога поне да се справям социално, а скоро – и да разбирам хората и местата чрез тяхната история и език.
Имате ли любима част от празника за Деня на независимостта и има ли любопитни традиции?
Любимото ми винаги е било церемонията по издигането на знамето. Трябва да се оцени колко много подготовка влагат участниците. Те често репетират детайлите на церемонията дни, дори седмици преди събитието. Посвещават време и усилия, за да бъде всичко перфектно.
Като индонезиец, живеещ в чужбина, нищо не може да замени гордостта и дълбокото чувство на благодарност, когато вдигнеш ръка, за да поздравиш знамето, и изпееш националния химн. Чувството е различно и много стопля сърцето.
Има много традиционни игри на този ден – ядене на висящи бисквити със завързани ръце, тичане с лъжица, в която има топче, без да го изпуснеш, или надбягване с чували на краката. Една много интересна игра, уникална за Индонезия, е, когато група хора се състезават да стигнат до подаръци, окачени на намазано с мазнина дърво; който успее да стигне до върха, печели. Но най-голямото забавление идва от тълпата – аплодисменти, викове и смях правят преживяването живо и радостно.
Какво означава за вас Денят на независимостта?
Това означава единство, спомени, работа и взаимопомощ, но и почивка със семейството.
Това е време, в което си спомняме миналото, докато празнуваме настоящето. Денят насърчава духа на сътрудничество, работейки заедно за споделено бъдеще, но също така позволява моменти на релакс със семейството. В крайна сметка, това е ден да оценим суверенитета си, да признаем общия ни път и да се ангажираме с изграждането на по-добра Индонезия.
В опита ви с двете страни има ли прилики между българската и индонезийската култура?
Абсолютно има няколко прилики и съм сигурна, че с времето ще открия още.
Един важен аспект, който забелязах, живеейки в София през последните седмици, е как българите ценят общността. Често виждам семейства в паркове с децата си (родители, малчугани и разширеното семейство – баби и дядовци), които прекарват свободното си време на пикник, в разходка или заедно в ресторант.
Като развиваща се страна, подобно на Индонезия, България набляга на семейните връзки, приятелствата, общността и социалната свързаност. Това е ценност, защото технологиите и модерният начин на живот често създават бариери и отдалечават хората от човешките отношения.
Как младите индонезийци днес възприемат празника и какво послание бихте им отправили?
Мисля, че повечето млади индонезийци се радват на Деня на независимостта не само като на празник. Те са неразделна част от него и участват активно в подготовката и церемонията. Дори в големи градове като Джакарта и Сурабая можем да видим поколението Z да се включва в традиционните игри. Усещането е още по-силно в регионите и по-малките градове. Младите често внасят креативни идеи и технологични елементи, за да направят игрите и дейностите по-интересни.
Моето послание е: Не трябва да приемаме свободата и независимостта си за даденост. Нашите предци са се борили за тях с живота си, за да можем днес да ги имаме. И в наши дни все още има хора и нации, които са под натиск и се борят за своята свобода.
