Н а 17 август 1876 г. френският писател и политик Виктор Юго произнася силно осъдителна реч пред парламента на Франция в отговор на жестокостите, извършени при потушаването на Априлското въстание в България. Тази реч е част от неговата активна обществена позиция срещу потисничеството и несправедливостта, независимо от географския контекст.
- Контекст на събитията
Априлското въстание, избухнало през април 1876 г. в османска България, е жестоко потушено от турските власти. Доклади на чуждестранни журналисти, като британския кореспондент Джанюариъс Макгахан, разкриват ужасяващи сцени на насилие и убийства, включително в Батак, където хиляди българи са избити, обезглавени или изгорени живи. Тези описания предизвикват международен отзвук и мобилизират европейската общественост срещу османската репресия.
- Речта
На 17 август 1876 г. Виктор Юго произнася реч в парламента на Франция, в която осъжда турските зверства в България. Тя е публикувана на 30 август 1876 година във вестник "Рапел" и е озаглавена "За Сърбия". Там обаче се описват събитията от клането в Батак, а в следващите дни редица издания посочват, че е допусната фактологическа грешка.
"Aujourd'hui on massacre un peuple en Europe" Victor Hugo
— Eric Anceau (@Eric_Anceau) March 3, 2018
L'indépendance de la Bulgarie (140 ans en ce 3 mars) fait suite au soulèvement national (une pensée pour Vassil Levski et Hristo Botev) et à la terrible répression turque des Bachi-Bouzouks pic.twitter.com/kD1c7cK2dX
„Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който както изглежда правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели този факт? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.
Нациите имат над тях нещо, което е под тях - правителствата. На моменти, това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око – съвестта.
Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо, това, че престъпленията са престъпления, това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца и се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак (Батак) е смален за няколко часа, от 9 хил. жители на триста.
Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се отварят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци“.
Битката при Траянови врата
Битката при Траянови врата от 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Тя е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София) от византийския император Василий II. След поражението той отстъпва обратно към владенията си в Тракия, но българската армия, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, го преследва и го обкръжава в полите на Средна гора.
Битката се състои в тесния проход Траянови врата, разположен в Стара планина. Тесният терен дава стратегическо предимство на по-малката, но дисциплинирана българска армия. Българите умело използват природните особености на местността и успяват да затворят византийците в капан. Резултатът е катастрофално поражение за Византия –
- много от войниците са избити, а самият император Василий II едва успява да избяга.
Победата при Траянови врата идва петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав и затвърждава успехите, постигнати от въстанието на комитопулите през 976 г. В условията на непрестанни борби с Византия Първата българска държава успява да просъществува още няколко десетилетия, като средището ѝ се премества от Преслав на североизток към Охрид на югозапад. Победата дава време на българската държава да се укрепи и подготви за бъдещи византийски кампании. Въпреки това, конфликтите с Византия продължават и през следващите десетилетия, като в крайна сметка Василий II успява да подчини България след дълги и изтощителни войни в началото на XI в.
Земетресението в Измит
На 17 август 1999 г., в 3:01 ч. сутринта, Турция беше разтърсена от опустошително земетресение с магнитуд 7.4 по скалата на Рихтер, което удари индустриалния град Измит и околните райони. Земетресението, наречено още Кочаели или Голджюк, се случи по Северноанадолския разлом и продължи само 45 секунди, но последиците му бяха катастрофални: над 17 000 души загинаха, около 50 000 бяха ранени, а повече от 250 000 останаха без дом.
17 Ağustos 1999'da saat 03.02'de meydana gelen ve yaklaşık 45 saniye süren 7.4 büyüklüğündeki depremin üzerinden 18 yıl geçti. pic.twitter.com/bX3xOFiH58
— Yeni Şafak (@yenisafak) August 17, 2017
Спомените на Недждет Демир, оцелял от бедствието, са живи: „Бях в леглото си, когато всичко се разтресе. Съпругата ми крещеше, децата плачеха, а аз не можех да ги намеря в тъмнината“. Друг оцелял разказва: „Събудих се от силен шум и падане на предмети. Изтичах към вратата, но тя беше блокирана от паднали мебели. Прекарах часове, опитвайки се да се освободя“.
След бедствието, международната общност бързо реагира. Спасителни екипи от 21 държави, включително България, Германия, Франция, Израел и Япония, пристигнаха в Турция, за да помогнат в търсенето и спасяването на оцелели. Гърция беше първата страна, която предложи помощ, въпреки напрегнатите двустранни отношения по това време.
Още събития на 17 август:
- 1945 г. – Английският автор Джордж Оруел публикува „Фермата на животните“, антиутопична сатира, която се превръща в литературна класика
- 1970 г. – Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).
Родени:
- 1936 г. – роден е българският оперен певец Никола Гюзелев
- 1943 г. – роден е американският актьор Робърт де Ниро („Кръстникът“ 2, „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Имало едно време в Америка“, „Недосегаемите“, „Добри момчета“, „Обратна тяга“, „Нос Страх“, „Жега“, „Фенът“, „Копланд“, „Да разлаем кучетата“, „Ронин“, „Ирландецът“)
- 1960 г. – роден е американският актьор Шон Пен („Осъденият на смърт идва“, „Играта“, „Тънка червена линия“, „Аз съм Сам“, „Реката на тайните“, „21 грама“)
- 1977 г. – роден е френският футболист Тиери Анри
- 1978 г. – родена е българската актриса Яна Маринова („Стъклен дом“, „Фамилията“, „Живи легенди“, „С река на сърцето“, „Игра на доверие“)
Починали:
- 1868 г. – умира българският революционер Хаджи Димитър
