Подкрепят ли руснаците войната в Украйна|Vesti.bg

В сеизвестен факт е, че колкото по-продължителна е една война, толкова по-негативно настроени към нея стават жителите на замесените страни. Това, разбира се, не е изненадващо – именно обикновените хора са тези, които са най-тежко засегнати по време на конфликт. Когато руската армия нахлу в Украйна, редица експерти прогнозираха, че офанзивата ще продължи няколко дни или седмици. Това се случи през февруари 2022 г. Оттогава изминаха повече от четири години, а сключването на примирие между Москва и Киев изглежда все така непостижима задача. Към днешна дата, един въпрос все още не може да получи задоволителен отговор – какво смята руското общество за нестихващите боеве? Според проучване, резултатите от което бяха публикувани наскоро, малко над половината от жителите на Русия очакват войната да приключи до края на настоящата година. В същото време, повечето от тях допълват, че ако преговорите се провалят, Кремъл трябва да засили натиска върху Украйна. Достоверността на тези резултати, обаче, няма как да бъде потвърдена от независими наблюдатели, поради което е много вероятно подкрепата за офанзивата, предприета от президента Владимир Путин, всъщност да е значително по-малка.

Russian President Vladimir Putin may have lost another Kremlin-friendly leader, but the Iran war could prove a long-term boon for his country, whose economy is dependent on energy exports. https://t.co/Z23lIF35aO
— NBC News (@NBCNews) March 11, 2026

Лоялни привърженици на Путин

От началото на инвазията в Украйна, всички анкети, проведени в Русия, показват едно и също нещо – рейтингът на Путин не пада под 80%. Анализаторите са единодушни, че тъй като става въпрос за страна във война, начело на която стои авторитарен режим, тези резултати най-вероятно изобщо не отговарят на истината. Въпреки това, няма как да се отрече, че поне част от тази подкрепа е напълно реална. Една от причините за това са обещанията на Путин, че ще направи Русия по-силна и просперираща. Пропагандата, разпространявана от Кремъл, е важен елемент от стратегията на държавния глава и много хора вярват безрезервно на нейните послания.

В същото време, способността на Путин да поддържа относителната стабилност на руската икономика допринася за неговата популярност. От гледна точка на Запада, налагането на санкции се превърна в основен метод за оказване на натиск върху Москва през последните четири години. Според международната общност, това не просто ще принуди Кремъл да прекрати военните действия, но и ще накара голяма част от руското общество да се обърне срещу режима на Путин. Фактите, обаче, са други. Икономиката на Русия е изправена пред сериозни предизвикателства, но тя така и не изпадна в дълбоката криза, която предричаха редица експерти. Освен това, поне на пръв поглед изглежда, че съществена част от жителите на страната все още са лоялни привърженици на Путин и това едва ли ще се промени.

Някои изследователи поставят акцента върху факта, че патриотизмът на дадено общество винаги нараства по време на конфликти. Именно така те обясняват внушителния ръст на рейтинга на Путин след използването на военна сила срещу Украйна през 2014 и 2022 г. Трудно е да се каже дали въпросните данни са достоверни или не. Кремъл несъмнено се опита да скрие голяма част от фактите за продължаващата война от руското общество – включително за броя на жертвите и огромните суми, похарчени в хода на офанзивата. Москва също така не прибягва до пълномащабна мобилизация на наборници и използва предимно високоплатени доброволци. Всичко това повдига въпроса дали в някакъв момент подкрепата за Путин няма да се срине, особено ако разходите за военните действия продължат да растат и до какво би довело това.

Putin has no plans to stop. Ukraine needs Russia’s frozen assets more than ever https://t.co/lijLJBLJ0B pic.twitter.com/X4Nn1smtjz
— Euractiv (@Euractiv) March 9, 2026

За и против войната в Украйна

В Русия все още има няколко независими социологически агенции, като извършените от тях изследвания показват, че голяма част от жителите на страната подкрепят нахлуването в Украйна. Според тях, това мнение споделят между 60 и 70% от руснаците. Много анализатори, обаче, смятат, че тези данни не бива да бъдат приемани за чиста монета, тъй като повечето респонденти отлично осъзнават какви биха могли да бъдат последствията, ако си позволят да критикуват Кремъл. Центърът „Левада“, например, който се счита за относително безпристрастен и надежден източник на информация, провежда повечето си интервюта лице в лице в домовете на хората. Процентът получени отговори, обаче, е много малък. Представителите на „Левада“ провеждат и анкети онлайн, но проблемът с предпазливостта на респондентите остава. Много хора предпочитат да дават „приемливи“ отговори, дори и те да не отговарят на възгледите им, страхувайки се, че всяко несъгласие с политиката, водена от Путин, може да бъде разтълкувано като нарушаване на законите, насочени срещу „разпространяването на фалшиви новини“ и „дискредитирането на армията“.

Повечето руски граждани избягват дискусиите, свързани с политиката и се опитват да живеят така, че да сведат до минимум контактите си с властите. Тази практика датира от времето на СССР, но отново придоби популярност след завръщането на Путин на президентския пост през 2012 г. Няма съмнение, че в Русия има пламенни привърженици на управляващия режим и войната в Украйна. Далеч не всички, обаче, са на това мнение. Показателен е фактът, че ако подкрепата за военните действия беше толкова голяма, то службите, отговарящи за набиране на доброволци, щяха да се претоварени. Вместо това, Москва разчита на финансови стимули, пропаганда и мобилизация на затворници. Стотици хиляди мъже на свой ред се опитват да избегнат отиването на фронта, като напускат страната или се възползват от дупки в законите. Хуманитарните помощи за сражаващите се на фронта най-често се събират от училища и църкви, т.е. под натиска на държавата. Повечето хора считат тази дейност за оказване на подкрепа на отделни хора, а не на самата война.

Съществуват редица доказателства, че руснаците далеч не са така патриотично настроени, както твърди Кремъл. Музикалните класации са доминирани не от песни, посветени на войната и родината, а от любовни балади и западни хитове. Особено показателни са книгите, които жителите на страната четат. Сред най-продаваните литературни произведения са „1984“ на Джордж Оруел и „Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл. Това демонстрира по недвусмислен начин, че читателите търсят отговори на въпроси, свързани с авторитаризма, травмите и моралната отговорност, вместо да се интересуват от темата за милитаризма. Истината е, че кампанията на Путин за популяризиране на т.нар. традиционни ценности не постига очакваните резултати. Процентът на разводи е сред най-високите в света, а раждаемостта непрекъснато пада. Според редица анализатори, всичко това показва как пропастта между посланията на Кремъл и ежедневието на обикновените хора се задълбочава. Те допълват, че подобни процеси са се превърнали в една от основните причини за рухването на СССР. Няма как да се прогнозира по категоричен начин дали историята ще се повтори или не, но режимът на Путин несъмнено е наясно с паралелите между случилото се тогава и настоящата ситуация и ще направи всичко по силите си, за да задържи своята власт.

Още от автора: