В търсене на истината - научните теории, които се оказаха напълно погрешни - Любопитно

П рез цялата история на човечеството, науката била онази сила, която ни тласкала напред със създаването на смели теории и революционни открития. Въпреки това, много от тях не успели да издържат проверката на времето. Някои идеи, считани в продължение на дълги години за неоспорими истини, впоследствие се оказали напълно погрешни. Това нагледно показва колко важно е да подхождаме с известна доза скептицизъм към всяко твърдение, което не е потвърдено от убедителни доказателства, както и необходимостта учените да проявяват безпристрастност и внимание дори и към най-малкия детайл при провеждането на експерименти. В следващите редове може да се запознаете с няколко погрешни теории, демонстриращи колко динамичен и на моменти противоречив може да бъде непрекъснатият ни стремеж към нови знания.

Теорията за миазмата

В продължение на векове почти всички учени и лекари са напълно убедени, че болести като маларията, холерата и чумата се причиняват от т. нар. миазма – отровен и зловонен въздух, който се образува при гниенето на органична материя. Въпросната теория е създадена в Древна Гърция (Хипократ, бащата на медицината, е един от първите учени, които я споменават) и запазва своята актуалност чак до XIX в. През цялото това време, голяма част от опитите да бъде предотвратено разпространяването на опасни зарази са фокусирани върху премахването на боклуците от големите градове, за да бъдат отстранени неприятните миризми. В интерес на истината, това се оказва успешна стратегия, но не и заради ограничаването на „лошия въздух“. В средата и края на XIX в. учени като Луи Пастьор и Робърт Кох доказват, че повечето заболявания са причинени от бактерии и вируси. Крахът на теорията за миазмата, считана за безспорна истина в продължение на векове, предизвиква истинска революция в сферата на медицината. Този драстичен обрат показва как научният прогрес често изисква отхвърлянето на някои широко разпространени вярвания, независимо колко „достоверно“ звучат те.

In the early 1900s, René Blondlot “discovered” N-Rays. His dependent measure was usually him (and others) seeing their luminescent effects. Removing a critical piece of equipment left Blondlot’s data unchanged, showing the observations to be projections. https://t.co/Khy6nnxzou pic.twitter.com/p7gno9ztdy
— James T. Todd (@jimtemu) September 25, 2024

N-лъчите на Рене Блондло

Годината е 1903-та. Научната общност е силно развълнувана от откриването на рентгеновите лъчи няколко години по-рано. Именно тогава френският физик Рене Блондло прави едно вълнуващо съобщение – успял е да открие нов вид лъчение. Т. нар. N-лъчи (на името на родния му град Нанси) могат да увеличават яркостта на различни обекти, преминават през почти всичко и се излъчват както от човешкото тяло, така и от Слънцето, но само тогава, когато на небето има облаци, твърди той. Съвсем скоро редица френски учени започват да пишат статии, посветени на N-лъчите, като повечето от тях описват съмнителни експерименти, уж демонстриращи разнообразните им ефекти. Откритието първоначално е приветствано като важна стъпка от изследванията на рентгеновите лъчи и радиоактивността. Научната общност извън Франция, обаче, е скептична. Американският физик Робърт Ууд решава да посети лабораторията на Блонло, за да провери какво всъщност представляват N-лъчите. По време на една от демонстрациите на Блондло, Ууд тайно премахва важен компонент от апарата на френския учен, с който той уж „произвежда“ въпросните лъчи. Въпреки това, Блондло заявява, че опитът е успешен и са забелязани N-лъчи. Така става ясно, че те всъщност не съществуват, а представляват „експериментална илюзия“, породена от пристрастията и очакванията на наблюдателя. След като Ууд публикува статия със своите заключения, теорията за N-лъчите е напълно опровергана, а Блондло става обект на много подигравки от страна на научната общност.

Earth's last ice age ended around 11,700 years ago and a new study predicts the next one should be 10,000 years away.https://t.co/rtpP2qQRVO
— DW News (@dwnews) March 4, 2025

Ледниковият период, който така и не настъпи

В началото на 70-те години на миналия век редица американски и европейски медии алармират, че се задава нов ледников период. В публикациите се твърди, че въпросното глобално захлаждане може да застраши производството на храни и да причини безпрецедентна криза в почти всички държави по света. Предупрежденията са базирани на данни, събрани от различни части на Северното полукълбо. Наблюдаваният спад на температурите се дължи на замърсяването на атмосферата, което достига рекордни нива в десетилетията след края на Втората световна война. Докато някои климатолози изследват възможните сценарии за настъпването на ледников период, повечето техни колеги са на друго мнение и се опитват да успокоят обществото, отбелязвайки, че вече се забелязва постепенно затопляне, основната причина за което е натрупването на въглероден диоксид в атмосферата. Въпреки това, медиите обръщат далеч по-голямо внимание на твърденията за задаващото се застудяване, превръщайки темата в истинска сензация. Днес, повечето хора, които не вярват, че климатичните промени са реален проблем, често сочат именно паниката, предизвикана от публикациите за нов ледников период, като доказателство, че не бива да се вярва на научните прогнози. В действителност, случилото се през 70-те години е предупреждение колко опасни могат да бъдат погрешното тълкуване на данни и търсенето на сензации, без да се вземат предвид фактите. Експертите в наши дни са единодушни, че глобалното затопляне е изключително опасна тенденция, ефектите от която се усещат по цял свят. Те също така не спират да предупреждават, че ако не бъдат взети мерки, последиците могат да бъдат катастрофални.

Scientists researching the interactions between tectonic plates built an animated model of what the Earth may have looked like one billion years ago https://t.co/c4mbJQLYDL pic.twitter.com/c80wYg1YWZ
— CNN International (@cnni) February 21, 2021

Разширяващата се Земя

Теорията за тектониката на плочите предизвиква истинска научна революция и се счита за един от най-важните моменти в историята на геологията. Тя гласи, че в земната литосфера има седем големи и още няколко по-малки плочи, които се движат бавно в продължение на стотици милиони години. В основата на създаването ѝ стоят изследванията на океанското дъно, проведени през 50-те години на миналия век, които запълват празнините в познанията за строежа на нашата планета. В началото на XX в., обаче, учените все още нямат никаква представа защо континентите изглеждат така, сякаш са парчета от пъзел. Според една от най-популярните теории по това време, Земята постепенно се разширява, увеличавайки своята повърхност. Редица експерти отбелязват, че в далечното минало континентите били съединени, но днес се отдалечават едни от други заради въпросното уголемяване. Дори и след като съществуването на тектонските плочи е доказано, някои учени продължават да подкрепят твърденията, че Земята се разширява. С напредването на технологиите и използването на сателити за прецизни измервания и събиране на данни, въпросната теория е окончателно оборена. Изненадващо или не, дори и днес има хора, смятащи планетата ни за нещо като балон, който бавно се раздува – идея, което е не по-малко абсурдна от твърденията, че Земята всъщност е плоска.

Още от автора:

Новата политическа авантюра на Мъск

В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран

Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция

Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран

Терористите, които използват глада като оръжие

Краят на един политически романс

Задълбочаваща се криза - кои са страните в Латинска Америка, в които човешките права се нарушават непрекъснато

Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква

Изненадващата история на забранените цветове

Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна

Настъплението на Русия в Африка