Н а 12 май православната църква почита паметта на двама значими християнски светци – свети Герман, патриарх Константинополски, и свети Епифаний Кипърски. Денят е свързан както с църковната история и защитата на православната вяра, така и с богати народни традиции и обреди, запазени в българския фолклор.
Имен ден празнуват Герман, Геро, Искра, Искрен, Герана, Герасим и Герда.
Свети Герман I Константинополски е една от важните фигури в историята на Източната църква. Още в младежките си години той се посвещава на духовния живот и служението на християнската вяра. Заради своята образованост, благочестие и авторитет сред духовниците първо става епископ на Кизик, а през 715 г. е избран за патриарх на Константинопол.
По времето на неговото управление Византийската империя е разтърсвана от споровете около почитането на иконите. Император Лъв III Исаврянин се обявява срещу иконопочитанието и започва политика, насочена към ограничаване и забрана на свещените изображения в храмовете. Патриарх Герман се противопоставя на тези действия и полага усилия да убеди императора да се откаже от намеренията си.
Когато Лъв III настоява въпросът да бъде решен на църковен събор и търси подкрепа за осъждане на иконите, Герман отказва да се отрече от православното учение. Вместо това той напуска патриаршеския престол под натиск от властта.
Светецът умира през 740 г. на 95-годишна възраст. Погребан е в манастира „Хора“ в Константинопол, а по-късно мощите му са пренесени във Франция. Освен с дейността си в защита на иконопочитанието, свети Герман остава известен и с богословските си трудове, проповеди и църковни песнопения, посветени на светците и Божията благодат.
На същата дата църквата почита и свети Епифаний – един от големите защитници на православието през IV век. Той е роден около 310 г. в бедно еврейско семейство в Палестина. Още млад остава сирак и се грижи за малката си сестра. След като се запознава с християнството, двамата приемат кръщение.
По-късно Епифаний поверява сестра си на манастир, а сам се отдава на монашески живот в палестинската пустиня. Там прекарва години в молитва, изучаване на Свещеното писание и духовно усъвършенстване. Неговата ученост и подвижнически живот стават известни в различни части на християнския свят.
През 367 г. той е избран за епископ на град Константия на остров Кипър – град, известен в миналото като Саламина, а днес Фамагуста. По това време Константия е важен религиозен център и седалище на кипърските архиепископи.
Свети Епифаний посвещава живота си на укрепването на християнската вяра и борбата срещу различните ереси, които се разпространяват в ранната църква. Той пише множество богословски трудове, най-известният от които е „Панарион“ или „Против ересите“. В него описва и опровергава десетки учения, смятани от църквата за отклонение от православната вяра.
През 381 г. свети Епифаний участва и във Втория вселенски събор в Константинопол – едно от най-важните събития в историята на ранното християнство. След 36 години начело на Кипърската църква той умира на 12 май 403 г., докато пътува с кораб от Константинопол към Кипър.
Освен с почитта към светиите, 12 май е свързан и с народни вярвания, познати в българската традиция като „Герман“ или „градушкар“. Денят е посветен на молитви за дъжд и предпазване от градушки и бури, които могат да унищожат реколтата.
Според народните представи свети Герман е повелител на летните стихии и градушките. Затова на този ден не се извършва полска работа и не се впрягат животни, за да не бъде „разсърден“ светецът и да не падне градушка.
При задаване на буреносни облаци хората излизали навън и произнасяли специални заклинателни слова с надеждата бедствието да отмине нивите и селата.
С деня е свързан и старинният обичай „Пеперуда“. В него участват предимно момичета, а понякога и възрастни жени. Те изработват обредна фигура, наричана Герман, от кал, глина или пръст. Куклата символизира мъжка фигура и се използва в ритуали за измолване на дъжд и плодородие.
След изработването фигурата се украсява с цветя и символично се погребва, като се спазват елементи от истински погребален ритуал. След определено време – на третия, деветия или четиридесетия ден – обредната фигура се изравя и се хвърля във вода.
В някои райони на България съществува и друга разновидност на обичая, при която фигурата на Герман се изработва от метла и се използва в ритуали срещу суша.
