Р уската инвазия в Украйна представлява заплаха за сигурността на цяла Европа. Освен това тя повдигна въпроса доколко стабилни са отношенията между ЕС и САЩ.
До момента изглежда, че западните съюзници успяват да бъдат единни в условията на настоящата криза. Те продължават да оказват военна помощ на Украйна, а санкциите, които налагат на Русия, са безпрецедентни.
В същото време обаче въпросното разбирателство между ЕС и САЩ е изправено пред някои сериозни предизвикателства.
Отговорът на САЩ
Начинът, по който САЩ реагират на руската инвазия в Украйна, е обект на много коментари. Някои анализатори са на мнение, че Вашингтон трябва да заеме още по-твърда позиция, докато други призовават Белия дом да не се меси в конфликта.
US President Joe Biden says Russia's Vladimir Putin is trying to erase Ukrainian culture and identity. Meanwhile, Ukraine's leader vowed resistance to Russian advances in the eastern Donbas region. DW has the latest.https://t.co/1IQK53bvG0
— DW News (@dwnews) May 28, 2022
Ето какво заяви специално за Vesti.bg експертът по международни отношения проф. Томас Уайс:
„Администрацията на Джо Байдън се опитва да повлияе на ситуацията в Украйна по три начина:
- първо, Белият дом не спира да критикува Кремъл (нека не забравяме, че Байдън дори нарече Путин „военнопрестъпник“),
- второ, забелязва се невиждано доскоро политическо единство сред западните съюзници
- и трето – САЩ налагат тежки санкции на Русия и изпращат оръжия и боеприпаси на Украйна, като в същото време се опитват да избегнат избухването на Трета световна война“.
На сходна позиция е и проф. Джоузеф Най от Харвардския университет, който е бивш външнополитически съветник към Държавния департамент на САЩ (назначен е на въпросната позиция от държавния секретар Джон Кери през 2014 г., когато Русия анексира Крим).
„Смятам, че Байдън се справя със ситуацията относително добре. Той нееднократно подчерта, че иска да помогне на Украйна да запази своя суверенитет, както и териториалната си цялост, но в същото време се стреми да избегне избухването на Трета световна война. Някои критикуват Байдън, че действа твърде нерешително, но не бива да забравяме, че всяка по-сериозна ескалация на напрежението може да задълбочи кризата и да доведе до глобален военен конфликт“, коментира за за Vesti.bg проф. Най.
По-критично настроен към действията на Вашингтон е проф. Ралф Шолхамър от университета „Уебстър“.
„Не бива да забравяме как през есента на 2021 г. и през януари 2022 г. Вашингтон на няколко пъти изпрати силни сигнали на Москва, че не вярва в способностите на Украйна да се противопостави на нападение от страна на Русия. Показателен е фактът, че САЩ евакуираха своите дипломатически представители от Киев още преди руската инвазия, започнала на 24 февруари“, отбелязва той.
„В известна степен Путин успя да предвиди каква ще бъде реакцията на Запада. Той обаче подцени силата на украинската армия и готовността на хората, живеещи там, да защитят своята родина. В същото време, Путин надцени възможностите на руските въоръжени сили“, добавя проф. Шолхамър.
Доколко единни са западните съюзници?
Друг въпрос, който все повече анализатори си задават, е как ще се отрази настоящата криза върху отношенията между САЩ и ЕС.
After adopting a sweeping embargo on Russian oil, EU leaders, meeting in Brussels, are set to seek further ways to tighten the economic vise on the Kremlin while also looking to prop up Ukraine’s economy, which has been strangled by the Russian invasion.https://t.co/NIHHuogJpz
— The New York Times (@nytimes) May 31, 2022
Проф. Уайс е на мнение, че руската инвазия е обединила Запада.
„Една от основните цели на администрацията на Байдън е да поправи щетите, които управлението на Доналд Тръмп нанесе върху отношенията на САЩ с техните съюзници. До момента изглежда, че Белият дом се справя отлично с тази задача, тъй като отношенията между САЩ и ЕС никога не са били толкова добри“, смята той.
Ситуацията е изключително динамична и е трудно да се правят каквито и да било дългосрочни прогнозни, отбелязва на свой ред проф. Най.
„Засега отношенията между САЩ и ЕС изглеждат стабилни, но това може да се промени много бързо. Най-важното е да се запази единомислие по двете основни теми – натискът върху Русия и помощта, която се оказва на Украйна“.
From shuttered shops to disrupted supply chains, the impact of western sanctions against Russia over its war in Ukraine are starting to show https://t.co/UVTk65GH7b
— Financial Times (@FinancialTimes) May 31, 2022
Проф. Шолхамър пък предупреждава, че през последните седмици се наблюдава една притеснителна тенденция.
„Конфликтът в Украйна може да влоши отношенията между страните-членки на ЕС. Някои настояват за изпращането на колкото се може по-значителна военна помощ на Украйна, докато други не са съгласни с това и призовават за по-активен диалог с Русия. Когато инвазията в Украйна приключи, тези различия ще се запазят и най-вероятно ще се задълбочат – нещо, което би било добре дошло за Кремъл“, прогнозира той.
Бъдещето на НАТО
Повод за много коментари е и евентуалното разширяване на НАТО. Швеция и Финландия изразиха своята готовност да се присъединят към Алианса, а Русия подчерта, че ще възприеме подобен ход като заплаха за своята национална сигурност.
„В някакъв момент руските войски ще се оттеглят от Украйна. Всички се надяват, че това ще доведе до стабилизиране на ситуацията в района. Когато и да се случи това, решението на Финландия и Швеция няма да се промени. Жребият е хвърлен, а последствията за Русия от инвазията в Украйна ще бъдат дългосрочни“, отбеляза проф. Най.
What obligation do the EU and NATO have toward Ukraine? The moral answer may be obvious, with many governments vowing support for the country, but the practical answers are complicated. https://t.co/IH7cIRAx9p
— The New York Times (@nytimes) May 30, 2022
В същото време обаче турският президент Реджеп Ердоган се обяви категорично против присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО.
„Честно казано, не мисля, че Русия може да направи нещо, за да принуди двете страни да променят позицията си. За мен много по-голям интерес представляват действията на Турция“, заяви проф. Уайс. „Това е страна, в която демокрацията е потъпквана непрекъснато. В същото време обаче тя има голяма армия и се намира на стратегическа позиция между Азия и Европа. По мое мнение Швеция и Финландия ще бъдат приети в НАТО само тогава, когато останалите страни-членки предложат на Ердоган достатъчно голям „подкуп“, който да го накара да промени мнението си“, смята той.
„Не мисля, че Русия е наистина обезпокоена от решението на Швеция и Финландия. И двете страни са членки на ЕС, което означава, че могат да разчитат на военната помощ на останалите държави от Общността в случай, че имат нужда от нея. НАТО просто подсилва тези ангажименти“, отбелязва на свой ред проф. Шолхамър.
Според него позицията на Ердоган е показала нагледно кой е един от основните проблеми, пред които е изправен Алиансът. „Колкото повече държави членуват в него, толкова по-неефективен ще е той, тъй като ще става все по-трудно да бъде постиган консенсус по всякакви въпроси. Подобно нещо би било в интерес на Русия. Едно нещо трябва да бъде пределно ясно на всеки - войната в Украйна няма нищо общо с разширяването на НАТО. Причината за инвазията са имперските амбиции на Русия“.
Още от автора:
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Руската инвазия в Украйна: Ще помогне ли Пекин на Москва?
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
