Л идерите на страните от срещата на върха на „Букурещката деветка“ (B9) днес, подписаха съвместна декларация, която според анализатори е от ключово значение за разбирането на приоритетите на държавите членки. Унгария обаче не подписа документа, съобщи „Диджи 24“.
Според президента на Румъния, Никушор Дан, тази позиция е била заета, тъй като преходът след оттеглянето на режима на Виктор Орбан все още не е приключил в Будапеща.
Румен Радев за Б9: Имаме различия за Украйна
„Към момента на финализиране на преговорите по текста на декларацията, както и днес, Унгария нямаше действащо правителство, поради което нямаше инструкции дали да се присъедини към документа или не. Въздържането е конструктивно, както е записано в текста на декларацията, и представлява стъпка напред спрямо предишната позиция на Унгария, която беше на отхвърляне“, обяви Дан.
В края на приетата декларация изрично е посочено, че Унгария е възприела позиция на „конструктивно въздържане“.
„Унгария желае да изрази конструктивно въздържане. В тази връзка Унгария не е в позиция да подкрепи настоящия текст на декларацията като съгласуван език. Всяко решение относно използването на този съгласуван текст в бъдеще ще бъде взето от бъдещото правителство на Унгария“, се казва в документа.
В срещата участваха генералният секретар на НАТО Марк Рюте, президентът на Украйна Володимир Зеленски, президентът на Чехия – Петър Павел, на Финландия – Александър Стуб, на Словакия - Петер Пелегрини, на Латвия - Едгарс Ринкевичс, на Естония - Алар Карис, на Литва - Гитанас Науседа, министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, министърът на отбраната на Швеция Пол Йонсон, министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде и постоянният секретар в кабинета на министър-председателя на Исландия Бенедикт Арнасон.
Съединените щати бяха представени от американския заместник държавен секретар по контрола над въоръженията и международната сигурност Томас Динано, България - от постоянния представител на страната ни в НАТО Николай Милков, а Унгария, от посланика в Румъния Каталин Кишне.
Седем страни от НАТО искат Украйна в алианса
„Източна Европа е под руска заплаха. Още преди мащабното нахлуване в Украйна Русия започна да изисква НАТО да се върне в старите си граници от 1997 г. и да се откаже от всичко. Това беше неприемливо искане. Ако имат възможност, те ще искат да се върнат към тази гледна точка. Нашата задача е да гарантираме, че никога повече руското ръководство няма да може да поставя подобни ултиматуми, да доминира над съседите си или да започва войни без последствия. Вече направихме много, за да спрем войната и да гарантираме, че никога няма да им донесе победа и че никога няма да останат безнаказани като агресор“., коментира Зеленски.
