Н а 17 август Православната църква почита паметта на свети мъченик Мирон, един от ранните християнски свещеници и изповедници на вярата.
Свети Мирон живял през III век в Ахея, днешна Гърция. Той бил презвитер в град Кизик и се отличавал със своята милост, кротост и готовност да помага на бедните. Когато по времето на император Деций започнало жестоко гонение срещу християните, Мирон не се уплашил да изповяда Христовото име.
Заради отказа си да се отрече от вярата, бил подложен на тежки мъчения – горели тялото му с огън, измъчвали го с желязо и накрая го хвърлили в пламъци. По чудо останал жив, но по-късно бил посечен с меч, отдавайки душата си на Бога. Така свети Мирон станал един от свидетелите за силата на християнската вяра.
Легенди и предания
В народното предание свети Мирон често се почита като застъпник за плодородие и дъжд. Смята се, че ако на този ден вали, то ще има изобилие от плодове и добра реколта.
Според легенди, разпространени в някои райони на България, светецът пази хората от суша и пожари, а имената „Мирон“ и „Мирона“ се свързват с мир и благословение в дома.
Български вярвания и обичаи
В българската традиция 17 август е познат като Мироновден. С него са свързани редица народни вярвания и практики:
- Жените не перат и не месят хляб, за да не „изгорят нивите от жегата“.
- На места се спазва обичай да се раздава хляб или грозде за здраве и плодородие.
- Вярва се, че ако на този ден човек прояви щедрост – например нахрани беден или даде дар за църквата – свети Мирон ще му върне доброто многократно.
- В Родопите и някои части на Тракия денят се смята за „огнен празник“ – хората не работят с огън, за да избегнат пожари.
Имен ден
На 17 август празнуват всички, които носят името Мирон и Мирона.
