П рез есента на 1912 г. Балканите са на прага на голямо изпитание. Четири християнски държави — България, Сърбия, Гърция и Черна гора — се обединяват срещу Османската империя, чиято власт над балканските народи вече е сериозно разклатена. Целта на Балканския съюз е да освободи останалите все още под османско владичество земи и да сложи край на вековната турска доминация в региона.
България, като най-силната военна сила на Балканите по това време, поема основната тежест на войната.
Нейните армии трябва да настъпят към Тракия и Родопите, за да освободят земите, населени предимно с българи. Именно в този контекст се разгръща битката при Кърджали — една от първите победи в Първата балканска война, която има не само военно, но и дълбоко национално значение.
След обявяването на войната на 5 октомври (ст. стил) / 18 октомври (н. стил) 1912 г., Родопският отряд под командването на генерал Никола Иванов получава заповед да настъпи към Кърджали и да защити южното крило на българската армия. Това е стратегически важен пункт — ако османците задържат Кърджали, те могат да ударят в тила българските войски, настъпващи към Лозенград и Одрин.
Командването на настъплението е поверено на полковник Васил Делов, герой от Сръбско-българската война и един от най-способните български офицери. Той повежда Кърджалийския отряд, съставен от части на Хасковския и Пловдивския гарнизон, към града, който е защитаван от многобройни османски сили.
Битката
Сражението започва на 21 октомври 1912 г. (8 октомври по стар стил). Османците, подкрепени от артилерия и добре укрепени позиции по околните хълмове, се опитват да задържат настъплението на българите. Въпреки трудния планински терен и силния отпор, българските войници настъпват с решителност и самоотверженост.
Полковник Делов организира своите части в няколко настъпателни линии, използвайки умело терена и прикривайки движението на войниците. Артилерията открива точен огън по османските позиции, а пехотата напредва под куршумен дъжд. До обяд боевете са ожесточени, но постепенно османската отбрана започва да се пропуква.
Към края на деня българите щурмуват Кърджали и след упорита борба влизат победоносно в града. Османските войски се оттеглят в паника на юг, към Гюмюрджина (дн. Комотини).
Освобождението на Кърджали
Победата е пълна и решителна. На 21 октомври 1912 г. Кърджали и Източните Родопи са окончателно присъединени към Царство България. За пръв път след Освобождението от 1878 г. тези земи, където живеят хиляди българи, отново стават част от българската държава.
Новината за победата предизвиква ликуване в цялата страна. Камбаните на църквите в Пловдив и София бият тържествено, а вестниците излизат с горди заглавия: „Кърджали е български! Нашите войски освободиха Родопите!“
За местното население този ден е ден на възраждане — след десетилетия на чуждо владичество, хората посрещат войниците с цветя, сълзи и хляб.
Битката при Кърджали има огромно военно и политическо значение.
- Тя осигурява левия фланг на българската армия и предотвратява възможността османците да извършат контранастъпление в тила.
- Победата укрепва морала на българската войска, която в следващите дни ще постигне още по-големи успехи при Лозенград и Люлебургаз.
- От стратегическа гледна точка, битката гарантира властта на България над Родопите, които и до днес остават неделима част от страната.
Трагедията в Аберван
На 21 октомври 1966 г., малкото уелско миньорско селище Аберван се събужда като всеки друг петъчен ден. Децата се приготвят за училище, родителите им тръгват към работа в мините, а в долината се носи мирис на дъжд и въглища. Никой не подозира, че след няколко минути селото ще бъде застигнато от една от най-ужасяващите индустриални катастрофи в историята на Великобритания.
В 9:15 ч. сутринта огромна маса от над 150 000 кубически метра скала, кал и въглищен шлам се откъсва от насип №7 — един от отпадъчните хълмове на местната въглищна мина „Merthyr Vale“. След дни на проливни дъждове, насипът, изграден върху естествен водоизвор, се е превърнал в нестабилна, напоена с вода маса. Само за секунди той се срутва и се спуска по склона към селото със скоростта на лавина.
