Б онита Гибсън, която навърши 114 години, разкри тайните си за дълголетие, пише People.
Семейството на жената от Мичиган сподели, че една конкретна храна - картофите - е основен фактор, допринасящ за нейния дълъг живот.
Картофите са константа за Гибсън повече от век, особено след като тя се омъжва за Кенет Ричард, който работел в картофената индустрия десетилетия наред в Айдахо, след като се оженили през 1930 г.
Ричард се пенсионира през 1977 г. и издъхва през 2003 г., но семейството на Гибсън казва, че тя продължава да яде картофи и до днес.
Гибсън, обитателка на дома за възрастни хора „Уолтънууд Каридж Парк“ в Кантон, също споделя, че не пиенето, не пушенето и здравословното хранене са едни от другите ѝ тайни за живот след 100 години.
Другите са позитивизмът и вечната усмивка.
Гибсън, която е родена на 4 юли 1911 г., е сред най-възрастните хора в света, е преживяла паротит, морбили и магарешка кашлица като дете, както и COVID-19, когато е била на 109 години, съобщи семейството ѝ.
Нейни близки разказаха още, че е шофирала до 99-годишна възраст, летяла е със самолет за първи път на 100 години.
Сега Гибсън обича да чете, да играе карти и да разговаря със сина си Ричард, на 88 години, всяка вечер. Тя има и три внуци, шест правнуци и 16 праправнуци.
Гибсън също така е близо до титлата на Гинес за най-възрастния жив човек в света. Етел Катъръм, на 115 години, пое рекорда през април, след смъртта на 116-годишната бразилска монахиня Ина Канабаро Лукас.
Катъръм, който живее в старчески дом в Съри, Югоизточна Англия, също разкри какво е необходимо, за да се живее дълго.
„Никога не споря с никого, слушам и правя това, което ми харесва“, каза тя пред Асошиейтед прес.
Споделяйки още тайни за дълголетие, Катъръм веднъж каза, според Книгата на рекордите на Гинес: „Казвайте „да“ на всяка възможност, защото никога не знаете до какво ще доведе тя. Имайте позитивно отношение и консумирайте всичко с мярка.“
Според организацията, която води записи, най-възрастният човек на света, Жан Луиз Калман от Франция, е живяла 122 години и 164 дни, преди да почине през 1997 г.