Потокът от черна кал връхлита първо жилищни къщи, а след това селското училище „Pantglas Junior School“, където тъкмо е започнал първият учебен час. Повечето деца са били на чиновете си, когато черната стена от тиня и камъни разбива стените и залива класните стаи. За по-малко от пет минути сградата е напълно погребана.
В резултат на катастрофата загиват 144 души, от които 116 са деца на възраст между 7 и 10 години. Повечето семейства губят повече от едно дете. Цялото село е обвито в тишина и ужас — хората започват отчаяно да копаят с ръце, лопати и каквото намерят, за да извадят децата изпод калта. Мнозина спасители чуват гласове под развалините, но без тежка техника и време шансът за оцеляване е нищожен. До обяд, надеждите вече са почти изчезнали.
Причини и отговорност
Разследването по-късно установява, че трагедията е изцяло предотвратима. Националният съвет по въгледобив (National Coal Board, NCB) е бил предупреждаван многократно за опасността от насипите, които са били изградени върху нестабилен, водоносен терен. Жителите на Аберван са сигнализирали за свличания и течове години преди катастрофата. Въпреки това, предупрежденията са били игнорирани.
Официалното следствие от 1967 г. нарича случилото се „трагедия, породена от сляпа небрежност“. Въпреки ясните доказателства за вина, нито един от отговорните служители на NCB не е подведен под наказателна отговорност. Това оставя горчиво чувство на несправедливост в сърцата на оцелелите и на семействата на жертвите.
Новината за катастрофата шокира цялото Обединено кралство. Вълна от съчувствие и подкрепа залива Аберван — пристигат доброволци, спасителни екипи, дарения от всички краища на страната. В рамките на няколко дни се създава фонд за подпомагане на жертвите, в който хора от цял свят даряват пари.
Въпреки това, реакцията на държавните институции е бавна и тромава. Мнозина жители по-късно казват, че се чувствали „забравени и изоставени“ от властите в първите дни след бедствието.
Реакцията на кралското семейство
Кралица Елизабет II и принц Филип са дълбоко разтърсени от случилото се. Принц Филип посещава Аберван още на следващия ден, за да изрази съболезнования и да се срещне с оцелелите. Самата кралица пристига едва осем дни по-късно, на 29 октомври 1966 г. — забавяне, което по-късно тя нарича едно от нещата, за които най-много съжалява като монарх.
Когато кралицата пристига, селото е обгърнато в тишина и траур. Тя се среща с родители, които са изгубили децата си, и се разплаква пред множеството — нещо изключително рядко за нея. Този момент остава дълбоко запечатан в паметта на очевидците и често се цитира като един от малкото пъти, когато монархът открито показва лична емоция пред обществеността.
Емоционалните моменти и паметта за Аберван
Най-тежките сцени от Аберван са тези на родители, копаещи с голи ръце в калта, опитвайки се да намерят децата си. Един миньор по-късно казва: „Копаех калта и държах детето си в ръце, но то вече беше студено. Никога не съм усещал такава празнота“.
Цялото село се превръща в едно голямо гробище на спомени. Погребенията се провеждат в общи церемонии — редици от малки ковчези, покрити с бели цветя.
В следващите години, Аберван се превръща в символ на човешка болка, но и на общностна сила. През 1970-те години жителите успяват сами да накарат NCB да премахне останалите опасни насипи около селото. Днес на мястото на училището стои мемориална градина, а всяка година на 21 октомври оцелелите и потомците на загиналите се събират в тишина, за да отдадат почит.
Още събития на 21 октомври:
- 1907 г. – Открити са първите известни останки от Хайделбергския човек при германския град Мауер, близо до Хайделберг.
- 2008 г. – Официално е открит Големият андронен колайдер.
Родени:
- 1790 г. – роден е френският писател Алфонс дьо Ламартин
- 1833 г. – роден е шведският изобретател Алфред Нобел
- 1945 г. – роден е руският режисьор Никита Михалков
- 1949 г. – роден е премиерът на Израел Бенямин Нетаняху
- 1956 г. – родена е американската актриса Кари Фишър (принцеса Лея от "Междузвездни войни")
Починали:
- 1969 г. – умира американският писател Джак Керуак
- 2021 г. – умира българският финансист Владимир Каролев
